Самюел Бьорк
Пътувам сама (62)

62

Миа Крюгер седеше на масата до прозореца в „Кафебренерие“ и се опитваше да се събуди. В леглото в хотелската стая се беше унесла веднага, но включената аларма я бе събудила. Съвестта не й позволяваше да спи повече от няколко часа, ала тялото й се съпротивляваше и искаше да се върне в леглото под завивките и в сънищата.

Преглътна прозявката си и позвъни на Ким Колсьо.

— Да? Ким на телефона.

— Научихте ли нещо от служителите в старческия дом?

— Не — въздъхна той. — Изглежда никой не е общувал особено много с нея. Очевидно Малин Щолц е страняла от другите.

— Там ли си още?

— Не, пътуваме. Трябва да намерим служителите, които не са на работа днес. Ще видим дали ще разберем нещо от тях.

— Дръж ме в течение.

— Добре.

Миа потисна поредната прозявка и отиде да си поръча второ кафе. Това бе начинът да се активира. Кафе. Много кафе. За да въведе порядък в главата си. За да задвижи тялото си. Сънува лабиринт от огледала, не можеше да излезе от него, почувства се объркана, в безизходица и това усещане още й тежеше. Поръча си двойно еспресо и понечи да го занесе на мястото си до прозореца, ала вниманието й привлякоха две жени близо до бара — уж водеха личен разговор, но бяха доста гръмогласни.

Нямаше как да не чуе за какво си говорят.

— Опитахме всичко, но не стана — каза едната.

— Уф, ти ли си причината или мъжът ти? — попита другата.

— Така и не разбраха — отвърна първата.

— Колко неприятно — направи гримаса приятелката й.

— Да, ако не бяха групите за взаимопомощ, изобщо нямаше да го преживея. Той просто… той не искаше да говори за това — довери й първата.

— Значи, сега мислите да осиновите дете? — предположи втората.

— Аз имам страшно силно желание, но той… той, мисля, не иска. И за това не мога да го накарам да говори.

— Глупаво е. Не е ли добре за всички да се помогне на дете без родители? Всички печелят.

— Да, и аз съм на това мнение, но той…

— Извинете — намеси се Миа, приближавайки се към тях. — Дано не ви безпокоя, но без да искам, чух за какво си говорите.

Жените я изгледаха.

— Група за взаимопомощ? — продължи Миа. — За каква група за взаимопомощ става въпрос?

Едната жена леко се засегна, но все пак отговори.

— Група за взаимопомощ за жени, които не могат да имат деца. Защо?

— Една приятелка… — започна Миа, но се поправи. — Аз… не мога да имам деца, за съжаление.

— Уф — въздъхна събеседничката й и промени отношението си: вече не беше обидена. Беше срещнала още една кандидатка за клуба, намираха се в едно и също положение.

— Тук, в Осло, ли се събирате? — осведоми се Миа.

— Да, в Бьолер — кимна жената.

— Много такива групи ли има? — полюбопитства Миа.

— Да, има ги навсякъде. Къде живеете?

— Много благодаря — усмихна се Миа. — Ще пробвам.

— Моля — отвърна жената. — Мислили ли сте за осиновяване?

— Да, обмислям го — отвърна Миа и взе кафето си от бара. — Много благодаря!

— Трябва да се подкрепяме — смигна жената.

— Трябва.

Миа също й намигна в отговор и занесе чашата кафе на масата си. В този момент телефонът й иззвъня.

— Миа на телефона.

— Лудвиг е. Заета ли си?

— Не.

— Открих нещо. За религиозната общност.

— Какво?

— Има заведено дело срещу тях. Преди няколко години. Иск. От Центъра за възрастни хора „Велвен“ в Хьонефос.

— Да?

— Очевидно са го правили и преди. Присвоявали са си имуществото на възрастни хора.

— В Хьонефос?

— Да, три производства. И трите прекратени, решени са със споразумение.

Домът за възрастни хора в Хьонефос. Старческият дом в Хьовик. Положително имаше връзка.

— Ще направиш ли списък на служителите по онова време?

— Изготвяме го.

— А ще провериш ли още нещо?

— Кажи.

— Виж имало ли е група за взаимопомощ за бездетни жени в Хьонефос по времето, когато е изчезнало бебето.

— Дадено. Ще проверя утре рано сутринта, щом институциите отворят.

— Чудесно. Имаме ли нещо ново за Малин Щолц?

— Изчезнала е безследно.

— Ще я намерим.

— Ако някой може да я открие, това си ти — каза Лудвиг.

— Благодаря ти, Лудвиг.

— Моля.

— Ще се видим утре.

— До утре!

Миа затвори, изпразни чашата на един дъх, надяна коженото си яке и излезе усмихната от заведението.