Милош Форман, Ян Новак
Повратна точка (65)

Оркестър в куфар

Последният етап в правенето на филма е музиката. Обичам музиката, но нямам музикално образование и имам нужда от помощ, докато открия какво точно искам за филма си. Разбирам, че това е търсената музика, чак след като я чуя.

Може да се твърди, че музиката има по-голямо въздействие от всички останали елементи във филма. Понякога ми се струва, че тя е, общо взето, по-висша форма на комуникация, чист поток от чувство, толкова внезапно и незабавно въздействащо, че сякаш някой от образите просто изтръгва сърцето си и го подава направо на публиката. В същото време музиката е толкова абстрактна, че никога не зная как точно да говоря за нея. А също така съм открил, че повечето композитори също не знаят как всъщност да говорят за изкуството си, поне не и на лаик като мен.

Джон Клайн работеше като асистент в „Кукувичето гнездо“, затова можеше да виси през цялото време при мен в Салем и Сан Франциско. Той познаваше музиката. Един ден ми донесе плоча, която му харесала — дългосвиреща плоча, записана от Лондонския симфоничен оркестър, въпреки че авторът на музиката, Джак Ницше, сега пишеше предимно поп-музика. Той бе композирал партитурата за филма „Представление“ („Пърформанс“) на Джон Клайн, така че се познаваха лично.

Харесах много музиката на Ницше и често си пусках отделни места от плочата заедно с картината от филма в монтажната — великолепно подхождаха. Всъщност дори бях монтирал някои епизоди направо по музиката му.

Когато завърших грубия монтаж, помолих Клайн да покани композитора на прожекцията. Гордо му пуснах избраните откъси от неговата плоча, като очаквах да остане поласкан, но Ницше направо побесня и почти спря да разговаря с мен.

— Какво е това!? Страшно тъпо! Глупости! — изкрещя ми той.

Почти се паникьосах. Имахме срокове и календарен план, който трябваше на всяка цена да спазим. Вече закъснявахме, а сега ме беше страх, че съм обидил Ницше до смърт и ще трябва да се примирявам с някой халтураджия, който да направи надве-натри партитура. За щастие жалостивият Джон Клайн успя да изглади нещата и Джак Ницше се съгласи да напише нова музика в необходимия срок.

Той си замина и започна да работи, но не си даваше труд да ми се обади и да съобщи как напредва. Датата за запис неумолимо наближаваше, така че събрах смелост, обадих се на Ницше и любезно го попитах какви музиканти ще са му нужни в студиото за записа.

— Още не знам! — изръмжа той.

— Добре, добре! Чудесно, щом не знаеш, не знаеш, разбира се, извинявай — побързах да кажа и затворих.

Така и не получихме отговор какви музиканти иска в студиото и за да се застраховаме, поръчахме оркестър в пълен състав за датата на записа. Самият запис трябваше да се състои в студиото на „Фентъзи рекърдс“, където ние все още довършвахме финия монтаж, така че от прозореца на горния етаж видях Ницше да пристига. Дойде с такси, придружен от един възрастен човек с огромен куфар.

Стигнахме едновременно до звукозаписното студио. Джак нахлу в помещението, хвърли поглед на армията музиканти, която го чакаше, поклати глава и изпрати целия оркестър да си ходи вкъщи.

— Слушай, Джак, сигурен ли си, че не ти трябва никой? — попитах аз.

— Сигурен съм.

— И искаш да ги изпратиш да си ходят?

— Могат и да останат, ако искат, но не ми трябват.

— Нямаш ли нужда от барабанист или поне, и аз не знам… от пианист например?

— Не.

— Добре, Джак.

Докато ние разговаряхме, старият човек отвори куфара си и започна да измъква отвътре различни по големина, височина и дебелина стъклени чаши, които нареди по масата в звукозаписното студио.

— А, наистина ще имам нужда от нещо, Милош — рече внезапно Ницше. — От вода.

Донесохме една кофа с вода и старият човек почна да налива вода в чашите, като внимателно определяше различно ниво във всяка от тях. Накрая избърса масата и застана до нея, готов за работа. Потърка с пръсти ръбовете на чашите и заизвлича от водата и стъклото странни, скръбни звуци. Ефектът караше косата на слушателя да настръхне. Джак по-късно прибави няколко по-традиционни музикални пасажа, както и някаква странна музика, записана на режещи триони и други измислени инструменти, но по-голямата част от партитурата на филма той записа през онази сутрин само със стария човек и неговия оркестър в куфар. Страшно ми хареса тази музика.