Томас Пинчън
V. (38)

II

Уинсъм излезе рано от работата. Когато стигна в апартамента, завари жена си Мафия и Пиг Бодайн, седнали на пода. Пиеха бира и обсъждаха нейната Теория. Мафия, с плътно прилепнали бермуди, бе кръстосала крака по турски. Пиг се бе вторачил очарован в междубедрието й. Този човек ме дразни, помисли Уинсъм. Взе една бира и отиде при тях. Някак вяло започна да прави неопределени догадки дали Пиг чука жена му, получава ли секс от нея. Но бе трудно да се каже кой какво получаваше от Мафия.

Имаше една любопитна морска история за Пиг Бодайн, която Уинсъм бе чул от самия него. Уинсъм знаеше, че Пиг иска да направи кариера някога като главен герой в порнографски филми. Често на лицето му се появяваше зла усмивка, сякаш той гледаше или може би извършваше множество непристойни неща, запечатани на ролка след ролка. Лавиците на радиорубката на „Ешафод“ бяха претъпкани от частната заемна библиотека на Пиг, събрана по време на средиземноморските курсове на ескадрения миноносец и отдавана под наем на екипажа, по 10 цента за книга. Колекцията бе достатъчно гнусна и с нейна помощ името Пиг Бодайн се бе прочуло в цялата ескадра като нарицателно за декадент. Но никой не подозираше, че освен библиотекарски, Пиг би могъл да има и творчески способности.

Една вечер Оперативно Съединение 80, състоящо се от два самолетоносача, четири тежки кораба и охранителен кръгов заслон от дванайсет ескадрени миноносеца, включително „Ешафод“, плавало на няколкостотин километра източно от Гибралтар. Било може би два часа след полунощ, видимост неограничена, звездите били разцъфнали тлъсти и знойни над катраненочерното Средиземно море. Радарите не отчитали никакъв противник в непосредствена близост, привършилите с рулевата вахта спели, а носовите вахтови си разказвали морски истории, за да не заспят. Такава ми ти нощ. Изведнъж всички телетайпи на оперативното съединение започнали да звънят, зън, зън, зън, зън, зън. Пет позвънявания или МЪЛНИЯ, първоначален контакт с вражески сили. Тъй като било 1955 година, общо взето мирно време, капитаните били вдигнати от леглата, последвало обявяване на бойна тревога, били приведени в действие плановете за разсредоточаване на силите. Никой не знаел какво става. Когато телетайпите задействували отново, съединението вече било разпръснато в радиус от няколкостотин километра из морето и повечето радиокабини били препълнени докрай. Машините започнали да печатат.

„Следва съобщение.“ Телетайпистите и офицерите се привели със затаен дъх около апаратите, представяйки си руски торпеда, баракудоподобни и пагубни. „Мълния.“ Да, да, възбудено шепнели те: пет позвънявания, Мълния. Продължавай. Пауза. Най-после клавишите отново започнали да потракват.

„ЗЕЛЕНАТА ВРАТА. Една вечер Долорес, Вероника, Джъстин, Шарън, Синди Лу, Джералдин и Ървинг решиха да си направят оргия…“ И последвали, на метър и половина телетайпна хартия, функционалните изводи от тяхното решение, разказани от гледната точка на Ървинг.

Поради неизвестни причини, изобщо не могли да уличат Пиг. Вероятно защото половината радисти на „Ешафод“, — а също свързочният офицер Нуп, дипломант от Анаполис^[1], — участвали в играта и веднага щом била обявена Мълнията, заключили вратата на радиокабината.

Произшествието било прието за някаква шега. На другата вечер, с незабавно оперативно предимство, телетайпите отпечатали КУЧЕШКА ИСТОРИЯ, в която се разказвало за санбернара Файдо и две момичета от Женския доброволен спомагателен корпус на Военноморските сили на САЩ. По същото време Пиг бил на вахта и споделил на съучастника си Нуп, че повествованието е доказателство за несъмнена литературна дарба. То било последвано от нови високоприоритетни постижения: „ПЪРВОТО МИ ЕБАНЕ“, „ЗАЩО ПОМОЩНИК-КОМАНДИРЪТ Е ПЕДЕРАСТ“, „КЪСМЕТЛИЯТА ПИЕР СЕ РАЗВИЛНЯВА“. Когато „Ешафод“ пристигнал в Неапол, неговото първо междинно пристанище, разказите наброявали пълна дузина, всички старателно подредени в архива на Пиг, под буквата Е.

Но първичният грях влече след себе си крайното възмездие. По-късно, някъде между Барселона и Кан, настъпили лоши времена за Пиг. Една вечер, докато почиствал таблото за съобщения, той заспал, облегнат на вратата на кабината на старши помощник-командира. Корабът избрал точно този момент да извие десет градуса наляво. Пиг се сгромолясал като труп върху ужасения офицер. „Спеше ли, Бодайн?“ — поразен извикал помощник-командирът. Пиг продължил да хърка сред разпръснатите бележки със специални обявления. За наказание го преместили в кухнята. Още първия ден заспал на поточната линия за сервиране и опропастил една голяма тенджера с картофено пюре. За следващото хранене го изпратили в помощ на готвача Потамос, отговарящ за супата, която и без това никой не ядял. Очевидно колената на Пиг притежавали способността да се заключват по особен начин и това му позволявало да спи прав, когато „Ешафод“ плавал гладко. Той бе уникален медицински казус. Когато корабът стигнал Съединените Щати, изпратили Пиг в Портсмутската флотска болница за изследване. След завръщането му на „Ешафод“, го разпределили в палубната команда на помощник-боцмана Папи Ход. Само за два дни Папи Ход го принудил да дезертира, и това щял да бъде първият от многото такива случаи.

В момента по радиото звучеше една песен за Дейви Крокет^[2], която много дразнеше Уинсъм. Беше 1956 година, разгарът на манията за шапки от кожата на миеща се мечка. Където и да погледнеш, хиляди младежи обикаляха насам-натам с тези рунтави хермофродитски символи на главите. Разпространяваха се нелепи легенди за Дейви Крокет, всичките в пряко несъответствие с онова, което Уинсъм бе чувал като момче, отвъд планините на Тенеси. Този човек, сквернословен, въшлив пияница, корумпиран законодател и безчовечен заселник, бе провъзгласен пред младежта на страната като снажен, висок и добре сложен пример за англосаксонското превъзходство. Той бе превърнат в герой, такъв, какъвто би могла да създаде Мафия, след пробуждане от някой особено шантав и еротичен сън. Песента просто плачеше за пародийна версия. Уинсъм дори бе римувал собствената си автобиография в тоналност ла и простичка комбинация от три — преброй ги — сменящи се акорда:

От Дърам е родом той в 23^-та

И от баща неизвестен

още 3-годишен напердаши един негър

А после при съседите гледа линч.

 

(Припев:)

Руни, Руни Уинсъм, цар на креватната гимнастика

 

Скоро той порасна и на всички стана ясно

Че ще бъде Руни любовник страстен

Защото често обикаляше край релсите

Да си опитва късмета за долар на тек.

 

С бунтарски вик се появи в Уинстън-Сейлъм,

Забърса там една готина южнячка

Това добре, но баща й вдигна патърдия,

Когато забеляза, че тя е надула корема.

 

Слава Богу войната започна,

И храбрият наш Руни отиде на фронта,

Но там го пратиха в стрелково гнездо,

И патриотизмът му не трая дълго.

 

Затова направи далавера с капитана,

Да го прехвърлят в „Агитация и пропаганда“,

Прекара остатъка от войната в едно шато,

И оттам призоваваше „Напред към Токио“.

 

Свърши войната и нашият Руни

Окачи пушка и униформа на пирона,

Отиде в Ню Йорк да се забавлява

И цели шест години търси работа.

 

Приеха го в МСА — рекламен текстописец,

Не кой знае ’кво, но плащаха редовно.

Един прекрасен ден избяга от работа,

И се запозна с красавицата Мафия.

 

Тя реши, че Руни има бъдеще

А според него в леглото Мафия бе фурия.

И нашият Руни май превъртя

Защото скоро вдигнаха сватба.

 

Сега той има звукозаписна компания,

⅓ от приходите плюс заплата,

И красива жена, който иска свобода,

За да практикува своята Теория.

 

(Припев:)

Руни, Руни Уинсъм, цар на креватната гимнастика.

Пиг Бодайн бе заспал. Мафия се събличаше в нейната стая, вторачена в огледалото. А Паола, помисли Руни, къде си ти, Паола? Напоследък бе започнала да изчезва за по два-три дни и никому не бе известно къде ходи тя.

Може би Рейчъл ще каже на Паола някоя добра дума за него. Той знаеше, че изповядваните от него идеи за морално и неморално са твърде стародавни, направо от деветнайсетия век. А момичето бе загадка. Почти не говореше, сега вече много рядко посещаваше Ръждивата лъжица и то само когато бе сигурна, че Пиг не е там. Пиг я желаеше. Уинсъм бе сигурен, че Пиг — под прикритието на някаква система от правила, която изкарваше мръсници само офицерите (а може би и шефовете на компании?), — си представя Паола като партньорка във всеки кадър от своите порнографски фантазии. Това, както предполагаше Уинсъм, бе напълно естествено: момичето имаше типичният за един обект на садистични прояви пасивен вид, на същество, което да бъде обличано в различни неодушевени костюми и фетиши, измъчвано, подлагано на странните унижения от каталога на Пиг, нейните гладки и, разбира се, девствени наглед крайници да бъдат принуждавани да се гънат в пози, способни да възпламенят нечий декадентски вкус. Рейчъл бе права, Пиг — а навярно дори и Паола, — биха могли да бъдат продукти единствено на креватната гимнастика. Самопровъзгласилият се за цар на креватната гимнастика Уинсъм съжаляваше, че е така. Как бе станало това, с какво бе допринесъл всеки, включително и той самият, не му бе ясно.

Когато Уинсъм влезе в стаята, приведената Мафия сваляше три четвърти чорап. С тези нейни тоалети сигурно иска да прилича на гимназистка, помисли той и я плесна силно по близката до него долна буза. Тя стана, обърна се и Уинсъм я шамароса през лицето.

— ’Кво? — стреснато изхлипа Мафия.

— Просто така — отвърна той. — За разнообразие. — С една ръка между краката й, другата стиснала косата й, той я вдигна като жертва, каквато Мафия не беше, и я полузавлече, полузахвърли на леглото, където тя остана просната, бяла кожа, черно окосмен пубис, чорапи, всичко това объркано. Уинсъм свали ципа на панталона си.

— Не забравяш ли нещо? — попита тя, престорено свенливо и полууплашено, тръсвайки коса към чекмеджето на тоалетката.

— Определено не — отвърна Уинсъм.