Самюел Бьорк
Пътувам сама (18)

18

Бенямин Баке прегледа заглавията в днешния брой на „Ве Ге“ и не успя да прикрие обзелото го разочарование, когато не намери името си. Вестникът бе избрал най-добре облечен мъж на годината. Миналата година той беше заел трето място, изпреварен само от Мортен Харкет и Ари Бен, а тази година въобще го нямаше в списъка. Мамка му. Актьорът удари силно с ръка стената на гримьорната, но веднага съжали. Заболя го, а и вдигна шум. Не след дълго се почука на вратата на гримьорната и Сюсане, асистент-режисьорката, надникна вътре.

— Всичко наред ли е, Бенямин? Нещо изтрополи тук.

Той пъхна ударената си ръка в джоба, а на лицето му изгря най-хубавата му усмивка. Все пак беше актьор.

— Всичко е супер. Вероятно е било от Трон-Еспен.

— Окей — усмихна се Сюсане. — Репетицията е след петнайсет минути, действие трето, от началото.

— Да бъдеш точен или не. Туй е въпросът. — Бенямин й намигна.

Асистент-режисьорката се изкикоти и изчезна. О, да, не бе изгубил чара си, но това тук беше ад. Миналата година фигурираше в списъка, какво се бе объркало през тази? Беше толкова прилежен в облеклото си. Дори бе наел пиар агент и стилист, за да му помагат. Да изглежда добре. Да го снимат по подходящи поводи. От правилния ъгъл. Въздъхна и седна пред огледалото. Не се бе променил толкова много за една година. Няколко миниатюрни бръчици около очите. И да речем, малко по-високо чело. Наведе се напред и се вгледа по-отблизо в линията на косата си. Видът й не бе задоволителен. Беше се качила с няколко милиметра, откакто провери за последно. Той нагласи бретона си леко настрани — изглеждаше по-добре, когато го носеше така. Направи няколко говорни упражнения; загря си гърлото, нацупи устни пред отражението си в огледалото. Бяха го назначили в Националния театър преди почти осем години. „Родена е звезда“ — писа „Дагбладе“ след неговото изпълнение на Естрагон във „В очакване на Годо“ на Самюъл Бекет и оттогава му даваха общо взето само главни роли, поне през първите години. Бе играл Ромео. Бе играл Пер Гинт. Сега щяха да поставят „Хамлет“ на Шекспир на голямата сцена и той се надяваше и този път на главна роля. Хамлет. Да бъдеш или да не бъдеш. Но му дадоха само Хорацио. Хамлет, разбира се, остана за Трон-Еспен. Наистина не разбираше защо. Беше много по-добър актьор.

— О, господи…

Това ужасно не му прилягаше. Да играе в сянката на Трон-Еспен. Проклетия Хорацио, и без това никой не го зачиташе, общо взето само Хамлет му говореше. Да стои там и да свежда глава, и да се държи с Трон-Еспен като с крал, не, това не му харесваше.

Бенямин Баке се надигна и разгледа тялото си в огледалото. Изглеждаше отлично. Настроението му малко се подобри. Всички тренировки в последно време бяха дали резултат. Също и йогата. И процедурите за кожа бяха помогнали, никъде не се виждаше и петънце.

Той пак седна на стола и продължи с говорните упражнения. По интеркома се чу гласът на помощник-режисьора.

— Готови сме за репетиция на трето действие. Хамлет. Хамлет, трето действие, от началото, след пет минути.

Бенямин Баке приключи с упражненията, излезе от гримьорната и се запъти към главната сцена.