Томас Пинчън
V. (57)

І

По време на пътуването до Малта, което стана в края на септември, слънцето изобщо не се показа в небето над Атлантика. Името на лайнера бе „Сузана Скуадучи“ и той преди време бе изиграл незначителна роля в отдавна прекратеното опекунство на Бени над Паола. Онази сутрин — осъзнавайки, че йо-йо^-то на Съдбата за пореден път е заело изходно положение, — Бени също се върна на обвития от мъгла кораб, без никаква принуда, без предчувствия, без нищо; просто с мисълта да остане на повърхността, да улови дадена посока и да се носи по течението, накъдето го отведе волята на Съдбата. Ако Съдбата би могла да има воля, разбира се.

Няколко души от Пасмината дойдоха да пожелаят на Профейн, Стенсъл и Паола леко плаване — тези, които не бяха в затвора, в провинцията или в болницата. Рейчъл не се появи. Делничен ден, тя би трябвало да е на работа. Поне тъй предполагаше Бени.

Той бе попаднал на кораба случайно. Преди две-три седмици — докато Стенсъл обикаляше града, упражняваше „влияние“, уреждаше билети, визи и ваксинации за себе си и Паола, внимателно отбягвайки да нарушава уединението на Профейн и Рейчъл — Бени бе почувствал най-после, че е стигнал до някаква мъртва точка и се е устроил в този град, намерил е своето Момиче, открил е своето призвание в професията нощен пазач и обект за подигравки на МОР, и е намерил подслон в апартамент с три момичета, едно от които бе заминало в Куба, второто щеше да отплава за Малта, а третото, неговото, оставаше в Нуева Йорк.

Бе забравил за неодушевения свят и закона за възмездието. Напълно бе забравил, че тяхното безметежно уединение, двойната обвивка от успокоение, се бе родило само няколко минути след многократното подритване на гумите, което за един неудачник е чиста проба глупашко недомислие.

А Те (неодушевеният свят и законът за възмездието) се проявиха твърде скоро. Само няколко дни след това, веднъж в четири сутринта Профейн легна, надявайки се на поне осем часа сън, преди да стане време за работа. Когато най-после отвори очи, осветлението в стаята и състоянието на пикочния мехур му подсказаха, че се е успал. Електрическият будилник на Рейчъл жужеше весело до него и стрелките му показваха 1:30 след полунощ. Рейчъл беше излязла някъде. Бени запали осветлението и видя, че будилникът е нагласен да звъни в полунощ и копчето е оставено на позиция „включено“. Значи някаква неизправност. „Мамицата ти, копеле такова!“ Той хвана часовника и го запрати напосоки из стаята. При удара във вратата на тоалетната, будилникът се включи и зазвъня гръмко и високомерно: „Бззз“.

По-нататък Бени обърка лявата с дясната обувка, поряза се при бръсненето, в метрото жетонът не пожела да влезе в процепа на въртящата се преграда и влакът отпраши току под носа му. Когато пристигна в центъра на града, вече минаваше три часа и в „Антрорисърч Асосиейтс“ царяха врява и хаос. Бергомаск го посрещна на вратата, почервенял от яд.

— Познай какво стана — изкрещя шефът.

Оказа се, че тази нощ бил провеждан планов експеримент. Около 1:15 часа един от големите електронни възли направо побеснял, половината платки изгорели, аварийната инсталация зазвъняла, противопожарната система и два балона с CO₂ се включили, а през това време дежурният техник кротичко спял.

— Не плащаме на техниците, за да се будят нощем — сумтеше Бергомаск. — За тази цел имаме нощни пазачи. — МОР седеше до срещуположната стена и от време на време подсвиркваше тихичко.

Веднага щом загря какво е положението, Бени сви рамене.

— Глупаво е, разбира се, но и аз винаги съм бил на същото мнение. Просто лош навик. Но, както и да е. Съжалявам за всичко това.

Отговор не последва. Бени направи кръгом и бавно излезе, влачейки крака. Предположи, че ще му изпратят обезщетението по пощата. Освен ако не решат, че ще трябва да заплати стойността на повреденото оборудване.

Леко плаване, подхвърли след него МОР.

— Това пък какво означава?

Ще видим.

— Сбогом, приятелю стари.

Бъди спокоен. Бъди спокоен, ала не и равнодушен. Това е девизът на твоята страна от утрото, Профейн. Е, хайде стига. Нещо много се разприказвах.

— Обзалагам се, че под циничната бутиратна козина се крие един мърляч. Сантиментален мърляч.

Нищо няма там вътре. Кого будалкаме?

Последният разговор с МОР. Когато се върна на 112^-та Улица, той събуди Рейчъл.

— Значи пак ще се мотаеш по улиците, младежо.

Тя опитваше да го ободри. Бени общо взето й признаваше това, но ужасно го бе яд на него самия, защото дотолкова се бе размекнал, та да забрави, че е неудачник по рождение. Единствено на нея можеше да си изкара яда.

— Толкоз по-добре за теб — промърмори Бени. — Ти винаги си била състоятелна.

— Достатъчно съм платежоспособна, за да издържам и двама ни, докато в „Пространство/Време“ ти намерим подходяща работа. Наистина подходяща.

Фина бе опитвала да го насочи по същия път. Нея ли бе срещнал онази вечер на Айдълуайлд? Или само още един МОР, поредната нечиста съвест, която му бе досаждала под ритъма на самбата?

— Може би не искам да си намирам работа. Може би предпочитам да скитам. Нали помниш, че обичам скитниците?

Рейчъл се отдръпна, за да му направи място в леглото, подтиквана от неизбежните задни мисли.

— Не искам да говоря за никаква любов — каза тя на стената. — Това винаги е опасно и до нищо добро не води. Понякога трябва да си кривим по малко душите, Профейн, да заблуждаваме. Хайде вече да спим.

Не: той не можеше да се примири.

— Искам само да те предупредя. Не обичам нищо на този свят, дори теб не обичам. Всеки път, когато ти се обяснявам в любов, а аз ще го правя често, това ще бъде лъжа. Даже това, което сега казвам, е наполовина преструвка, за да предизвикам съчувствие.

Тя се престори, че хърка.

— Добре де, ти знаеш, че съм неудачник. Как може да си толкова глупава, Рейчъл А., та да ми говориш за взаимност? Неудачникът може само да взема. От гълъбите в парка, от момичето на улицата, независимо дали то е добро или лошо. Неудачник като мен само взема и нищо не дава в замяна.

— Хайде да отложим този разговор — смирено предложи тя. — Емоциите, сълзите и кризата в любовните отношенията могат да почакат. Не сега, миличък Профейн. Сега е време за сън.

— Не — той се надвеси над нея. — Скъпа моя, аз не ти разкривам нищо от себе си, нищо потулено няма в мен. Мога да говоря каквото пожелая, напълно спокойно, понеже то не е тайна, а е изложено на показ, всеизвестно е. Това няма нищо общо специално с мен, просто всички неудачници са такива.

— Шштт… — обърна се тя към него, разтваряйки крака.

— Не разбираш ли, — продължи Бени, силно възбуден, макар това да бе последното нещо, което искаше в момента, — аз, както и всеки друг загубеняк, неволно създавам в момичетата впечатлението, че имам някаква скрита и неподлежаща на разгласяване мечта или миналото ми е забулено в дълбока тайна. Обаче това е заблуда, измама и нищо повече. — Сякаш му подсказваше МОР: — Нищо няма там вътре. Останала е само празната черупка. Мила моя, — той бе възприел възможно най-фалшивия и високопарен тон, който би могъл да постигне, — това е много добре известно на неудачниците и те го прилагат безотказно, понеже са наясно, че всяко момиче има нужда от загадъчност, тайнственост, от романтика. Защото жената отдавна е проумяла, че опознае ли докрай мъжа, той ще й стане безумно скучен. Зная какво мислиш сега: „Горкото момче, защо се принизява така?“ Но аз просто използвам тази любов, която ти, клета глупачка, продължаваш да смяташ за взаимна, за да се настаня между краката ти, ето така, и да получа своето, без да се задълбочавам особено какво чувстваш ти, и хич не ми пука дали ще свършиш или не. Стига ми само да приемам, че съм достатъчно изкусен любовник, за да те накарам да свършиш и… — Бени говореше и говореше неспирно, докато свършиха и двамата, а след това легна по гръб, за да се отдаде на традиционната печал.

— Време ти е да пораснеш — отбеляза накрая Рейчъл. — Само едно ще ти кажа: мило мое нещастно момче, да ти е идвало някога наум, че ние също получаваме? Ние сме по-възрастни от вас, ние сме живели някога във вашите тела: петото ребро, което е най-близо до сърцето. И оттогава насам сме ви изучили най-подробно. А после сме превърнали това в наша игра: да подхранваме сърцата, които всички вие смятате за празни, макар ние да знаем, че не е така. Сега всички вие живеете вътре в нас, отначало цели девет месеца, а после всеки път по малко, когато опитвате да се върнете там, откъдето сте излезли.

Той хъркаше без никакви преструвки.

— Господи, колко помпозна и самомнителна ставам. Лека нощ…

И тя заспа. Привидя й се ободрително радостен, пъстроцветен, ярък и необикновено подробен сън за сексуално сношение.

— Ще проверя какви свободни места са обявени при нас — каза тя на другата сутрин, след като стана и се облече. — Ти спи. Ще се обадя по-късно.

Което, разбира се, го разсъни окончателно. Известно време той се клатушкаше насам-натам из апартамента, блъскаше се в мебелите и ругаеше всичко наред.

— Метрото! — извика Бени, също както гърбушкото Квазимодо е призовавал катедралата Парижка Света Богородица за убежище.

Цял ден обикаля като йо-йо, привечер излезе на улично ниво, отиде в един бар и се напи. Рейчъл го посрещна с усмивка у дома (у дома?) и опита да продължи играта.

— Искаш ли да станеш търговски пътник? Ще продаваш електрически машинки за подстригване на френски пудели.

— Никакви неодушевени предмети — с върховно усилие отвърна той. — Виж бели робини, може.

Рейчъл го последва в спалнята и му събу обувките, когато той заспа на леглото. Дори го зави.

 

 

Целия следващ ден, измъчван от махмурлук, Бени изкара като йо-йо на стейтън-айлъндския ферибот, наблюдавайки влюбени млади двойки, които се натискаха, опипваха, разделяха и събираха.

На другия ден той стана преди нея и отиде на Рибния пазар Фултън, за да наблюдава ранноутринното оживление. Пиг Бодайн се повлече с него.

— Искам да подаря една риба на Паола, хюй, хюй — обяви Пиг.

Което възмути Профейн. Двамата се разходиха из Уолстрийт и разглеждаха стендовете на няколко финансови посредници. След това полека-лека стигнаха чак до Сентрал Парк. И така убиха още половин ден. После съзерцаваха един светофар цял час. Накрая влязоха в някакъв бар и там гледаха сапунена опера по телевизията.

Върнаха се късно, силно развеселени. Рейчъл я нямаше.

В замяна на това обаче от стаята си излезе Паола, сънена, по нощница. Пиг започна да дращи и стърже с крака по мокета, имитирайки куче.

— О! — възкликна Паола, когато видя Пиг. — Направете си кафе — прозя се тя. — Аз отивам да спя.

— Правилно — измърмори Пиг. — Златни ти уста. — И, без да сваля очи от талията й, последва като зомбиран Паола в спалнята и затвори вратата след тях. Много скоро приготвящият кафето Бени чу писъци.

— ’Кво става? — Той надникна в спалнята. Пиг бе успял да се покатери върху Паола и изглеждаше свързан с нейната възглавница посредством дълга нишка лиги, която блестеше на идващата от кухнята флуоресцентна светлина.

— Помощ ли? — озадачено възкликна Профейн. — Това изнасилване ли е?

— Махни този шопар от мен — изкрещя Паола.

— Хей, Пиг. Слизай.

— Ебе ми се — запротестира Пиг.

— Дръпни се от нея — заповяда Профейн.

— Да ти го начукам с вазелин — озъби се Пиг.

— Няма да стане. — Профейн хвана Пиг за яката и почна да го издърпва от Паола.

— Ще ме удушиш бе — предупреди го Пиг след малко.

— Прав си — потвърди Бени. — Обаче веднъж ти спасих живота. Помниш ли?

Точно така и беше. Още когато служеха на „Ешафод“, Пиг бе обявил на всеослушание, че не признава никакво друго предпазно средство, освен френския брадавичен кондом. Това изделие на химическата промишленост представляваше обикновен презерватив, с релефно орнаментиран горен слой (и най-често увенчан на върха с някаква фигурка), усилващ възбуждането на вагиналните нервни окончания, които не можеха да бъдат стимулирани с обичайните способи. Когато бяха акостирали в Ямайка последния път, Пиг се върна от Кингстън с пълна чанта френски кондоми — 50 „Слон Джъмбо“ и 50 „Мики Мауса“. Но все пак дойде денят, когато Пиг се оказа без тази надеждна защита, тъй като последният презерватив бе изразходван по време на паметната битка с бившия му колега младши лейтенант Нуп още преди седмица на мостика на „Ешафод“.

Пиг и неговия приятел, електронният техник Хирошима, бяха разработили една далавера с радиолампи. На миноносци от типа на „Ешафод“ наличните електронни компоненти се зачисляват на техника и той еднолично води техния отчет. Следователно Хирошима имаше възможността да заделя по нещо за търговийка на черно и той не закъсня да се възползва от това, веднага щом намери един дискретен клиент в центъра на Норфък. От време на време Хирошима открадваше по няколко радиолампи, а Пиг ги слагаше в мешока и ги изнасяше, когато излизаше в градски отпуск.

Една вечер Нуп бе застъпил на вахтено дежурство. Обикновено вахтеният офицер само виси на юта и отдава чест на отиващите и прибиращите се от отпуск. Той също има грижата излизащите в отпуск да са с правилно вързани кърпички на шията, с вдигнати ципове на панталоните и всеки да е облечен в своята униформа. Освен това следи да не бъде изнасяно или внасяно нещо непозволено на кораба. Напоследък Нуп бе станал особено бдителен. Хауи Сърд — корабен писар и непоправим пияница, чиито крака бяха разкрасени с по две напълно обезкосмени ивици от честата употреба на тиксо за залепване на шишета с уиски под панталоните с цел снабдяването на екипажа с нещо по-приятно за пиене от етиловия алкохол използван за торпедно гориво — почти бе взел двете стъпала от юта към корабната канцелария, когато Нуп му нанесе мълниеносен нисък шут под коляното в маниера на тайландски боксьор. И ето го Хауи, стои като закован, а смес от уиски „Шенли Ризърв“ и кръв се стича по официалните му обувки. Нуп, разбира се, изграчи победоносно. Той също бе хванал веднъж Профейн, който опитваше да изнесе три килограма хамбургери, отмъкнати от камбуза. Профейн се размина с дисциплинарното наказание, понеже раздели плячката наполовина с Нуп, който в този период имаше неприятности с жена си и бе съобразил, че килограм и половина хамбургери могат да послужат като напълно уместен сдобрителен подарък.

Ето защо няколко дни след това Пиг бе напълно разбираемо нервен, когато опитваше едновременно да отдаде чест и да извади личната карта и отпусната книжка, като междувременно не изпускаше от поглед Нуп и пълния с радиолампи мешок.

— Моля за разрешение да сляза на брега, сър — отрапортува Пиг.

— Разрешавам. Какво има в мешока?

— В мешока ли?

— Да, ето в този.

— Интересно, какво ли има? — замисли се Пиг.

— Сигурно бельо за смяна — предложи Нуп, — тоалетни принадлежности, списания, мръсни дрехи за мамчето, да ги изпере…

— Точно така, сър. Добре че ме подсетихте, господин Нуп…

— А също и радиолампи.

— ’Кво?

— Отваряй мешока.

— Мисля, че бих искал да се отбия за малко в канцеларията и да прегледам корабния устав, сър — отвърна Пиг. — Просто така, за всеки случай, да проверя дали не ми заповядвате да направя нещо, как да кажа, нещо нередно…

Нуп внезапно подскочи със зловеща усмивка и се приземи право върху отпускарския мешок, където нещо издрънча отвратително и захрустя.

— Аха! — тържествуващо изкряка Нуп.

След седмица капитанът разгледа простъпката на Пиг и му наложи забрана за брегови отпуск. Името на Хирошима изобщо не бе споменато. Обикновено за подобни кражби се полагаше военен съд, арест и позорно уволнение — с цел укрепване на морала. Обаче добрият стар командир на „Ешафод“, капитан К. Осрик Лич, се бе обградил плътно със сплотен кръг от матроси, които до един можеха да бъдат определени като непоправими закононарушители. Трупата включваше помощник-машиниста „Бебето“ Фаланж, който периодично си връзваше забрадка и разрешаваше на наредилите се на опашка моряци от I взвод да му пощипват бузите; палубният матрос Лейзър, който драскаше мръснишки надписи върху паметника на Конфедерацията в центъра на града и обикновено го докарваха в усмирителна риза от отпуск; неговият приятел Теледу, който веднъж, за да се скатае от наряд, бе скочил в хладилника и остана там две седмици, преживяваше на сурови яйца и замразени хамбургери, докато бе извлечен навън от цяло полицейско звено начело с корабния полицай; и старшина-кормчия Грумсман, за когото лазаретът бе втори дом, защото той непрекъснато завъждаше пичи въшки, които, за безкрайно огорчение на корабния лекар, наистина благоденстваха и се размножаваха още по-неудържимо под живителното въздействие на предписвания от него свръхмощен суперпестицид.

Капитанът, вече свикнал при разследването на всяко произшествие да вижда мутрите на тази част от екипажа, започна да се отнася към тях със снизходително благоразположение, като с „негови момчета“. Той задейства връзките си и прибегна до всевъзможни нерегламентирани и полузаконни процедури, за да ги удържи във флота и съответно на борда на „Ешафод“. Пиг в качеството си на пълноправен член-основоположник на Капитанското (тъй да се каже) Войнство, мина само с един месец лишаване от брегови отпуск. Но скоро времето започна да се точи нескончаемо бавно и Пиг, естествено, бе привлечен в орбитата на въшлясалия Грумсман.

Именно Грумсман бе организаторът и решаващият фактор в почти фаталното запознанство на Пиг със стюардесите Ханки и Панки, които заедно с още дузина себеподобни обитаваха огромен апартамент близо до Върджиния Бийч. Още същата вечер, когато забраната на Пиг за отпуск изтече, Грумсман го отведе там, като двамата предварително се бяха натоварили с пиене от един държавен винарски магазин.

Та значи Пиг се ориентира към Панки, защото Ханки беше момиче на Грумсман. А Пиг все пак съблюдаваше някакви морални принципи. Така и не узна действителните им имена, обаче това нямаше значение. Ханки и Панки бяха фактически взаимозаменяеми: и двете неестествено руси, на възраст от двайсет и една до двайсет и седем, високи между 155 и 167 см. (и тегла съответстващи на ръста), с чиста гладка кожа на лицата, без очила или контактни лещи. Двете четяха еднакви списания, използваха еднакви паста за зъби, дезодорант и сапун, извън работата често си разменяха цивилните дрехи. Една нощ Пиг всъщност се озова в леглото с Ханки. За свое оправдание на следващата сутрин той обяви, че е бил пиян до смърт. Грумсман прие извиненията твърде лесно, защото се оказа, че подобно недоразумение е станало причина той самият да легне при Панки.

Нещата вървяха така в пълна идилия. През пролетта и лятото орди курортисти се устремяваха към плажа, а представителят на бреговата полиция посещаваше (от време на време) заведението „При Ханки и Панки“, за да потушава безредиците и да пие кафе. В резултат от безспирните настойчиви подпитвания на Грумсман, излезе наяве следното: в леглото Панки изпълнявала нещо тъй изумително, че Пиг, по негово собствено признание, „направо откачал“ от възбуда. Какво точно, никой не разбра. Пиг, който в подобни ситуации бе пределно неприкрит, сега демонстрираше поведение на ясновидец след мистическо откровение, тоест не бе в състояние, а може би не искаше, да придаде словесна форма на божествения и неописуем талант на Панки. Каквато и да бе дарбата на Панки, тя притегляше като магнит Пиг на Върджиния Бийч всеки градски отпуск, а понякога той даже бягаше от вахта, за да отиде в апартамента. Веднъж, когато все пак бе останал на нощна вахта на „Ешафод“, след кинопрожекцията Пиг се размота към каюткомпанията и завари там старшина-кормчията, увиснал от таванските ръкохватки, да надава отсечени крясъци и се люлее като маймуна. „Само афтършейв ги оправя тия гадинки! — изкрещя отгоре Грумсман на Пиг, който се стресна от вика му. — Отрязват се и заспиват.“ После скочи долу и разказа на Пиг за своите пичи въшки, които, според неотдавна разработената от него теория, всяка събота вечер устройвали танцови забави сред гъсталака на срамното му окосмяване.

— Я стига вече — прекъсна го Пиг. — Какво става с нашия Клуб? — Той имаше предвид тъй наречения „Клуб на настоящите и бившите наказани моряци“, сформиран наскоро с цел подготовка на заговори против Нуп, който между другото бе командир на Грумсман.

— Нуп не понася водата в каквото и да е състояние — разкри Грумсман. — Не умее да плува и отгоре на всичко има три чадъра.

Двамата започнаха да обсъждат възможните начини за оросяване на Нуп, с изключение на хвърлянето зад борда. Няколко часа след отбоя към заговора се присъединиха Лейзър и Теледу, които дотогава бяха играли „блекджек“ в столовата (залагайки бъдещите си заплати). И двамата бяха загубили. Както и всички членове на Капитанското Войнство. Носеха бутилка уиски „Стар елен“, изкрънкана от Хауи Сърд.

В събота Нуп беше на вахта. Във ВМФ има ритуал наречен „Вечерно спускане на знамето“. Този ритуал се изпълнява при залез-слънце и изглежда наистина впечатляващ, когато се провежда на норфъкския военноморски кей. Ако го наблюдавате от мостика на някой миноносец, можете да видите как внезапно де що се движи — на крака или на колела — спира, всички застават „мирно“, извръщат глави и отдават чест на американското знаме, пълзящо надолу по дузина кърмови флагщоци.

Нуп бе застъпил като дежурен офицер първата полувахта, от 4 до 6 часа следобед. Грумсман трябваше да обяви: „На палубата, мирно, равнение по знамето“. Неотдавна по искане от командването на кораба-цистерна „Мамонтова пещера“, — успоредно на която бяха акостирали „Ешафод“ и неговата дивизия, — от вашингтонската брегова част бяха изпратили един тромпетист, и съответно тази вечер даже имаше тръба, която изсвири отбой.

Междувременно Пиг лежеше на покрива на лоцманската кабина и до него имаше купчинка много любопитни предмети. Долу, зад кабината, Теледу пълнеше с вода от крана презервативи — в това число и от френските брадавични на Пиг — и ги подаваше на Лейзър, който ги трупаше до Пиг.

— На палубата! — започна Грумсман. Отгоре долетя първата нота на отбоя. Изпреварвайки събитията, няколко кораба на десния фланг започнаха да спускат флаговете си. Нуп излезе на мостика, за да упражни надзор върху провеждането на церемонията. — Мирно! Равнение по знамето! — Пляс и първият кондом шльопна на пет сантиметра от крака на Нуп.

— Ух-х! — изстена Пиг.

— Гледай да го улучиш докато отдава чест — екзалтирано прошепна Лейзър.

Вторият презерватив кацна здрав и невредим върху фуражката на Нуп. С периферното си зрение Пиг отбеляза, че целият кей замира в безкрайна вечерна неподвижност, оцветена в оранжево от залязващото слънце. Тръбачът си знаеше работата и свиреше Вечерна Заря чисто и силно.

Третият презерватив се отклони много от целта и прелетя извън борда. Пиг направо се тресеше.

— Не мога да го уцеля — повтаряше той. Вбесен, Лейзър грабна два кондома и избяга. — Предател — изръмжа Пиг и хвърли един след него.

— Аха-а, така значи, а! — възнегодува Лейзър, който бе застанал между две 80-милиметрови оръдия, и запрати един презерватив обратно към Пиг. Тръбата изсвири ритмична фраза.

— Продължавай — насърчи го Грумсман.

Нуп отпусна елегантно дясната ръка, а с лявата свали от фуражката си един пълен с вода кондом. После спокойно тръгна нагоре по стълбата на лоцманската кабина, към Пиг. Отначало видя клекналия до крана Теледу, който продължаваше да пълни презервативи. Долу на торпедната палуба Лейзър и Пиг устройваха истинско водно сражение и се гонеха около сивите торпедни установки, придобили оранжево-червена окраска от лъчите на залязващото слънце. Въоръжен с изоставените от Пиг боеприпаси, Нуп се включи в битката.

Накрая, изморени и мокри до кости, те се заклеха във вечна дружба и вярност един на друг. Грумсман дори произведе Нуп в почетен член на Клуба на Настоящите и Бившите Наказани Моряци.

Примирието, дойде изненадващо за Пиг, който бе очаквал тежко наказание. Той бе разочарован и не виждаше друг начин за подобряване на своето положение и съответно настроение, освен заниманието със секс. За зла беда обаче, точно тогава страдаше от безкондомие. Опита да заеме няколко. Но моментът бе крайно неподходящ. Бе настъпил ужасният и мрачен период преди заплата, когато всички свършват всичко: пари, цигари, сапун и особено презервативи, да не говорим за френските такива.

— Господи! — вайкаше се Пиг. — Какво да правя?

На помощ му се притече Хирошима, радиотехник 3^-ти клас.

— Случайно да те е осветлявал някой относно биологичното въздействие на радиовълните? — запита този изтъкнат представител на доблестната моряшка техническата мисъл.

— ’Кво? — недоумяваше Пиг.

— Постой около радарната антена, докато тя излъчва и после ще бъдеш стерилен за известно време — посъветва го Хирошима.

— Ама сериозно ли? — удиви се Пиг. Наистина сериозно. И Хирошима показа на Пиг книгата, в която бе написано това. — Ами ако ме е страх от височини? — попита Пиг.

— Това е единственият начин — увери го Хирошима. — Ти само ще се покатериш на мачтата, а аз ще включа радарната антена.

Вече силно разклатен, психически и физически, Пиг изкачи стълбите до мачтата и се накани да я изкатери. Придружаващият го Хауи Сърд грижовно му предложи глътка някаква мътна течност от бутилка без етикет. Катерейки се по мачтата Пиг застигна Профейн, който се люлееше, седнал на една дъска, окачена на реята. Профейн боядисваше мачтата.

— Дум ди дум, ди дум — тананикаше Профейн. — Здрасти, Пиг.

„Добрият ми стар приятел, мислеше си Пиг. Сигурно неговите думи са последните, които чувам на този свят.“

— Давай Пиг! — изкрещя появилият се долу Хирошима.

Пиг направи грешката да погледне към краката си. Хирошима допря палец и показалец в колелце и размаха този насърчителен знак нагоре към Пиг, който вече се бореше с напъните за повръщане.

— Какво правиш из нашия квартал? — попита Бени.

— Излязох да се поразходя само — отвърна Пиг. — Виждам, че боядисваш мачтата.

— Правилно — отвърна Бени. — В палубно сиво.

Двамата обсъдиха подробно темата за цветовата гама на „Ешафод“, а също и проточилия се юридически диспут по случая с палубния матрос Профейн, който бе заставян да боядисва мачтата, макар това да бе задължение на радарното звено.

Хирошима и Сърд започнаха нетърпеливо да подвикват отдолу.

— Е, сбогом приятелю — въздъхна Пиг.

— Внимавай като ходиш по площадката — предупреди го Профейн. — Там горе съм складирал малко хамбургери, които свих от камбуза. Смятам да ги пренеса през първа палуба.

Пиг кимна и продължи бавно нагоре по скърцащата мачта. Когато стигна върха, той показа нос над площадката, подобно на Килрой, и прецени обстановката. И действително хамбургерите на Профейн бяха там. Пиг вече бе започнал да се изкачва на платформата, когато свръхчувствителният му нос откри нещо странно. Надигайки нос от площадката, той подуши съсредоточено.

— Интересна работа! — възкликна гласно Пиг. — Мирише на пържен хамбургер. — Разгледа внимателно тайника на Профейн. — Ясно! — отбеляза той и започна бързо спускане надолу по стълбата. Когато се изравни с Профейн, извика: — Приятел, току-що ми спаси живота. Да ти се намира някаква връв?

— Защо ти е? — попита Бени, подхвърляйки му парче канап. — Ще се бесиш ли?

Пиг направи примка в единия край и отново се изкачи до площадката. След няколко опита сполучи да улови пакета с кайма, придърпа го, свали бялата си матроска и пусна в нея хамбургерите, като същевременно гледаше по възможност да не попада в излъчвателната зона на локатора. После отново слезе до нивото на Профейн и му показа позапеченото месо.

— Просто удивително! — възкликна Профейн. — Как го постигна?

— Някой ден ще трябва да ти разправя за биологичното въздействие на радиовълните — отвърна Пиг. И с тези думи обърна безкозирката надолу към Хирошима и Хауи Сърд, поръсвайки ги с топли хамбургери.

— Готов съм на всичко за теб — бе заявил тогава Пиг. — Когато кажеш, приятел. Имам свои принципи и държа на думата си.

— Добре, щом помниш — отсече Профейн, няколко години по-късно в Нуева Йорк, застанал до леглото на Паола в апартамента на 112^-та Улица и стиснал полузадушения Пиг за яката. — Значи точно сега е моментът да спазиш дадената дума.

— Няма как. Нали си имам принципи — изхриптя Пиг, стана и избяга, силно опечален.

Когато той излезе, Паола протегна ръце към Бени и го дръпна плътно до себе си.

— Не — възпротиви се Профейн. — Вярно, че аз все това повтарям, но сега наистина е не.

— Толкова дълго те нямаше. Много отдавна беше, когато пътувахме с автобуса.

— Кой казва, че съм се върнал?

— Рейчъл ли е избраницата? — Тя придържаше с длани Профейн за главата. Майчински жест, нищо повече.

— Да, тя е, но…

Паола чакаше.

… положението е кофти. Обаче не желая някой да е зависим от мен.

— Това вече се случи — прошепна тя.

Не, помисли Бени, тя е откачила. Само не и аз. Не и такъв загубеняк като мен.

— Тогава защо изгони Пиг?

Няколко седмици той размишляваше по нейния въпрос.