Милош Форман, Ян Новак
Повратна точка (15)

Роб

Докато Иван беше героят на нашата спалня, Ферда бе „робът“ в обикновено набързо натъкмената класация на всяка ученическа спалня. Ферда не беше нито по-добър, нито по-лош от всички нас, останалите, но той никога не успяваше да се защити. Страхуваше се от всичко и човек просто веднага усещаше тази непрекъсната паника у него.

Имахме няколко корави побойници съученици, момчета, които бяха оцелели през войната по улиците. Те с един поглед преценяваха хората и не знаеха що е милост, така че Ферда много скоро чистеше стаята ни, миеше вестибюла, дори лъскаше обувките на другите момчета. Негова работа също бе да гаси лампите нощем, когато всички други вече си бяха легнали. Изпълняваше различни поръчки на побойниците. За целия си труд получаваше само побутвания и пренебрежение. Не смееше да се оплаче, никога не отвръщаше на ударите, преглъщаше презрението, подигравките, синините, ударите, уличаванията във всякакъв вид прегрешения.

Единственото момче, с което Ферда се биеше в Подебради, бе неговият най-добър приятел Зак. Зак беше „роб“ на съседната спалня и периодично, винаги късно вечерта, в сцени, сякаш излезли из книга на Джек Лондон, сред потна публика, която крещеше и обявяваше гръмки облози — облози, които никога не се изпълняваха, облени в ядни сълзи и кръв, Зак и Ферда бяха принуждавани да се бият.

Тези боеве започнаха през една зимна нощ, след като някой тайно бе отмъкнал чифт боксови ръкавици от физкултурния салон. Ферда и Зак бяха накарани насила да си ги сложат. Те споделяха обща участ в спалните и бяха станали приятели, затова, дори след като се озоваха в кръга от настървени момчета, те все още се опитваха да не се бият съвсем насериозно. Разменяха си удари, потупваха ръкавиците и раменете си, анонсираха по-силните си атаки. Но не можеха да запазят привидността на мача кой знае колко дълго. Отстрани ги блъскаха, надсмиваха им се, нарочно ги тласкаха един в друг, докато в един миг те вече се биеха истински, с гримаси на омраза по лицата, удряха, за да наранят, разкървавяваха си носовете, разменяха си ниски удари под пояса, вложили всичките си потиснати агресивни чувства в грозния бой, докато наблюдателите отстрани крещяха с животинска възбуда.

Не ми харесваше да гледам вечното унижение на Ферда и въпреки това никога не се застъпих за него, при все че в нашата спалня имах неоспорим авторитет. Не го карах да ми чисти обущата, нито да ми носи учебниците, но само гледах, когато другите момчета правеха това.

Един следобед, минавайки през стаята за игра, видях Ферда седнал в един ъгъл да драска нещо върху лист хартия. Не бих му обърнал внимание, ако той не бе вдигнал поглед към мен с такова виновно изражение. Този израз ме накара да спра. Застанах пред него и се вгледах в лицето му, а той видимо пребледня. Сега вече си мислех, че наистина готви някакъв вид донос.

— Какво пишеш? — попитах.

— Нищо — прошепна той, вцепенен от страх.

— Дай да видя.

— Не!

— Хайде, Ферда! Така или иначе ще го видя.

— Моля ти се, недей! Не го прави!

— Давай го!

Вече бях напълно сигурен, че това е донос, затова го накарах да ми покаже листа. Беше писмо, в което пишеше горе-долу следното:

„Скъпа мамо, моля те, приеми моите най-сърдечни поздрави. Не се притеснявай за мен и, моля те, престани да се обвиняваш, че си ме изпратила тук. Обичам това училище, а и момчетата са наистина много добри към мене. Имам толкова много приятели, дори повече, отколкото преди, и те всички много ме харесват…“

Ферда стоеше пред мен и със страх очакваше някое ново унижение, но този път аз бях много по-дълбоко унизеният. Подадох му писмото и побягнах. Единственото, което успях да кажа, беше едно „извинявай, Ферда“.

След тази случка често се опитвах да помогна на Ферда, въпреки че отново го правех много предпазливо, да не би някой да ми се присмее. Ставах от леглото и гасях лампите, преди другите да накарат Ферда да го направи. Измих пода вместо него няколко пъти, но само тогава, когато и без това бе мой ред да го правя. Но не можех да се противопоставя на неговите мъчители — побойниците.

И до днес съжалявам за това.