Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Turnaround, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
raglub (2022)

Издание:

Автор: Милош Форман; Ян Новак

Заглавие: Повратна точка

Преводач: Мина Койнова

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателство „Анубис“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: мемоари/спомени

Националност: американска

Редактор: Андрей Андреев

Художествен редактор: Михаил Руев

Технически редактор: Павлина Стоименова

Художник: Петър Стойнев Петрунов

Коректор: Татяна Джунова

ISBN: 954-426-119-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17867

История

  1. — Добавяне

Дино и Ранди

Дино успя да изцеди доста поводи за реклама от завръщането на Кагни в киното, но „Рагтайм“ беше много скъп филм и той се нуждаеше от всичката помощ, която би му се удало да получи.

Наложи се да построим декор на Моргановата библиотека в павилиона в Лондон, защото в истинската библиотека в Ню Йорк не ни пуснаха да снимаме. Директорите й се страхуваха, че Коулхаус Уокър Младши и неговият оркестър могат да насадят някои нездрави идеи в главите на лесновпечатлителната публика, но, разбира се, не бяха в състояние да спрат снимките на филма.

С Дино работехме много гладко заедно някъде докъм края на продукцията. Завършихме снимките в Ню Йорк и вече бяхме започнали да снимаме в Лондон, когато той започна да ме кара да монтирам някои епизоди. Каза, че ще ми изпрати страниците от сценария с епизодите, без които филмът спокойно можел да мине. Дотогава аз изоставах само с четири дни от календарния план, два от които бяха загубени заради лошо време, но все пак се опитах да му угодя. Изхвърлих, което можах — няколко страници от сценария, но се оказа недостатъчно. Дино настояваше за повече. Срещнахме се в офиса му, за да преговаряме и аз му обясних, че всички по-нататъшни съкращения могат да изхвърлят и бебето от коритото заедно със сапунената вода.

— А какво ще кажеш за факта, че изоставаш снимачно с цели четири дни? — изведнъж ревна Дино.

Съвсем неочаквано той ме загледа свирепо иззад широкото си като океан бюро, сякаш току-що бях заплюл майка му. Не можех да повярвам, че подобна промяна е възможна. При продукции от такъв мащаб изоставане с четири дни е нищо. Всъщност аз дори се гордеех, че толкова стриктно съм следвал календарния план.

— Дино, послушай ме, не остана нищо излишно. Прегледах всичко най-внимателно и не мога да съкращавам повече — опитах се да го убеждавам.

— Разбира се, че можеш! Работил съм с Фелини, с Де Сика — те винаги съкращават!

— По дяволите Дино, не ме учи как да снимам филми! Та нали точно ти засне филма за оная маймуна!

Крещяхме си така няколко минути, а после спорът беше внезапно прекратен, защото Майкъл Уелър забеляза, че в календарния план пред Дино ясно е отбелязана още една допълнителна седмица снимачно време.

— Не разбирам какъв е проблемът, след като имаме такъв спасителен пояс ето тук! — кротко му обърна внимание Майкъл.

Като се поуспокои, Дино заяви на Майкъл, че ако някога се захване с режисура, първо трябва да се обади на „Дино ди Лаурентис Продакшънс“ и срещата завърши.

Завършихме филма в рамките на Диновия календарен план, без повече да повишим тон.

Затворих се в монтажната с нов монтажист, млад човек, който беше асистент по монтажа в „Коса“. Мислех, че е вече готов за по-значителни задачи, така че му предложих да работи в „Рагтайм“ като главен режисьор по монтажа.

През време на монтажа на всеки филм идва момент, когато призовавам Дявола и му предлагам отчаяно да сключим сделка — душата ми срещу нов чифт очи. След като около година си живял с един филм, всичко в него ти изглежда познато и сладникаво. Забравяш първата си реакция и се отегчаваш дори от най-въздействащите сцени. Всяка промяна почва да ти изглежда за добро, просто защото различното ти се струва свежо и интересно, а често то не е такова. Ако не разпознаеш действието на този опасен психологически механизъм, много вероятно е да изхвърлиш хубави идеи или интересен материал. Страшно необходимо ми е монтажистите ми наистина да се превърнат в новите ми очи.

В „Рагтайм“ младият монтажист изобщо не оспорваше преценките ми и се съгласяваше с всички мои решения. Така и не ми стана пълноправен партньор. Просто очакваше моите инструкции. Опитах се да го отпусна, да му помогна да се разкрепости, но не успях. Може би младежът усещаше напрежението в мен, може би начинът ми на работа го плашеше, но във всеки случай, просто не смееше да си подаде главата от черупката.

Без конструктивен опонент в монтажната целият период на монтажа се превръща в изтощителен, черен робски труд. Самата работа предполага непрестанни повторения, детайлно изпипване, монотонно занимаване с дреболии. Броиш квадратчета филмова лента, търсиш дължини, прехвърляш кадри от едно място на друго и гледаш все едни и същи неща отново и отново. При „Рагтайм“ монтажът беше най-тежкото време от правенето на филма.

С Дино избрахме Ранди Нюман да композира музиката. Познавах и обичах песните на Ранди, а Дино искаше албум с поп-песни да излезе заедно с филма, така че лесно се спряхме на него. Щом завърших грубия монтаж, пратих му копие в Лос Анжелис.

Мина известно време без вест от Ранди, а Дино настояваше да се побърза с музиката, затова звъннах един телефон, за да разбера как върви. Ранди отговори, че вече бил направил нещичко и аз го поканих да дойде в Ню Йорк. Нямам вкъщи пиано, затова отидохме в студио под наем. Бях целият слух, когато седнах край огромния роял. Ранди дрънна няколко акорда рагтайм и изведнъж зави. Не мога да опиша по друг начин въпросното вокално изпълнение. Той виеше като гладен върколак под пълната луна в най-забутания кът нейде из Карпатите. Слушах го около пет минути и се мъчех да си съставя някаква представа за партитурата от звуците, които чувах. Оказа се безнадеждно.

— О’кей, Ранди. Страхотно беше. Хайде да ходим да вечеряме.

И до ден днешен не съм сигурен дали ме будалкаше, или наистина ми демонстрираше някаква възможна интерпретация на партитурата за филма, която, с моето музикално невежество, не успях да доловя.

— Е, как е музиката? — ме попита Дино на следващия ден.

— Доста впечатляваща — отговорих аз.

Оставих Ранди на мира. Имах му пълно доверие и знаех, че ще съчини наистина хубава музика, а когато партитурата беше готова, разбра се, че е наистина доста впечатляваща.

Но тогава вече имах по-големи грижи.