Лулу Тейлър
Златна клетка (64)

64.

Напоследък Уил работеше вкъщи, но когато все пак се наложи да отиде до офиса, Коко реши да излезе да си купи нова дреха за партито. Ксандър пак беше изчезнал. Уил закара Коко в центъра на града. Минаха край офиса на компанията му, който се намираше в изумителен небостъргач от черно стъкло, и стигнаха Мелроуз Авеню, където Уил я остави и Коко прекара няколко приятни часа, обикаляйки магазините. Избра си сексапилна, прилепнала по тялото рокля „Даян вон Фюрщенберг“. Като повечето лосанджелиски улици „Мелроуз“ сякаш продължаваше до безкрайност. Коко повървя известно време, но накрая взе такси и помоли шофьора да я чака пред магазина, където искаше да се отбие.

Когато се върна, изтощена и натоварена с няколко чанти, Ксандър беше буден, но не и словоохотлив. Сложил тъмни очила, той се скриваше зад вестника всеки път, щом приближеше до него. Коко не се обиди. Знаеше, че това е резултат от страничните ефекти на бурния му живот. Накрая обаче очарователният, усмихнат Ксандър винаги се връщаше.

Надвечер тя се облече и застана пред огледалото. Остана доволна от видяното — кожата й сияеше, очите и устните й блестяха. Новата рокля подчертаваше синьо-зеления цвят на очите й.

Слезе долу, готова да посрещне гостите.

Нощното лосанджелиско небе се стелеше над тях като тъмносиньо кадифе. Партито беше започнало. Ксандър сякаш нямаше търпение да се напие. След час вече се олюляваше и Коко предположи, че е редувал бира с уиски. Тя се тревожеше, че Уил още е затворен в кабинета си. Служебен проблем ли имаше? Рядко го безпокоеше в кабинета, но този път реши да провери. Почука и отвори вратата.

— Уил? Добре ли си?

Надникна вътре. Той седеше с гръб към нея, вдигнал крака върху бюрото и вперил очи в екрана на компютъра. Обърна се.

— Да?

— Всички са тук. Чудех се кога ще дойдеш? — Тя му се усмихна. — Тежък ден, а?

— О, да. — Натисна мишката и екранът почерня. — Идвам веднага.

Щом излязоха в градината, хората наобиколиха Уил и заобсъждаха служебни въпроси. Коко не се почувства пренебрегната; той се нуждаеше точно от това — да побъбри с приятели и да забрави грижите. Няколко момичета танцуваха в ритъма на музиката, лееща се от скритите тонколони. Въртяха хълбоци, размахваха ръце и припяваха.

Ксандър се приближи до нея и неочаквано попита:

— Е, Коко, защо не потанцуваш?

Тя му се усмихна.

— Добре, скъпи, да потанцуваме.

Остави чашата си.

— Не, не с мен. Сама. Покажи на Уил колко си добра.

Уил се усмихна.

— Знам колко е добра.

— Не, не знаеш. Тя е блестяща, нали, Коко? Хайде, потанцувай за Уил!

Тя погледна подозрително Ксандър.

— Добре, давай, скъпа — каза Уил.

Тя се втренчи в него. Никога преди не беше настоявал за такова нещо, но реши да изпълни безобидната му прищявка. Застана смутено на дансинга. Залюля хълбоци и рамене в ритъма на музиката.

— Чудесно! — извика Ксандър. — Продължавай!

Тялото й се отпусна. Божичко! Обичаше да танцува! Спомни си студиото в Лондон, където се беше научила да танцува правилно, стъпките, които Роберто й беше показал, спомни си колко я впечатляваше всеотдайността на другите момичета. Почувства се истински жива, когато затанцува — музиката извираше от тялото й и тя се сливаше с нея. Не забелязваше останалите на дансинга и те страняха от нея, сякаш плавните й, ефирни движения ги изпълваха със страхопочитание.

И другите гости вече я наблюдаваха. Гледаха я всички, седнали край басейна и на терасата.

— Изглежда много секси, а, Уил? — извика Ксандър. — Продължавай, скъпа!

Той помаха на някого да увеличи музиката и чувственият глас на певицата ги обгърна като пелена.

Коко танцуваше, макар да се чувстваше малко неловко, че всички други я наблюдават. Не трябваше ли тези моменти да са лични, само за тях двамата?

После Ксандър подвикна на висок глас:

— Хей, Коко! Съблечи си роклята!

Тя спря.

— Какво?

— Свали си роклята. Нали си по бикини. Няма страшно! Хайде, имаш страхотно тяло. Искам да те видя да танцуваш както трябва.

Тя го погледна. Дали се шегуваше? Усмихна се леко, в случай че е шега.

— Свали си роклята — настоя той. Очите му бяха невидими зад слънчевите очила, но се усмихваше. — Отдолу си по бански. Какво те притеснява?

— Ксандър, остави я на мира, щом не иска — каза объркано Уил.

— Какво има, Коко? Не сме достойна публика, а? — извика й Ксандър леко завалено. — Хайде! Позабавлявай ни!

Тя си помисли, че Ксандър е прав. Много момичета танцуваха по бански. Тя свали ципа на роклята и бавно я съблече.

— Танцувай, бебче! — извика той, когато Коко остана по бански.

Тя се залюля отново. Съзнаваше, че сега всички виждат тялото й — дългите крака, плоския корем, закръглените гърди с миниатюрни червени памучни триъгълници върху зърната.

„С бански съм — повтаряше си тя. — Просто танцувам на парти.“ Но сърцето й се свиваше. Знаеше какво й напомня това. Другите момичета бяха спрели да танцуват. Тя беше сама на терасата и всички я наблюдаваха, а Ксандър подсвиркваше шумно от едната страна. „Какво прави?“ Беше уплашена и объркана. Измъчваше се, че е принудена да му се подчинява. „Пиян е. Не знае какво прави.“

— А сега, Коко — изкрещя Ксандър, — си свали сутиена! Хайде! Покажи ни тези великолепни цици!

— Ксандър! — Уил скочи с пламнали очи. — Какво, по дяволите, правиш?

Коко спря да танцува. Погледна ги и сърцето й се вледени.

— Не ме ли чу? — извика Ксандър. Всички наоколо се бяха обърнали към тях. — Свали си сутиена! — Той си извади портфейла, измъкна петдесет долара и ги размаха. — Ето, скъпа! Това ще помогне, нали?

Подхвърли банкнотата към нея. Тя падна на земята до краката на Коко. Тя я погледна ужасено. Някой спря музиката. На терасата се бе възцарила тишина; всички бяха застинали.

— Хайде — каза Ксандър с глас, какъвто никога не беше чувала: рязък и злостен. — Циците ти едва ли струват повече!

Гняв и унижение се надигнаха у нея.

— Ксандър, млъквай, за бога! Какво правиш? — извика Уил. — Коко, не го слушай, пиян е…

Ксандър стана, извади още петдесет долара от портфейла си и попита провлечено:

— Колко искаш за бикините? Предполагам, че си свикнала да боравиш в лири?… Колко струваше, Коко? Двайсет? Трийсет? Колко ти плащаха клиентите, за да погледнат и да пипнат?

— Майната ти! — изкрещя тя. — Майната ти, копеле!

Видя как Уил замахва с юмрук към приятеля си, втурна се и улови ръката му.

— Не, Уил… недей.

— Как смееш, нещастнико! — просъска Уил на Ксандър.

Той се олюля и се ухили.

— Хайде, друже! Сляп ли си? Тя е стриптийзьорка! Курва от Ийст Енд, наконтена, за да я помислиш за дама. Но тя е нищо!

— Какви ги говориш? — попита объркано Уил и се обърна към Коко, която го гледаше паникьосано.

— Чу ме добре. Не е това, за което я мислиш. Тя е като онези момичета снощи. Ще ми направи свирка, ако й платя достатъчно.

В гърлото на Коко се надигна горчилка. Тя се извърна, взе си роклята и закри гърдите си с нея. Мина край Уил, без да го поглежда, и тръгна към къщата. Качи се в стаята, където остана разтреперана и прекалено зашеметена да заплаче.

Какво, по дяволите, беше направил Ксандър?