Марсел Паньол
Замъкът на моята майка (31)

Не беше много лесно да се разчете този почерк, който правописът не правеше по-четлив. Но баща ми, голям специалист в тази област, успя да го направи, след като на няколко пъти се запъна. После той каза:

— Има късмет, че му остават още три години до зрелостното свидетелство, има време да се подготви.

И добави, като гледаше майка ми:

— Това дете е сърцато и с рядка чувствителност.

И на края, като се обърна към мен, ми каза:

— Запази това писмо. Ще го разбереш след време.

Аз взех писмото, сгънах го, сложих го в джоба си и нищо не отвърнах: бях разбрал преди него.