Томас Пинчън
V. (63)

ІІІ

Около две седмици по-късно Профейн и Рейчъл си направиха интимна прощална вечеря, само за тях двамата. След уреждането на снимките за паспорт, реваксинациите и останалите формалности, Стенсъл бе възприел ролята на камериер на Бени и преодоляваше по вълшебен начин всички възможни бюрократически препятствия.

Айгенвалю пасуваше, демонстрирайки абсолютно спокойствие. Стенсъл дори го посети веднъж — навярно за проверка на собствените непукизъм, воля и смелост преди стълкновението с онова, което бе останало от V. на Малта. Двамата обсъдиха изчерпателно понятието „право на собственост“ и приеха, че действителният притежател общо взето няма особено наложителна нужда от физическо владение. Ако зъболекарят на човешката душа разполагаше с някаква информация (в което Стенсъл бе почти сигурен), то по определението на Айгенвалю, той самият бе „собственик“ на предмета, а от гледна точка на Стенсъл „притежателят“ бе V. Пълно разминаване на позициите. Разделиха се като приятели.

Неделната вечер Бени прекара в стаята на Рейчъл с голяма сантиментална бутилка шампанско. Руни дремеше в стаята на Естър. Последните две седмици той общо взето само това правеше — спеше.

По-късно Бени положи глава в скута на Рейчъл. Дългата й коса го покриваше и сгряваше. Тъй като беше септември, хазяинът все още не бързаше да включи отоплението в сградата. И двамата бяха голи. Профейн опря ухо до големите й срамни устни, сякаш там имаше уста, която би могла да му проговори. Рейчъл се бе унесла разсеяно в бълбукането на мехурчетата шампанско.

— Я слушай — прошепна тя, доближавайки гърлото на бутилката до свободното му ухо. Той чу шумоленето на излизащия от течността въглероден двуокис, усилено многократно, като в ехокамера, от фалшивото дъно на полупразната бутилка. — Радостен звук.

— Да. — Имаше ли смисъл да й разказва за какво всъщност му напомняше този звук? „Антрорисърч Асосиейтс“ разполагаше с многобройни гайгермюлерови броячи и значително ниво на радиацията, дори предостатъчно за звукова имитация в лабораторни условия на нашествието на ято разлютени скакалци.

На другия ден отплуваха. Около перилата на „Сузана Скуадучи“ се тълпяха стотици младежи, на вид стипендианти на Програма „Фулбрайт“. Спираловидните гирлянди, дъждът от конфети и специално наетият оркестър създаваха приповдигната и тържествена обстановка.

— Чао — викаше Пасмината. — Чао.

— Сахха — каза Паола.

— Сахха — повтори след нея Бени.