Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- V., 1963 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Желязков, 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- @От преводача
- @Публикувано първо в Читанка
- XX век
- Ирония
- Контракултура
- Линейно-паралелен сюжет
- Постмодернизъм
- Поток на съзнанието
- Път / пътуване
- Сатира
- Черен хумор
- Четиво само за възрастни
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- NomaD (2020 г.)
Издание:
Автор: Томас Пинчън
Заглавие: V.
Преводач: Красимир Желязков
Година на превод: 2020
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: САЩ
Коректор: NomaD
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13356
История
- — Добавяне
ІV
Руни Уинсъм бе сънувал, че скача от прозореца и се пробуди, недоумявайки защо тази идея не го бе осенила по-рано. Седем етажа отделяха прозореца на спалнята на Рейчъл от двора, използван изключително по неблаговидни предназначения: място за среднощни развлечения на котки, за сране на пияници, за изхвърляне на домакински отпадъци и празни кутии от бира. Трупът му би увенчал достойно това парче земя!
Той отвори прозореца, възседна перваза, ослуша се. Някъде на Бродуей се кискаха момичета, задиряни от хлапаци. Безработен музикант свиреше на тромбон. От отсрещния прозорец се лееше рокендрол:
О, богиньо млада,
Не ми отказвай,
Хайде довечера в парка
Ще се разходим, ще поседим,
И ще ми позволиш
Да бъда твой Ромео…
Посветен на младежките прически алаброс „патешки гъз“ и тесните поли на Улицата. Заради които полицаите хващаха язва, а сътрудниците на общинския съвет по въпросите на младежта получаваха добре платена работа.
Защо да не скочи? Жегата нараства, а върху нащърбения асфалт долу август почти няма да се усеща.
— Слушайте, приятели — призова той всички наоколо. — Има едно определение за цялата наша пасмина и то е „шантава“. Някои от нас ебат наред куцо и сакато, други остават верни на гаджетата си, докато им дойде менопаузата или Големият Климактериум[1]. Но, разпътни или моногамни, сови или чучулиги, на Улицата или на закрито, домошари или скитници, сред нас няма човек, за когото да кажете, че е нормален. Арменско-ирландският евреин Фъргюс Миксолидян получава мангизи от фондация, наречена на името на човека, профукал милиони долари, опитвайки да докаже, че светът е управляван от тринайсет равини[2]. Фъргюс не вижда нищо нередно в това. Естър Харвиц плаща, за да бъде преправено даденото й по рождение тяло и после се влюбва до уши в мъжа, който я е обезобразил. Естър не вижда нищо нередно в това. Раул може да напише за телевизията пределно остроумен и двусмислено-уклончив сценарий, който да преодолее цензурата на възможно най-придирчивия спонсор, и все пак да каже на зрителите какво гледат и какво не е в ред с тях самите. Но той се задоволява с уестърни и криминалета. Слаб притежава остър взор на художник, прекрасна живописна техника и би могло да се каже, че влага „душа“ в картините. Обаче се е посветил на „Датските сиренета“. Попфолк певецът Мелвин няма талант. По ирония на съдбата Мелвин проявява задълбочен интерес към социалните проблеми и ги коментира много повече и по-обстойно от всички членове на Пасмината взети заедно. Но нищо не довежда докрай. Мафия Уинсъм е достатъчно умна, за да създаде един свят, но прекалено глупава, за да откаже да живее в него. Всеки път, когато почувства, че действителният свят не съвпада с измисления от нея, тя впряга цялата своя емоционална и сексуална енергия, за да съвмести тези два свята, но безуспешно, както винаги. И тъй нататък и тъй нататък. Бих могъл да изброявам до безкрай. Всеки, който продължава да живее в една тъй очевидно болна субкултура, няма право да се определя като нормален. Единственото нормално действие ще бъде това, което смятам да извърша, а именно: да се хвърля от прозореца. — С тези думи Уинсъм пооправи вратовръзката и се подготви за скок през прозореца.
— Слушай, не знаеш ли, че животът е най-ценното, което имаш? — попита излезлият от кухнята Пиг Бодайн.
— Това съм го чувал и преди — заяви Уинсъм и скочи. Обаче бе забравил за пожарната стълба, която стигаше на метър под прозореца. Докато се надигне и отново прехвърли крак над перилото, Пиг бе излязъл бързешком през прозореца и сграбчи Уинсъм за колана, точно преди той да направи повторен опит за летене.
— Успокой се — извика Пиг.
Пикаещият долу в двора пиянчуга вдигна поглед и радостно закрещя, призовавайки всички да дойдат, за да наблюдават самоубийството. Последва масово включване на осветлението в околните апартаменти и разтваряне на прозорци. Скоро Пиг и Уинсъм вече имаха многобройна публика. Руни висеше, превит като сгъваем нож, взираше се умиротворено в пияницата долу и го засипваше с ругатни.
— Какво ще кажеш да ме пуснеш, а? — попита след малко Уинсъм. — Не ти ли отмаляха ръцете?
Пиг призна, че са уморени наистина.
— Между другото, разправял ли съм ти оня виц за друсания духач, духовития духовник и душевния душеприказчик? — добави той.
Уинсъм прихна и в същия момент Пиг го прехвърли с мощен замах през перилата на пожарната стълба.
— Не е честно — заяви Уинсъм на омаломощения Пиг. Отскубна се и затрополи надолу по стълбата. Запъхтян като кафеварка с повредени клапани, Пиг хукна след него. Хвана го два етажа по-долу: Уинсъм бе възседнал перилото и стискаше с пръсти носа си. Този път Пиг метна на рамо Уинсъм и решително потегли нагоре. Уинсъм се изхлузи от рамото му и избяга един етаж надолу. — Добре де и от четвъртия става. Достатъчно е високо.
Рокендрол-ентусиастът отсреща наду радиото докрай. „Не бъди жестока“ на Елвис Пресли им осигуряваше музикален фон. Пиг чу приближаващия вой на полицейски сирени.
Тъй продължи взаимното преследване на двамата нагоре-надолу и около пожарната стълба. След известно време, зашеметени от гоненицата, те се разкискаха. Насърчителните възгласи на публиката ставаха все по-ентусиазирани. Толкова малко се случва в Ню Йорк. Полицаите нахлуха в двора с мрежи, прожектори и стълби.
Накрая Пиг бе успял да застигне Уинсъм на най-долната площадка, на половин етаж над земята. Междувременно полицаите бяха опънали мрежата.
— Все още ли искаш да скочиш? — попита Пиг.
— Да — заяви Уинсъм.
— Давай тогава — разреши му Пиг.
Уинсъм се хвърли надолу в ластовичи скок, разчитайки да забие глава в земята. Но, разбира се, падна върху мрежата. Отскочи веднъж и замря, напълно отпуснат. Полицаите го овързаха в усмирителна риза и го откараха в психиатричния център „Белвю“.
Пиг — внезапно осъзнал, че същия този ден навършва осем месеца самоволна отлъчка и съответно полицаите биха могли да бъдат считани за „цивилна брегова полиция“, — се обърна и стремително затича нагоре по пожарната стълба към прозореца на Рейчъл, оставяйки добропорядъчните граждани да гасят осветлението и да слушат Елвис Пресли. Когато влезе в апартамента, той реши да облече някоя стара рокля на Естър, да забради глава и да говори с тъничък фалцет, ако на полицаите евентуално им хрумне да се качат за изясняване на положението. Толкова са тъпи, че сигурно ще го помислят за жена.