Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Turnaround, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
raglub (2022)

Издание:

Автор: Милош Форман; Ян Новак

Заглавие: Повратна точка

Преводач: Мина Койнова

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателство „Анубис“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: мемоари/спомени

Националност: американска

Редактор: Андрей Андреев

Художествен редактор: Михаил Руев

Технически редактор: Павлина Стоименова

Художник: Петър Стойнев Петрунов

Коректор: Татяна Джунова

ISBN: 954-426-119-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17867

История

  1. — Добавяне

Поглед към едно семейство

Моите синове не познаваха човек, който да има собствен плувен басейн. Когато искали да поплуват, отивали на реката. Чехословакия напоследък се бе сдобила и с втори телевизионен канал, но той предаваше само вечер. Общо имаше четири радиопредавателни станции, а всекидневниците имаха осем гъсто напечатани страници. Повечето новини в тях съобщаваха за работници и селскостопански труженици, които неизменно преизпълняваха последния по ред петилетен план, а от време на време се появяваше и по някой материал за капиталистическите, империалистическите, милитаристичните, упадъчни и замърсени Съединени американски щати, в който почти винаги се описваха гротескни убийства, гангстери, серийни убийци, въоръжени грабители, полупобъркани наркомани и забележителните екстравагантности на някой гаден милионер.

Но сега, в Бевърли Хилз, недалеч от хотела, дядо Кршесадло откри едно кръстовище, на четирите ъгъла на което имаше по една бензиностанция. Това направо му взе акъла. Всеки ден той ходеше да се любува на това чудо:

— Как може и четирите да си работят, без да са фалирали досега? — питаше се той. — Как е възможно да продават едно и също на четири различни цени?

Заведох моите чехи да им покажа филмовите студии и туристическите забележителности. На момчетата им хареса видяното, но навсякъде дремеха. В момента, в който спирахме за кафе, те затваряха очи и откъртваха моментално. Отдавах го на рязката смяна на обстановката и огромната часова разлика и ги будех, когато келнерите донасяха храната. Но Матей и Петър като че ли все не можеха да се справят с пустата часова разлика. Един следобед в един китайски ресторант и двамата се смъкнаха на пода и заспаха под масата.

Чак след три години синовете ми признаха защо толкова им се спяло през онези три седмици в Лос Анжелис. След като им пожелаех „лека нощ“, аз затварях вратата на тяхната стая. Но те скачали двамата в едно легло, сгушвали се и прекарвали така цялата нощ, втренчени в прозорците и вратата — били сигурни, че някакъв пиян престъпник или гангстер ще нахълта и ще ги застреля. Едно на нула за комунистическата пропаганда!

Заведох децата и дядо им в Лас Вегас. Все още гледах да се изфукам, затова запазих най-големия апартамент в „Палатът на Цезар“, където всеки от нас си имаше собствена спалня. Огромна вана „джакузи“ с апаратура за воден масаж тихичко бълбукаше в хола.

— Хайде, скачайте във ваната, докато разопаковам багажа — казах на момчетата и отидох в спалнята.

Като се върнах в хола, ги заварих да се плискат щастливи в джакузито, но забелязах, че са с банските си костюми.

— Какво правите бе, хора? Защо са ви тия бански?

— Стига бе, татко, ами ако влезе някой?

— Кой, камериерът по стаите ли? Той чука, преди да влезе.

— Добре, ами другите гости на хотела? Те не плуват ли? — децата мислеха, че нашата вана джакузи е хотелският басейн.

Много им хареса „Циркът на цирковете“, прочутата детска площадка в казиното. За чешки момчета, които са отраснали в страна, където парковете за забавления имат само стрелбища с пластмасови рози, бавни и стари въртележки и някое и друго виенско колело, това сигурно е била нова представа за рая.

Най-хубавият момент от пътуването за дядо им пък се оказа полетът със самолет над Големия Каньон. Пратих го на това пътуване сам — самолетът беше туристически. Той се върна възхитен. Просто не можеше да спре да разказва какво е видял.

— Но ти сигурно много ще се ядосаш, като ти кажа нещо, Милош — внезапно заяви той и лицето му помръкна.

— Защо, дядо?

— Ами с мен пътуваше едно семейство, те говореха немски, та се разговорихме. Знаеха за теб. Попитаха ме какво работя и аз ги излъгах. Не исках да те излагам, затова им казах, че съм инженер….

През целия си живот този мил човек поправяше радиоапаратите и телевизорите на приятелите си. Хората около него го смятаха за истински магьосник в електрониката, но, както и всички останали хора в Централна Европа, дядо Кршесадло мислеше, че човекът с титла е по-добър от човека без такава.

Когато дойде време момчетата и дядо им да си тръгват, на мен ми се доплака. Децата обаче нямаха търпение да се върнат у дома. Бяха накупили най-различни подаръци за приятелите си, най-различни американски чудесии като скейтбордове и други подобни и сега умираха от желание да почнат да ги раздават в Прага.

Реших повече да не губя връзка с тях. Докато комунистите още бяха на власт в Чехословакия, не можех да ходя свободно дотам и да се виждаме, но все пак се стараех поне да остана в периферията на живота им. Разговаряхме по телефона, разменяхме писма и за по няколко седмици се срещахме или в Европа, или в Америка. Карахме заедно ски, обикаляхме с велосипеди из Европа, а после имах възможността да им покажа онези Париж и Ню Йорк, които обичах.

После те се записаха да следват в Художествената академия — Матей живопис, а Петър куклено майсторство, а сега двамата ръководят куклен театър заедно и правят анимационни филми в Прага.

През 1976 г., преди да заминат от Лос Анжелис, Дженингс Ланг, изпълнителен продуцент от „Юнивърсъл“, когото много обичах, ме покани да използвам прожекционната заличка в неговата вила.

— Искате ли да гледате някой филм, момчета? — попитах синовете си.

Тайничко се надявах, че ще кажат: „Да, тате, «Кускус Некст».“ Нито те, нито дядо им бяха гледали филма.

— Да, тате, да! Нека да гледаме някой филм! — отвърнаха те.

Страхотно си паднаха по „Челюсти“.