Милош Форман, Ян Новак
Повратна точка (6)

Надолу, надолу, надолу

Когато бях дете, често сънувах един и същи сън. Сънувах го години наред, в стаите на чужди хора, на кушетки, канапета, на непознати легла, не всяка нощ, но често, и винаги се събуждах с рязко стресване, целият потънал в пот и със силно сърцебиене.

Сънят се развиваше по следния начин: стоя пред задната врата на нашата къща в Часлав и надничам към една вещица. Старата има лапи вместо ръце и ракови язви по лицето, носи дрипи, които миришат на урина. Изглежда много гадна, но се е подпряла на далечната стена на оградата в градината, на около трийсетина крачки от мен, и аз не се страхувам от нея. Тя гледа втренчено право в очите ми, но аз държа с ръка дръжката на вратата и винаги мога да я захлопна, ако се наложи. Чувам гласовете на майка ми и баща ми, както и на по-големите ми братя, които разговарят и се смеят безгрижно в кухнята зад мен, затова и се чувствам защитен в къщата, толкова защитен, че се изплезвам на вещицата и почвам да правя физиономии. Внимавам да държа здраво дръжката на вратата обаче, за да няма начин тя да ме хване.

Изведнъж вещицата подскача, политайки към мен, сякаш всмукана от вратата като от някаква космическа сила, и ме сграбчва, подът под краката ми поддава и дъното изчезва някъде извън този свят. Не мога да извикам, притиснат в здравата хватка на вещицата, защото сърцето ми е спряло да бие, не мога да дишам, мускулите ми са втвърдени от ужаса и ние летим надолу, надолу, надолу…