Томас Пинчън
V. (39)

III

Профейн се върна в Бюро по труда „Пространство/Време“, убеден, че ако не нещо друго, Рейчъл поне му носеше късмет. Бергомаск му бе дал службата.

— Чудесно — отбеляза тя. — Бергомаск ще плати таксата, ти не ни дължиш нищо.

Бе към края на работното време. Рейчъл започна да оправя нещата по бюрото си.

— Ела с мен вкъщи — покани го тя. — Чакай ме до асансьора.

Но, докато чакаше навън в коридора, облегнат на стената, му дойде на ум, че и с Фина бе същото. Тя го бе завела у дома си тъй, все едно че отнасяше намерена на улицата молитвена броеница, и бе убедена, че Бени е вълшебник. Фина беше ревностна римокатоличка, също като баща му. Рейчъл е еврейка, знаеше Профейн, също като майка му. Може би Рейчъл искаше само да го храни, да бъде еврейска майка.

Слязоха долу с препълнения асансьор, притиснати един до друг, тя спокойно загърната в сив шлифер. В метрото, при подвижната преграда, Рейчъл пусна два жетона за тях.

— Хей — запротестира Бени.

— Ти нямаш пари — поясни тя.

— Все едно че съм жиголо. — Наистина точно такова бе усещането му. Винаги ще се намерят 15 цента, може би половин парче салам в хладилника, нещо, с което тя да го нахрани.

Рейчъл реши да настани Профейн при Уинсъм, а тя да поеме грижата за прехраната му. Апартаментът на Уинсъм бе известен на Пасмината като „уестсайдския приют“. Имаше място за всички и на Уинсъм не му пукаше кой спи там.

На другия ден Пиг Бодайн се появи пиян в квартирата на Рейчъл, преди вечеря. Търсеше Паола, която бе излязла, неизвестно къде.

— Хей, мой човек — викна той на Профейн.

— О, приятелче — откликна Бени. Отвориха по бира.

Скоро Пиг ги замъкна в Музикален клуб „Нота V“, да слушат Маклинтик Сфиър. Рейчъл седна и се съсредоточи в музиката, а Пиг и Профейн започнаха да споделят морски истории и различни спомени. През една от паузите, Рейчъл отиде на масата на Сфиър и разбра, че той бе подписал с Уинсъм договор да подготви две дългосвирещи плочи за „Необичайни звукозаписи“.

Поговориха малко. Паузата свърши. Квартетът отново застана на подиума, музикантите побърникаха инструментите, започнаха с една композиция на Сфиър, озаглавена „Хипнотизирай приятеля си“. Рейчъл се върна при Пиг и Профейн, които обсъждаха Папи Ход и Паола. Каква съм идиотка, идиотка, мислено изруга тя, къде го доведох? Защо ми трябваше да го водя тук?

На другата сутрин, неделя, тя се събуди с лек махмурлук. Уинсъм бе отвън, блъскаше с юмрук по вратата.

— Днес е почивен ден — изпъшка Рейчъл. — Какво има, дявол да го вземе?

— Не се сърди, мили отче-изповедниче — призова я Уинсъм. Имаше вид сякаш не бе спал цялата нощ.

— Отиди на изповед при Айгенвалю. — Тя изтрополи до кухнята, сложи кафето на котлона. — Кажи сега, какъв ти е проблемът?

Какъв можеше да бъде проблемът: Мафия. Целият негов маскарад бе напълно преднамерен. Уинсъм бе облякъл носена вече три дни риза и бе несресан и чорлав, за да създаде съответното настроение на Рейчъл. Ако искаш едно момиче да сводничи за своята съквартирантка, не трябва да подхващаш темата веднага. Тук има тънкости. Изявеното желание да говори за Мафия бе само претекст.

Напълно естествено, Рейчъл пожела да разбере дали той е говорил изобщо със зъболекаря и Уинсъм отвърна не. Напоследък Айгенвалю бил зает, провеждал неофициално групово разискване със Стенсъл. На Руни му бе необходимо да чуе женска гледна точка. Тя наля кафе и го осведоми, че двете й съквартирантки са излезли. Той затвори очи и скочи:

— Рейчъл, мисля, че тя ми изневерява.

— И какво от това? Подкрепи го с доказателства и се разведи.

Пресушиха две кани с кафе. Руни пресуши себе си. В три часа Паола дойде и с бърза усмивка изчезна в нейната стая. Изчерви ли се той? Сърцето му затуптя по-бързо. Кофти работа, реагираше като начинаещ.

— Можем ли да продължим разговора? — попита Уинсъм, надигайки се. — Дори просто така, между другото.

— Ако това ще помогне — с усмивка, напълно уверена, че няма да помогне. — А каква е тази история за договор с Маклинтик? Само не ми казвай, че „Необичайни“ вече издава нормални плочи. Каква ти е далаверата от това, религиозно изживяване ли получаваш?

— Ако изобщо получавам нещо, това единствено е религиозното изживяване — въздъхна той.

На връщане в апартамента, Уинсъм мина през Ривърсайд Парк. Питаше се дали бе постъпил правилно. Рейчъл сигурно е помислила, че той желае нея, а не съквартирантката й.

В апартамента завари Профейн и Мафия да разговарят. Мили Боже, въздъхна той, искам да спя и това е всичко. Легна свит в ембрионална поза, и странно, заспа скоро.

— Казваш, че си половин евреин, половин италианец — долиташе гласът на Мафия от другата стая. — Каква ужасно забавна роля. Като Шейлок^[1], non e vero^[2], ха, ха. В Ръждивата лъжица идва един млад актьор, който твърди, че е ирландско-арменски евреин. Трябва да ви запозная.

Профейн реши да не спори. Само отбеляза:

— Тази Ръждива лъжица сигурно е приятно място. Обаче не е от моята класа.

— Класа, глупости! — отсече тя. — Аристократизмът е в душата. Кой знае, ти може да си потомък на крале.

Аз знам, мислеше Профейн. Аз съм потомък на смотаняци, Йов е основателят на моето потекло. Мафия бе с плетена рокля от някакъв прозрачен материал. Тя седеше, подпряла брада на коленете, така че роклята й бе виснала и оголила задната част на бедрата й. Профейн се изтърколи по корем. Сега вече става интересно, помисли той. Вчера Рейчъл го бе хванала за ръка и завела в апартамента на Уинсъм, където завариха Мафия, Каризма и Фу да играят австралийска борба^[3] (тройка, вместо четворка) на пода на всекидневната.

А сега Мафия вече бе успяла да легне успоредно на Профейн. Очевидно тя имаше някаква идея да си допират носовете. Сигурно мисли, че това е много хитро, реши Профейн. Но котаракът Фанг дотича яростно и скочи между тях. Мафия се обърна по гръб и започна да чеше и подмята котарака. Профейн отиде до хладилника за още бира. Във всекидневната влязоха Каризма и Пиг Бодайн и запяха гуляйджийска песен:

Щури барове има колкото щеш из Америка,

Там всяк’ви откачалки си прекарват готино.

В Балтимор можеш да ебеш на пода,

В Ню Орлиънс — да играеш сценки по Фройд,

В Киокук — да лафиш за Бекет и дзенбудизъм,

А в Тера Хоут, Индиана, има еспресо машини,

Което всъщност е културна празнина,

Ако изобщо съществува такава.

Но макар че влачих гъз от Бостън

Чак до широкия Тихи океан,

В душата ми е само „Ръждивата лъжица“,

Единствен бар за мен е „Лъжицата ръждива“.

Двамата сякаш бяха донесли сред благопристойните фасади на „Ривърсайд Драйв“ частица от атмосферата на онова заведение. Скоро, съвсем неусетно, започна купон. Влезе Фу и веднага започна да върти по телефона и да кани когото му падне. На входната врата, която бе оставена отворена, като по чудо се появиха момичета. Някой хвана по радиото УКВ, друг отиде за бира. Към ниския таван запълзяха тъмни слоести кълба цигарен дим. Двама-трима членове на Пасмината заклещиха в един ъгъл Профейн и почнаха да го запознават с принципите й, тоест на Пасмината. Бени ги остави да говорят и захвана да лочи бира. Скоро бе пиян и вечерта бе настъпила. Профейн нагласи будилника, намери свободен ъгъл в една стая и заспа.