Марсел Паньол
Замъкът на моята майка (13)

Докато изкатерим двата стръмни комина, небето ставаше все по-мрачно. Понеже вървяхме по склона на високия скалист връх, видях как се приближава една огромна лилава завеса и как червена светкавица внезапно, но безшумно я раздра.

Преминахме през трети комин, почти отвесен, и стигнахме до предпоследната тераса, над която няколко метра по-високо се издигаше крайното плато.

На петдесет крачки от нас, наравно със земята, в самото бърдо се откриваше триъгълна пукнатина, чиято основа нямаше и метър ширина. Ние се промъкнахме през нея. Това беше нещо като пещера, която в началото се разширяваше, а по-навътре в скалата, където мракът се сгъстяваше, ставаше по-тясна.

Като събра няколко плоски камъка, Лилѝ направи нещо като пейка, точно срещу отвора, после сви ръцете си на фуния и се провикна към облаците:

— Може вече да започва.

Но не започна.