Томас Пинчън
V. (47)

III

Следващият уикенд имаше купон в апартамента на Раул, Слаб и Мелвин. Цялата Шантава Пасмина се бе събрала там.

В един след полунощ между Руни и Пиг избухна кавга, последвана от сбиване.

— Кучи син! — викаше Руни. — Стой настрана от нея.

— Става дума за жена — поясни Естър на Слаб.

Пасмината се бе отдръпнала до стената, предоставяйки на Руни и Пиг по-голямата част от стайната площ. Двамата бяха пияни и потни. Залитаха и се блъскаха в средата на стаята, тромаво и несръчно опитваха да водят юмручен бой като в уестърн. Просто невероятно е колко много аматьори-скандалджии смятат, че кръчмарският бой е единственият приемлив модел на подражание. Накрая Пиг нокаутира Руни с удар в корема. Руни остана да лежи на пода със затворени очи, опитвайки се да сдържи дъх, защото го болеше много. Пиг отиде в кухнята. Сбиването бе заради жена, обаче и двамата знаеха, че тя е Паола, а не Мафия.

— Изобщо не мразя евреите, а само техните пъклени дела — обясняваше Мафия.

Двамата с Бени седяха в нейния апартамент. Руни беше отишъл някъде да пие. Сигурно при Айгенвалю. Това ставаше на другия ден след сбиването. Нея като че ли изобщо не я интересуваше къде е съпругът й.

Внезапно на Профейн му хрумна прекрасна идея. Значи тя не иска около себе си евреи. А може би за полуевреин ще се намери място?

Но Мафия го изпревари: ръката й се шмугна към колана му и започна да го разкопчава.

— Не — възрази Бени, вече премислил. Ръцете на Мафия се отдръпнаха и плъзнаха назад около бедрата й в търсене на ципа, който трябваше да отворят. — Ама, виж ’кво сега.

— Имам нужда от мъж способен на Героична Любов — наполовина излязла от полата, обясни Мафия. — Желая те още откакто се запознахме.

— Можеш да й цунеш гъза на Героичната Любов — заяви Профейн. — Ти си омъжена.

В съседната стая Каризма сънуваше кошмари. Той започна да барабани с юмруци под зеленото одеяло, отпъждайки изплъзващата се сянка на своя Преследвач.

— Ето тук — обяви тя, разголена от кръста надолу. — Тук, на килима.

Профейн стана и започна да рови за бира из хладилника. Мафия лежеше на пода и му крещеше.

— Ето ти на теб малко „тук“ — постави той кутия бира върху мекия й корем. Тя изпищя и събори бирата на пода, която се разля по килима между тях и образува издължено мокро петно с формата на преграда на целомъдрието^[1] или може би на Тристановия меч^[2]. — Пий си бирата и ми разкажи за Героичната Любов.

— Жената е петимна да се чувствува като жена и това е всичко — дишаше тежко Мафия, без да прави какъвто и да е било опит да облече нещо. — Жената иска да бъде взета, да проникнат в нея, да я изнасилят. Обаче най-силно жадува тя да обгърне мъжа.

С паяжина сплетена от канап за йо-йо: мрежа или капан. Профейн бе в състояние да мисли единствено за Рейчъл.

— Нищо героично няма в един неудачник — възрази й Бени. Кого можеш да определиш за герой? Превъзходно боравещият с ласото, пистолета и юздите Рандолф Скот^[3]. Майстор на неодушевеното. Но едва ли би ти хрумнало да наречеш мъж един смотаняк: той е просто някакъв флегматично отпуснат в креслото човек, който безучастно приема любовта на околните предмети и вещи, подобно на апатична жена. — Трябва ли нещо такова като секса да бъде усложнявано до безкрай? — чудеше се Профейн. — Мафия, защо е нужно да му измисляш най-различни названия? — Ето, отново започваше да спори. Както с Фина във ваната.

— Ти да не си латентен хомосексуалист? — озъби се Мафия. — Страх ли те е от жените?

— Не съм педераст, ако това питаш. — Как би прозвучало, ако каже: понякога жените ми напомнят за неодушевени предмети. Дори младата Рейчъл: тя бе наполовина автомобил МГ.

В стаята влезе Каризма, през прогорените с цигара дупки в одеялото занадничаха две оченца като мъниста. Той засече Мафия и тръгна към нея. Зелената вълнена купчина подхвана песен:

Всяка моя задявка

Ти приемаш като намек зловреден

И в отговор ми цитираш тезис 1.7.

Ако светът е всичко

Което е налице в даден момент

Това е отчайващо песимистично

Като за романтично начало.

Но чуй ме, предложение имам.

То е логично, уместно и кратко

И ако не друго, поне е комично.

 

(Припев)

Нека „А“ да бъда аз, със сърцето напред,

Нека „Б“ да бъдеш ти с Трактата в ръка

Нека „В“ да е обич безкрайна

С музика нежна и пламенен шепот.

Ще наречем „любов“ взаимната страст.

И тогава отдясно ще сложим

Онзи блестящ хипотетичен казус;

Отляво ще бъде мястото на

Нашето произволно вметнато преследване.

А подковата в средата ще ни донесе късмет,

Защото ако в тези скоби

Просто вмъкнем на’ште малки „А^-та-“ и „Б^-та“

Тогава няма какво да губим.

 

Ако „А“ ме смята за недостъпна [запя в отговор Мафия]

Значи „Б“ ти пожелава да се удавиш в морето.

Тъй като „В“ е безсмислено понятие,

Което няма нищо общо с удоволствието:

Предпочитам измеримите, осезаеми и твърди неща.

А ти човече преследваш недостижимото,

Защото аз съм волна и неукротима.

Но ако обещаеш да не плямпаш глупости,

Събличам се веднага и без колебание

И тогава ще забравиш твоите „А^-та-“ и „Б^-та“.

Когато Профейн допиваше бирата си, одеялото вече бе покрило и двамата.

Три седмици преди сближаването на Сириус и Слънцето, бе отбелязано началото на юлските горещини. Зачестиха сблъсъците на света с неодушевеното. На 1 юли край мексиканския град Уахака петнайсет души бяха смазани в железопътна катастрофа. На следващия ден отново петнайсет души бяха погребани под останките на срутил се жилищен блок в Мадрид. На 4 юли автобус падна в течащата близо до Карачи река и трийсет и един пътници се удавиха. Два дни след това по време на тропическа буря в централните Филипини още трийсет и девет души отидоха на дъното на морето. На 9 юли Егейските острови бяха разтърсени от земетресение и приливни вълни, които погубиха четиридесет и трима. На 14 юли военнотранспортен самолет се разби след излитане от военновъздушната база Макгуайър в Ню Джърси и изпепели четиридесет и петима. На 21 юли 117 жители на град Анджар, Индия, станаха жертва на земетресение. От 22 до 24 юли в централен и северен Иран вилняха наводнения, които отнеха живота на триста души. На 28 юли край финландския град Куопио автобус падна от ферибота във водата и повлече със себе си петнайсет пътници. На 29 юли четири нефтени резервоара се взривиха край град Дюма, Тексас, и пламъците погълнаха деветнайсет работници. На 1 август при железопътна катастрофа близо до Рио де Жанейро бяха разкъсани седемнайсет пътници. Още петнайсет души се издавиха на 4^-ти и 5^-ти август по време на наводненията в югозападна Пенсилвания. През същата седмица 2161 души загинаха в резултат от тайфун, който помете китайските провинции Чекянг, Хонан и Хупей. На 7 август в колумбийския град Кали се взривиха шест камиона превозващи динамит и взеха 1100 жертви. В същия ден в Пжеров, Чехословакия, при железопътна катастрофа бяха смазани девет пътници. На следващия ден при пожар в каменовъглена мина край Марсинел, Белгия, изгоряха 262 миньори. През седмицата от 12 до 18 август ледени лавини на Монблан отнесоха в царството на смъртта петнайсет алпинисти. Същата седмица в Монтичело, щата Юта, взрив на газ погуби петнайсет души, а тайфунът преминаващ през Японските острови и Окинава отне живота на четиридесет местни жители. На 27 август още двайсет и девет миньори умряха, отровени от газ в каменовъглена мина в Горна Силезия. Също на 27 август един бомбардировач на военноморските сили се разби в жилищен квартал на Санфорд, щата Флорида, и остави на място четирима. На следващия ден експлозия на газ в Монреал уби седем души, а при внезапни наводнения в Турция се издавиха още 138 души.

Това бяха само масовите смъртни случаи. А да не говорим за съпътствуващите ги множество осакатени, инвалидизирани, бездомни, осиротели. Подобни инциденти стават всеки месец в поредица от стълкновения между групи живи същества и един благосклонен и хармоничен свят, на който изобщо не му пука за това. Разгърнете ежегодните алманаси, раздел „Катастрофи“, откъдето са взети тези цифри. Въпросните произшествия се случват непрекъснато, месец след месец, без отпуск.