Самюел Бьорк
Пътувам сама (56)

56

Мунк тъкмо паркира малко встрани от блока, откъдето се виждаше входната врата и телефонът на Миа иззвъня.

— Да?

— Къри е.

— Тя вкъщи ли си е?

— Не, никой не отговаря. Ще ви изчакаме. Виждате ли ни?

Миа надзърна към улицата и забеляза черното ауди.

— Да.

— Какво ще правим?

Миа погледна Мунк.

— Ще влезем ли?

Мунк поклати глава.

— Не бива да забравяме, че не знаем дали тази жена е направила нещо нередно. Известно ни е само, че познава Рогер Бакен и вероятно е имала достъп до телефона на Вероника Баке. Не желая да допуснем грешка.

— Не, ще изчакаме — съобщи Миа по телефона. — Разположихте ли отряди на всички улици?

— Да.

— Да изпратят Ким — подсказа тихо Мунк.

— Изпратете Ким — нареди Миа по телефона. — Нека опита да влезе, да позвъни на някого от съседите.

— Окей — отвърна Къри.

Веднага след това задната врата на второто „Ауди“ се отвори и Ким тръгна към входната врата. Позвъни на няколко от звънците, отвориха му и той хлътна вътре.

— Влезе — потвърди Къри.

— Видях — каза Миа.

Много пъти бяха правили така. И на учения, и в практиката — един или двама полицаи влизат вътре, докато другите чакат отвън — със или без коли. На прозореца на Миа се почука. Тя го отвори. Хире пъхна вътре една малка чантичка и се отдалечи. Миа я отвори и подаде втората слушалка на Мунк.

— Имаме връзка — каза тя и затвори телефона. — Ким, там ли си?

— Тук съм.

— Какво има вътре?

— Врата към мазето. Асансьор. Стълби.

— Качи се на третия етаж по стълбите — нареди Мунк.

— Дадено.

Обзети от напрежение, изчакаха Ким да се обади отново.

— Тук съм.

— Това ли е нейната врата?

— М. Щолц — отговори Ким.

— Позвъни.

Минаха още няколко секунди.

— Никой не отговаря. Да влизам ли?

Миа и Мунк се спогледаха.

— Да — прецени Мунк.

Миа се хвана, че мисли за думите на Анете. Дали Мунк не беше прекалено лично засегнат от случая? Дали съумяваше да взема правилните решения?

— Вътре съм.

— Какво виждаш?

За един миг настана тишина.

— О, Боже — възкликна Ким.

— Какво откри? — попита Мунк, този път по-силно.

— Това е просто… Трябва сами да видите.

— Какво има?

Мунк вече крещеше, но Ким не отговаряше.