Марсел Паньол
Замъкът на моята майка (45)

Каналът минаваше по един невисок насип, между два успоредни живи плета от малки дръвчета и храсти, преплетени със стръкчета розмарин, копър, зановец и повет.

Бузиг ни обясни, че тази безразборно избуяла растителност е просто неоценима, защото укрепва почвата на насипа и че собствениците нямали право да я пипат.

Циментовото корито беше само три метра широко и в прозрачната вода се отразяваха белите облаци на априлското небе.

Ние вървяхме в индийска нишка по една тясна пътека между ръба на коритото и цъфналия жив плет.

— Ето го моят канал — с гордост каза Бузиг. — Какво ще кажете, а?

— Доста е красиво — отговори татко.

— Да, доста е красиво, но вече взе да поостарява. Вижте това корито. Напукано е отгоре до долу. Губим доста вода, защото на места е същинско цедило.

Тази дума направи голямо впечатление на Пол и той няколко пъти я повтори.

Щом стигнахме едно малко мостче, Бузиг с гордост каза:

— Тук, още от миналата година всичко е подновено. Аз настоявах да се укрепи с цимент за подводно строителство.

Баща ми огледа коритото на канала, което изглеждаше като ново.

— Все пак има пукнатина.

Бузиг, силно разтревожен, се наклони към водата:

— Къде?

Баща ми посочи една едва забележима сива резка, като подраска отгоре и с нокът. Посипаха се песъчинки. Той ги разтърка с пръсти и ги разгледа.

— Това не е цимент за подводно строителство — заяви той. — И, от друга страна, сложили са много пясък.

Бузиг се опули:

— Какво? — извика той. — Сигурен ли сте?

— Абсолютно. Баща ми беше строителен работник и съм вещ в тези неща.

— Уха! — възкликна Бузиг. — Ще го впиша в рапорта си и нека вземат мерки срещу предприемача, който забърка тая каша.

— Ако не зациментираш тази пукнатина, след един месец ще бъде четири пръста широка.

— Това е същинско цедило — извика Пол.

— Ще се заема с тази работа — каза Бузиг.

Той откърти парченца от мазилката, уви ги в лист от тефтерчето си и тръгна отново.