Милош Форман, Ян Новак
Повратна точка (41)

Кости в корема

С Вера никога не бяхме говорили за женитба. Казах й колко разочарован останах от тази институция и тя напълно споделяше чувствата ми. Беше млада, безгрижна, бохемка и ние бяхме щастливи заедно.

— Бременна съм — каза Вера делово един ден.

— Майко мила! — казах аз. — И какво ще правим сега!?

— Ами сега ще си имаме бебе — отвърна тя.

Не искаше и да чуе за аборт. Изглежда, беше твърдо решила да има бебе и бе доволна от избора си. Не помня изобщо да е споменавала нещо за брак. Що се отнася до мен, мислех, че тя сама трябва да реши дали да ражда или не.

Вера почна да носи рокли за бременни, защото коремът й бързо порасна. Наистина той доби огромни размери, като надмина всички норми за отделните етапи на бременността и двамата много се гордеехме с него.

Една вечер господин Кршесадло, бащата на Вера, се отби вкъщи. Тя пееше на представление в „Семафор“, така че бях сам у дома. Старецът много ми харесваше. Огромен, як мъж, той имаше нежно като на момиче сърце и винаги бе много мил и приветлив.

— Да нямаш някаква работа, Милош? — попита той. — Ако си зает, аз мога да дойда и друг път.

Разбирах, че очаква да му дам някаква възможност да избяга, така че прекрасно се досетих за какво е дошъл да говорим. Можех да си представя какъв ад е станал животът му вкъщи благодарение на Верината майка. В онези дни да си неомъжена и бременна изглеждаше като края на света за средния чешки гражданин, затова рано или късно щяхме да се изправим пред този проблем.

— Седнете, моля — поканих го аз.

— Няма да ти отнемам време — заяви Кршесадло, взе един стол и дълбоко въздъхна. — Исках само да те питам какви намерения имаш по отношение на Вера, нали сега е в положение…

— Обичам я и ще се оженя за нея — отговорих аз, въпреки че не бях мислил изобщо по въпроса и го казах само за да успокоя стария човек.

Той изпита такова облекчение и щастие, че по лицето му се разля светла вълна.

— Милош, не че искам да те карам да правиш нещо, което не желаеш, нали разбираш? Вера изобщо не знае, че съм дошъл да говоря с теб.

— Разбира се, разбира се.

— Тогава, по-добре вече да си тръгвам — каза той и побърза да си отиде вкъщи, да зарадва жена си с новината и най-сетне да се отпусне и заживее на спокойствие в собствения си дом.

Вера бе вече в съвсем напреднала бременност, когато се оженихме. А коремът й още продължаваше да расте. Докторът й казал, че ще роди или някакъв огромен урод, или близнаци. Не бил сигурен кое от двете, така че ако искала, можела да се прегледа на рентген. Вера решително отказала.

На 24 август 1964 г. тя отиде да ражда. Тогава не допускаха бащите близо до родилното отделение. Едва ги изтърпяваха в самата болница. Чешкият обичай изисква те да пият някъде „с приятели“, да „полеят“ бебето, за да расте здраво — което бе добре дошло за мен, защото цялата тази история с раждането ме бе изнервила неимоверно.

Голямата чешка театрална примадона Стела Зазворкова устрои вечер в моя чест и аз седях в кухнята й, „поливах“ нашия „урод“ с всички мои стари приятели, когато се обадиха от болницата и съобщиха, че току-що Вера е родила момчета близнаци, Петър и Матей, и че всички те се чувстват добре. В кухнята се понесоха гръмки тостове и сантиментални речи. Друг старинен чешки обичай гласеше, че на бащата трябва да се сервира чиния гореща леща, върху която се разбива сурово яйце. Лещата означава пари, яйцето — злато, а на порасналото семейство никога нищо няма да липсва, ако новоизлюпеният баща успее да омете чинията.

Когато Стела постави чинията с димяща леща пред мен, цялата стая се изпълни с възторжени викове. Стела взе едно яйце и го разби над лещата. Виковете веднага заглъхнаха.

Яйцето имаше двоен жълтък.