Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- V., 1963 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Желязков, 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- @От преводача
- @Публикувано първо в Читанка
- XX век
- Ирония
- Контракултура
- Линейно-паралелен сюжет
- Постмодернизъм
- Поток на съзнанието
- Път / пътуване
- Сатира
- Черен хумор
- Четиво само за възрастни
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- NomaD (2020 г.)
Издание:
Автор: Томас Пинчън
Заглавие: V.
Преводач: Красимир Желязков
Година на превод: 2020
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: САЩ
Коректор: NomaD
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13356
История
- — Добавяне
VIII
Коридорът минава край закритите със завеси врати на четири ложи, разположени вдясно от публиката, на най-горния балкон на летния театър в Езбекие Гардънс.
Човек със сини очила бързо влиза във втората ложа откъм сцената. Тежките завеси от червено кадифе се разлюляват неравномерно напред-назад след преминаването му. Скоро поклащането спира съвсем, поради тежестта на кадифето. Завесите висят неподвижно. Изминават десет минути.
Двама души пристъпват иззад ъгъла, до алегоричната статуя на Трагедията. Краката им мачкат еднорози и пауни, повтарящи се в ромбовидна последователност по цялата дължина на килима. Лицето на единия е трудно различимо под наподобяващ марля плътен слой бяла тъкан, която забулва чертите и леко променя контурите му. Другият е дебел. Те влизат в съседната ложа на тази, в която е мъжът със сините очила. Светлина отвън, светлина на късен летен следобед прониква в коридора през един прозорец и оцветява статуята и килима с еднорозите и пауните в равномерно оранжево. Сенките стават по-тъмни. Въздухът между тях сякаш се сгъстява в неопределена окраска, макар че навярно е оранжева. После едно момиче в рокля на цветя се задава по коридора и влиза в ложата, заета от двамата мъже. Няколко минути по-късно излиза с обляно в сълзи лице, последвано от дебелия мъж. Изчезват от полезрението.
Тишината е пълна. Така че няма никакво предупреждение, когато мъжът с нашареното в червено и бяло лице разтваря завесите, с пистолет в ръка. Пистолетът дими. Той влиза в съседната ложа. Скоро той и човекът със сините очила се стоварват през завесите и, вкопчени един в друг, падат на килима. Долните половини от телата им все още са закрити от завесите. Този с нашареното в червено и бяло лице сваля сините очила на другия; счупва ги на две, пуска ги на пода. Другият затваря здраво очи, опитва да извърне глава от светлината.
Още един човек е стоял през цялото време в края на коридора. От нашата наблюдателна позиция той изглежда само като сянка; зад него е прозорецът. Мъжът, който е свалил и счупил очилата на другия, сега е приведен и избутва към светлината главата на проснатия. Човекът в края на коридора раздвижва леко дясната си ръка. Наведеният поглежда към него и започва да се надига. От мястото, където е дясната ръка на човека в края на коридора, просветва пламъче, и още едно, и още едно. Пламъчетата са оцветени в по-светло оранжево от слънцето.
Образът трябва да е последното, което ще угасне и изчезне. Много важно е също да има почти недоловима граница между отразяващото и възприемащото око.
Полунадигнатото тяло рухва. Лицето и слоевете бяла кожа нарастват дори още по-отчетливо и се приближават. Неподвижното тяло се вмества точно и запълва изцяло зрителното поле и пространството на тази наблюдателна позиция.