Марсел Паньол
Замъкът на моята майка (73)

Вечерята беше много весела. Понеже мама се извиняваше, че не може да му предложи вино, Бузиг каза:

— Нищо. Ще карам с Перно.

Баща ми малко стеснително се опита да му подхвърли:

— Не искам да мислиш, че ми е жал за питието, но не знам дали за здравето ти.

— Здравето! — възкликна Бузиг. — Но, скъпи господин Жозеф, пиенето причинява най-малкото зло. Тук вие пиете вода от цистерната. Знаете ли какво има вътре?

— Тази вода пада от небето — отговори татко, — дестилирана от слънцето.

— Бас държа — каза Бузиг, — че във вашата цистерна ще намеря една дузина черни паяци, два-три гущера и най-малко две жаби… Водата в цистерната е жабешка пикня, а Перното неутрализира всичко.

Баща ми не настоя повече. Докато вечеряхме, той подробно разказа нашето приключение, а Бузиг отново разказа подвига си. После татко добави нови подробности, за да изясни колко жесток се беше показал пазачът. Бузиг наблегна върху ужаса и унижението на този злосторник, попаднал в ръцете на трите фуражки. Когато стигнаха до четвъртата версия на тези излияния баща ми ни разкри, че пазачът едва не ни е застрелял на място, а Бузиг ни обрисува как чудовището се влачи на колене с лице, обляно в сълзи, молейки прошка с плачевен глас.

След крем карамела, разбитите белтъци и бисквитите Бузиг въодушевено започна да ни разказва за подвизите на сестра си. Той първо сравни живота с водовъртеж, който трябва да се премине, като се скача от една скала на друга „след като добре си пресметнал скока“.

„Фелисиен — разказваше той — първо се омъжи за един професионален играч на топки“, който често я оставял, за да печели състезания, и по този случай аз научих думата „рогоносец“. Оттам тя скочила върху следващата скала, която имала формата на началник на трамвайно депо, после върху книжаря на улица Ром, после върху някакъв цветар, който бил общински съветник, и най-сетне върху генералния съветник. В момента тя обмисляла нов скок, който би я стоварил на другия бряг, в обятията на господин префекта.

Мама слушаше с интерес разказа за това прехвърляне, но тя изглеждаше малко изненадана и изведнъж каза:

— Толкова ли са глупави мъжете?

— Ха, ха! — изсмя се Бузиг, — те никак не са глупави. Тя просто умее.

И добави, че впрочем „умът не е всичко“, и че „горният й етаж си го бивал“ и че трябвало да се види, за да повярва човек. И той извади портмонето си, за да ни покаже една снимка, която по думите му била много хубава.

Двамата с Пол се ококорихме, но тъкмо в момента, в който Бузиг показваше този интересен документ, мама ни хвана за ръцете и ни заведе в стаята ни.

Богатата вечеря, радостта, която изпитах от поражението на пазача, и загадката около тази снимка смутиха първия ми сън. Сънувах доста несвързани неща: една млада жена, гола като статуетка, с един скок прескача канала и пада върху някакъв генерал, който много прилича на баща ми, а той високо се смее.

Събудих се малко объркан и чух през стената да долита татковия глас:

— Ти ме караш да съжалявам, че на тоя свят порокът толкова често получава възмездие.

Гласът на Бузиг, станал странно гъгнещ, му отвърна:

— Жозеф, Жозеф, — аман от теб…