Милош Форман, Ян Новак
Повратна точка (3)

Семейна библия

Много от хората, с които преживях своята младост, са покойници или пък живеят в чужбина, но къщата в Часлав остана на семейството ни. Снаха ми Боженка и децата й станаха пазителите на овехтелите куфари с фамилни спомени, които сякаш са неотменна част от тази къща. В семейната съкровищница е включена и една Библия в кожена подвързия. Готическият й шрифт е много труден за четене, но това няма значение, защото ще погледнете направо страниците в края й, разчертани с линии и с нарисувано на тях фамилно дърво. Неговите клони и вейки се простират назад във времето чак до ранните години на деветнайсети век, около 1800-та година.

Хартията е пожълтяла, мастилото на първите вписвания е избледняло и прилича на сива сянка. Старинният ученически почерк се извива с изящни винетки, докато прадедите ми пишат за себе си в трето лице. Записват само най-общите факти от своя живот. Записали са имената си, датата на раждане, занятието си, по-важната собственост и своите деца. Оставили са на друг да завърши биографиите им, като опише накратко къде, кога и как са умрели. Човек може да види един точен отпечатък на личностите им в почерка и да се трогне от увереността, с която те разглеждат бъдещето на семейството — съкращават простичките си думи, та да оставят място за многобройните потомци.

Кои са били тези хора?

Прадядо ми е бил пазач в затвора. Дядо ми, когото изобщо не съм виждал, — чиновник по железниците. Имал осем деца, от които баща ми, Рудолф Форман, е най-големият. Баба ми починала скоро след като родила най-малкото си дете, затова баща ми помагал при отглеждането на братята и сестрите си. Направо бил затрупан от по-малките деца и грижите за тях. Винаги е обичал малки деца, така че по-късно станал ръководител на бой-скаутите, а след това и учител. След като завършил висше образование, си намерил работа в Учителския институт в Часлав, където обучаваше бъдещи прогимназиални учители.

Срещнал майка ми Анна, когато бил към края на двайсетте. Най-големият ми брат, Блахослав, е роден шест месеца след венчавката им през 1917 г., въпреки че никой не е споменавал сватбата им като набързо направена. Другият син, Павел, последвал първия ми брат след две години. Аз пък съм се появил дванайсет години след Павел и дълго се питах дали не съм бил всъщност някаква нещастна случайност или пък резултат на някаква равносметка, а може би плод на примирението или подмладяването. Разликата в годините между моето раждане и това на братята ми винаги ми се е струвала подозрително голяма и в края на краищата разбрах, че наистина раждането ми е свързано с драма.

Майка ми бе красива и предприемчива жена, с тъмна красота на брюнетка, с голяма енергия и практичен ум. Тя беше девет години по-млада от баща ми и влагаше по-голямата част от своята жизненост в един летен хотел, построен от родителите ми на брега на голямо езеро в Северна Чехия. Баща ми бе избрал живописното място в борова гора, на някакви петдесет метра от брега, място, където ходил на къмпинг и познаваше добре още от младини.

Водите на езерото били известни от векове просто като „Голямото езеро“, но това име изглеждало твърде прозаично на баща ми. Той написал статия в местния вестник с предложение езерото да се кръсти на името на Карел Хинек Маха, поет романтик, чиито най-хубави поетични творби са били вдъхновени от езерото. Този район тъкмо почвал да става известен като курортно място, затова предложението бързо се приело и оттогава езерото се нарича „езерото на Маха“.

Родителите ми започнали да строят хотела през 1927 г. и това естествено бил най-големият проект на техния живот. Те го нарекли „Рут“ и това било едно от първите предприятия от този род в местността, сега направо задушаваща се от летни вили и курортни сгради. В хотела имаше четиринайсет стаи, които можеха да бъдат наемани за седмица или месец. Имаше офис, трапезария и сладкарница. Сградата не беше оборудвана за ползване през зимата, затова сезонът бе от юни до септември.

Всеки месец май майка ми оставяше мъжете в семейството да се оправят самостоятелно в Часлав и заминаваше на шестчасово пътешествие до езерото на Маха, при което трябваше да сменя на три пъти влака. Тя отключваше зданието, прогонваше мишките, приютили се вътре през зимата, изчистваше паяжините, измиташе умрелите мухи от первазите на прозорците, разопаковаше прибраните чаршафи и чинии, викаше бояджии да пребоядисат стаите, наемаше майстор сладкар. След като завършеше учебната година, баща ми се присъединяваше към нея заедно с момчетата.

Заедно с нас родителите ми готвеха за гостите, продаваха сладки и бонбони на приходящите клиенти, правеха сами всички поправки по имота, караха колелета из гората, плуваха и ловяха риба в езерото.

Прекарваха чудесно лятото, а печелеха и пари.