Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
V., (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Томас Пинчън

Заглавие: V.

Преводач: Красимир Желязков

Година на превод: 2020

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: роман

Националност: САЩ

Коректор: NomaD

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13356

История

  1. — Добавяне

III

Това би трябвало да бъде всичко: ала не и за Естър. Навярно предишните й гърбавоноси навици бяха продължили да се проявяват по инерция. Във всеки случай никога дотогава Естър не беше се държала толкова пасивно с който и да е мъж. Тъй като пасивността за нея имаше само едно-единствено значение, след ден и половина тя избяга от болницата, където я бе изпратил Шьонмейкър и заскита из Ист Сайд. Бе изпаднала в транс и с белия нос и явния душевен потрес в очите си внушаваше страх у хората. Тя просто бе сексуално възбудена: сякаш Шьонмейкър бе открил и натиснал един клиторален превключвател, скрит някъде в носовата й кухина. Все пак кухината е кухина: метафоричната дарба на Тренч изглежда се бе оказала заразителна.

Когато следващата седмица Естър отиде да й махнат конците, тя прехвърляше през минута крак връз крак, премигваше често-често и говореше тихо: всякакви гадости, които й идваха на ум. От самото начало Шьонмейкър бе познал, че тя ще бъде лесна.

— Ела утре — каза й той.

Ървинг имаше свободен ден. Естър пристигна, нагласена под палтото с всичките възможни дантели и фетиши, които можеше да си позволи. Сигурно дори бе парфюмирала леко със „Шалимар“ марлята в центъра на лицето.

В задната стая: — Как е самочувствието?

Смехът й прозвуча твърде високо:

— Боли ме. Но…

— Да, но. Има начини да забравиш болката.

Естър изглежда не беше в състояние да спре глупавата, полупримирена усмивка, която разтегляше нейното лице и се прибавяше към болката в носа й.

— Знаеш ли какво ще правим? По-точно, какво ще правя с теб? Разбира се, че знаеш.

Естър го остави да я разсъблече. Той подхвърли коментар единствено за черния й колан за жартиери.

— О, Божичко! — Угризения на съвестта: беше й го подарил Слаб. Вероятно с любов.

— Я стига. Не се прави на света вода ненапита. Девицата Естър!

— Точно така — отново се изсмя Естър, неуверено. — Друго момче. Подари ми го. Момче, което обичах.

Тя е в шок, помисли Шьонмейкър, неопределено изненадан.

— Хайде. Ще си представим, че това е твоята операция. Беше ти приятна операцията, нали?

Тренч наблюдаваше през една пролука в завесите.

— Легни на кушетката. Това ще е твоята операционна маса. Ще ти бъде направена мускулна инжекция.

— Не — извика тя.

— Упражнявала си много начини да казваш не. Не означава „да“. Не ми харесва твоето „не“. Кажи го по-различно.

— Не — с тих стон.

— По-различно. Още веднъж.

— Не — този път с усмивка и полупритворени клепачи.

— Още веднъж.

— Не.

— Сега е по-добре. — Разхлабвайки вратовръзката, с усукани около глезените панталони, Шьонмейкър направи серенада на Естър.

Казвал ли съм ти, кумец

Че тя има най-красивия стълбец

И преградка истинско чудо —

От нея всички си припадкат;

 

Досега хрущялотомиите ги прасках

Като на конвейер — мангизи джасках

Но ето че дойде това момиче

С остеопластика, що ме привлича.

 

(Припев:)

 

Не си ли рязал Естър, Естър, Естър

Значи никакъв хирург не си-и-и.

Носът й неизказано вълшебен е

Ще бъда негов роб до гроб, кълна се.

 

Незлоблива-а-а и прекрасна-а-а

Под скалпела ми кротко и

Безметежно спокойно лежи тя-я-я

Да се изкефи на моята ринопластика-а.

 

Привидно Естър е пасивна

Но осанката й е масивна-а-а.

И удивително е как тъй досега

Е оставала тя съвсем незабелязана-а-а.

 

Носът й веч нагоре вирнат е

И туй чипоносо момиче-е-е-е

Цяла Ирландия за смях прави

И казва се то Естър, Естър…

Последните осем такта тя припяваше „Не“ на всеки първи и трети.

Като че ли такава бе предисторията (в стил якобинска драма[1]) на бъдещото пътуване на Естър до Куба; за което виж по-нататък.

Бележки

[1] Т.е. свързана или характерна за (драмите от) епохата 1603–1625 на английския крал Джеймс І (1566–1625). От лат. Jacobus (Якобус) = Джеймс.