Марсел Паньол
Замъкът на моята майка (1)

След ловната епопея със скалните яребици аз веднага бях приет в редовете на ловците в качеството на куче-пилещар, или хрътка, която да носи убития дивеч.

Всяка сутрин към четири часа баща ми открехваше вратата на стаята и прошепваше:

— Ще дойдеш ли?

Нито мощното хъркане на чичо Жул, нито писъците на братовчеда Пиер, който към два часа огладняваше, нямаха сила да ме изтръгнат от съня, но шепотът на татко мигом ме караше да скоча от леглото.

Мълчаливо се обличах в тъмното, за да не събудя нашия малък Пол, и слизах в кухнята. Чичо Жул, с подпухнали очи и малко свиреп вид, какъвто имат възрастните, когато са още сънени, затопляше кафето, а през това време татко слагаше храна в ловджийските чанти, а аз пълнех патрондашите с патрони.