Марсел Паньол
Замъкът на моята майка (5)

Заедно с дружбата с Лилѝ, за мен започна нов живот. След като изпивах млякото с кафе и призори излизах с ловците, ние го намирахме седнал на земята, под смокинята, зает с подготвянето на примките. Той имаше около три дузини, а баща ми ми беше купил двайсет и четири на пазара в Обан, където хитро ги продаваха като „примки за мишки“. Много настоявах да ми купи няколко по-големи примки, специално предназначени за яребици.

— Не — каза ми татко, — ще бъде нечестно да се ловят с примка толкова красиви птици.

Тогава му припомних за старата му пушка, която оставяше на място изненаданите птици.

— А пък в една примка яребицата може да се брани, защото е хитра, умна и има вероятност да се измъкне.

— Да, сигурно — отговори татко. — Но въпреки това примката не е благородно оръжие. Имам си и други съображения — пружината им е много натегната, можеш да си счупиш пръстите.

Аз веднага му показах, и то с голяма сръчност, че знам как се борави, и той беше принуден да го признае. И понеже продължавах да настоявам, татко най-сетне прошепна:

— А и много са скъпи.

Направих се, че не съм чул, и се хвърлих, надавайки радостен вик, към една не лоша прашка, която ни предлагаха за три петачета.