Марсел Паньол
Замъкът на моята майка (52)

Що се отнася до баща ми, всяка сутрин, докато се бръснеше с бръснач с формата на сабя, пред едно счупено огледалце, окачено на дръжката на прозореца, той си тананикаше първо като фалцетен тенор:

Ах, да бях, да бях змийче —

радост безподобна…

или изведнъж гласът му преминаваше във внушителен бас:

Спомни си как нявга, закрилян от ангел вълшебен,

щаден от тревоги,

ти идваше в храма и пееше химна хвалебствен,

и вярваше в бога…

Той тананикаше и по стълбата и дори понякога на улицата.

Но хубавото му настроение през седмицата не издържаше идването на съботния ден — още със ставането си татко започваше да събира смелост отново да пристъпи закона.