Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- V., 1963 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Желязков, 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- @От преводача
- @Публикувано първо в Читанка
- XX век
- Ирония
- Контракултура
- Линейно-паралелен сюжет
- Постмодернизъм
- Поток на съзнанието
- Път / пътуване
- Сатира
- Черен хумор
- Четиво само за възрастни
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- NomaD (2020 г.)
Издание:
Автор: Томас Пинчън
Заглавие: V.
Преводач: Красимир Желязков
Година на превод: 2020
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: САЩ
Коректор: NomaD
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13356
История
- — Добавяне
III
Това би трябвало да бъде всичко: ала не и за Естър. Навярно предишните й гърбавоноси навици бяха продължили да се проявяват по инерция. Във всеки случай никога дотогава Естър не беше се държала толкова пасивно с който и да е мъж. Тъй като пасивността за нея имаше само едно-единствено значение, след ден и половина тя избяга от болницата, където я бе изпратил Шьонмейкър и заскита из Ист Сайд. Бе изпаднала в транс и с белия нос и явния душевен потрес в очите си внушаваше страх у хората. Тя просто бе сексуално възбудена: сякаш Шьонмейкър бе открил и натиснал един клиторален превключвател, скрит някъде в носовата й кухина. Все пак кухината е кухина: метафоричната дарба на Тренч изглежда се бе оказала заразителна.
Когато следващата седмица Естър отиде да й махнат конците, тя прехвърляше през минута крак връз крак, премигваше често-често и говореше тихо: всякакви гадости, които й идваха на ум. От самото начало Шьонмейкър бе познал, че тя ще бъде лесна.
— Ела утре — каза й той.
Ървинг имаше свободен ден. Естър пристигна, нагласена под палтото с всичките възможни дантели и фетиши, които можеше да си позволи. Сигурно дори бе парфюмирала леко със „Шалимар“ марлята в центъра на лицето.
В задната стая: — Как е самочувствието?
Смехът й прозвуча твърде високо:
— Боли ме. Но…
— Да, но. Има начини да забравиш болката.
Естър изглежда не беше в състояние да спре глупавата, полупримирена усмивка, която разтегляше нейното лице и се прибавяше към болката в носа й.
— Знаеш ли какво ще правим? По-точно, какво ще правя с теб? Разбира се, че знаеш.
Естър го остави да я разсъблече. Той подхвърли коментар единствено за черния й колан за жартиери.
— О, Божичко! — Угризения на съвестта: беше й го подарил Слаб. Вероятно с любов.
— Я стига. Не се прави на света вода ненапита. Девицата Естър!
— Точно така — отново се изсмя Естър, неуверено. — Друго момче. Подари ми го. Момче, което обичах.
Тя е в шок, помисли Шьонмейкър, неопределено изненадан.
— Хайде. Ще си представим, че това е твоята операция. Беше ти приятна операцията, нали?
Тренч наблюдаваше през една пролука в завесите.
— Легни на кушетката. Това ще е твоята операционна маса. Ще ти бъде направена мускулна инжекция.
— Не — извика тя.
— Упражнявала си много начини да казваш не. Не означава „да“. Не ми харесва твоето „не“. Кажи го по-различно.
— Не — с тих стон.
— По-различно. Още веднъж.
— Не — този път с усмивка и полупритворени клепачи.
— Още веднъж.
— Не.
— Сега е по-добре. — Разхлабвайки вратовръзката, с усукани около глезените панталони, Шьонмейкър направи серенада на Естър.
Казвал ли съм ти, кумец
Че тя има най-красивия стълбец
И преградка истинско чудо —
От нея всички си припадкат;
Досега хрущялотомиите ги прасках
Като на конвейер — мангизи джасках
Но ето че дойде това момиче
С остеопластика, що ме привлича.
(Припев:)
Не си ли рязал Естър, Естър, Естър
Значи никакъв хирург не си-и-и.
Носът й неизказано вълшебен е
Ще бъда негов роб до гроб, кълна се.
Незлоблива-а-а и прекрасна-а-а
Под скалпела ми кротко и
Безметежно спокойно лежи тя-я-я
Да се изкефи на моята ринопластика-а.
Привидно Естър е пасивна
Но осанката й е масивна-а-а.
И удивително е как тъй досега
Е оставала тя съвсем незабелязана-а-а.
Носът й веч нагоре вирнат е
И туй чипоносо момиче-е-е-е
Цяла Ирландия за смях прави
И казва се то Естър, Естър…
Последните осем такта тя припяваше „Не“ на всеки първи и трети.
Като че ли такава бе предисторията (в стил якобинска драма[1]) на бъдещото пътуване на Естър до Куба; за което виж по-нататък.