Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Turnaround, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
raglub (2022)

Издание:

Автор: Милош Форман; Ян Новак

Заглавие: Повратна точка

Преводач: Мина Койнова

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателство „Анубис“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: мемоари/спомени

Националност: американска

Редактор: Андрей Андреев

Художествен редактор: Михаил Руев

Технически редактор: Павлина Стоименова

Художник: Петър Стойнев Петрунов

Коректор: Татяна Джунова

ISBN: 954-426-119-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17867

История

  1. — Добавяне

Туайла Тарп

Втората стъпка в работата върху „Коса“ бе да намеря хореограф. Не зная много за балета, а това бе още едно решение от жизнена важност за филма, така че ходех да гледам всяка балетна трупа, която даваше представления в Ню Йорк. Седях във всички възможни видове зали и чаках заветния момент на откритието, когато една вечер внезапно разбрах, че това, което гледам, е онова, което търся.

Заветният момент се оказа изпълнението на Михаил Баришников в постановка на Туайла Тарп. Балетът се наричаше „Push Comes to Shove“ — „Бутай, за да изтикаш!“ — и ме завладя веднага с хумора си и с напълно оригиналното движение. След като го гледах, вече не можех да мисля за никой друг хореограф. Попитах дали мога да се срещна с госпожица Тарп и един следобед след няколко седмици в апартамента ми се появи висока и строга дама в сини джинси. Тя не желаеше да си губи времето с празни приказки.

— Е, за какво е всичко това? — попита ме тя още от прага с такъв тон, сякаш я бях накарал да изкачи трийсет етажа пеша, за да се срещне с мен.

— Слушай, Туайла, познаваш ли мюзикъла „Коса“?

— Това говно?

Помръкнах. Не знаех какво да кажа.

— А, така ли… Ами, не знам, на мене ми харесва… Ще правя филм по него, исках да те попитам дали не би желала да работиш с мен, но…

— „Коса“?! Никога!

— Ами, много ми е неприятно, наистина…

— А ти защо си го харесал? Какво хубаво му намери?

Започнах да й разказвам защо от „Коса“ ще стане чудесен киномюзикъл, колко прекрасни са песните в него и колко по-различно ще направя рамката, в която тези песни ще прозвучат във филма, колко далеч от авторската музикална адаптация ще бъде филмовата и как това всъщност ще предаде духа на оригинала на кино и така нататък, и така нататък. Докато описвах сценария с подробности, просто виждах картината на филма да тече пред очите ми — това така ме развълнува, че говорих с часове.

— Добре — въздъхна Туайла, когато най-после свърших. — Ще го направя.

Не съм сигурен дали тя постъпи така съзнателно или не, но направо ме шашардиса. До този момент не бе работила в киното и вероятно за нея съм представлявал „Холивуд“ с всичките му най-лоши страни, така че, изпълнена с подозрения, тя ми устрои прослушване, вместо да се случи обратното. Предполагам, че е искала да се увери дали напълно съм завладян от материала, преди да се заеме с работата.

Скоро след това седнахме със сценария и аз й разказах на кои места във филма ми се иска да има танцьори и какво настроение би трябвало да създадат те. Разбира се, нищо не разбирах от нейната професия, затова не се и опитвах да й казвам как да създаде това настроение. Тя си отиде, заработи сама, после ме повика да ми покаже какво е направила. Пристигнах в дворцовия интериор на „Феникс Хауз“, където нейната трупа репетираше. Показаха ми груб вариант на хореографията. Гледах много внимателно, а после съобщих мнението си: „Това е прекрасно, онова — страхотно, това ми хареса, за онова не съм съвсем сигурен…“

— Да, има много неща, които аз самата искам да променя — отговори Туайла.

Тя продължи да си върши нейната работа, аз — моята.

На следващото показване хореографията беше наистина променена, като Туайла бе махнала всичко, което бях похвалил, а танците, за които не бях „съвсем сигурен“, си бяха на мястото. После още веднъж цялата хореография се измени, но дотогава аз вече вярвах изцяло на Туайла и я оставих на мира. Когато започнахме снимките и видях работата й на самата снимачна площадка, танците ми изглеждаха чиста поезия.

Туайла бе извлякла движението от драматургичното съдържание на всеки епизод. В сцената, където липизанерските коне танцуват, хореографията на Туайла е като ехо от необичайните, отривисти скокове на конете; във военната база танцьорите й се движат като стари ветерани в стегнати, равни карета; хипитата в епизода в парка танцуват в някакъв рошав безпорядък, който съвършено изразява отвращението им към всички форми на конформизъм. Във всички свои изпълнения танцьорите на Туайла необикновено разширяват измеренията на епизодите.

Самата Туайла танцува в сцената с ЛСД — венчавката, и за мен е истинската звезда във филма. Бе най-трудният за съвместна работа човек, с който ми се е случвало да работя, но винаги бих работил отново с нея. Тя е вечният Търсач, подозрителна, неспокойна, винаги недоволна, работохоличка, гениална.