Лулу Тейлър
Златна клетка (62)

62.

За следващата вечер беше предвидено ново парти. Уил ги организираше често, защото обичаше къщата да е пълна с хора и защото искаше служителите му и приятелите им да изпускат парата от време на време. Прекарваха огромна част от живота си пред екрани, симулирайки емоции. Той държеше да не забравят и как се живее наистина.

А и не беше зле да го смятат за най-добрия шеф в града.

Коко си легна по-рано; искаше да се подготви за предстоящата безсънна нощ, а и я болеше главата.

Уил и Ксандър останаха заедно да вечерят, а после да погледат футболен мач по телевизията и да изпият по няколко бири.

— Къде беше снощи? — попита Уил.

Ксандър изглеждаше по-брадясал и изпит от всякога и той се почувства виновен, че напоследък е толкова обсебен от Коко. Не обръщаше почти никакво внимание на приятеля си, а едва ли беше много приятно да се навърташ край двама, влюбени до ушите. Ксандър се беше заел да проучва нощния живот в Холивуд и излизаше или сам, или с някои от хората, с които се беше запознал в дома на Уил.

— Бях в „Джоузефс“ на Айвар и Ука Авеню — отвърна нехайно Ксандър. — Сдушихме се с няколко момичета.

— Мястото, където всички знаменитости се забъркват в неприятности? — Намръщи се Уил.

Той самият не си падаше по клубния живот и само беше чувал за нашумелите нощни свърталища.

— Именно! Прекарах страхотно. Направо се разбих. Американските момичета споделят много щедро дрогата си, имам предвид.

— Гледай да не те пипнат, Ксандър — предупреди го Уил. — Не бива да рискуваш. Закопчаят ли те, ще ти забранят да стъпваш тук.

— Знам — отвърна той с тъжна физиономия. — Колко подло!

Уил се подразни. Отдавна беше загърбил бурните нощи. Струваше му се странно, че приятелят му си е все същата луда глава. Щеше ли някога да порасне и да се вразуми? Пред очите му ненадейно изплува Коко, легнала гола под чаршафите. С изтръпнали слабини си представи как се пъхва до нея под завивките, улавя в длан невероятно меката й гръд и усеща как зърното й се втвърдява от досега му. Видя овала на хълбоците й под белия чаршаф и усети топлото ухание, когато го вдигне, за да разкрие корема и мекото хълмче под него. „Мамка му“ — помисли си. Никога не беше изпитвал такова ненаситно желание. Колкото повече беше с нея, толкова повече я искаше — точно обратното на другите му връзки.

— Нали знаеш кой е най-модерният метод за предотвратяване на закопчаването? — усмихна му се Ксандър, в пълно неведение за образите, които кръжат в съзнанието му.

— Не знам.

— Ще ти кажа — ако си наистина на висота, си го поръчваш вкъщи.

Сякаш по даден знак, домофонът в преддверието иззвъня.

— Кой е? — попита изненадано Уил.

— Ще видиш — каза Ксандър, стана и отиде да отвори.

Уил го проследи с поглед и после скочи на крака и го последва.

— Кой е? — повтори.

— Приятел. По-скоро двама — усмихна се широко гостът.

След миг на алеята се появи кола и закова пред къщата. Чу се смях и след това хлопане по входната врата.

— Здравейте, дами — поздрави Ксандър.

На прага стояха две калифорнийски блондинки с огромни гърди, прелели от вталените им потници, и дълги загорели крака под минижупите. С кикот и пискливи възгласи те обсипаха Ксандър с целувки.

— Ксандър… — въздъхна Уил.

Обикновено не канеше такива гости. На партитата му идваха нормални хлапета, а не силиконови кандидатки за звездна слава.

— О, хайде, ще се повеселим! — каза Ксандър и прегърна през кръста момичетата. Те се усмихнаха на Уил и запърхаха с мигли.

— Ще ни правиш ли компания? — попита едната и го изгледа одобрително.

— Не мисля. Отидете край басейна, ако искате.

Той се върна в дневната и не след дълго чу приглушени викове и смях. Досещаше се какво подклажда доброто им настроение — алкохолът и дрогата. Опита се да се съсредоточи върху мача, но след малко превключи на късен филм. Не успя обаче да заглуши шума, долитащ от терасата. Прииска му се да си легне, но реши да не оставя Ксандър без надзор.

След около час не издържа, скочи и тръгна към басейна. Ксандър и едно от момичетата се целуваха върху шезлонга. Горнището на банския й костюм вече беше на земята. Бутилки и дрога осейваха масата. На партитата му гостите се държаха далеч по-дискретно. Другото момиче плуваше в басейна.

— Стига толкова! — каза грубо той. — Време е да се прибирате у дома, дами.

Момичето и Ксандър се извърнаха изненадано към него.

— О! Но ние тъкмо загряхме! — подхвърли момичето и изгледа предизвикателно Уил. — Много си сладък!

— Съжалявам. Партито приключи.

Момичето в басейна доплува бавно до стъпалата и излезе от водата.

— Хайде де, Уил! — изхленчи Ксандър. Зениците му бяха разширени и едва мърдаше устни.

— Не се шегувам. Елате утре, ако искате.

Ксандър очевидно се ядоса, но момичетата не се противиха повече. За няколко минути се облякоха и се обуха и Уил им извика такси и ги изпрати до портала. Когато се върна, Ксандър го чакаше в преддверието. Беше сърдит и го укори:

— Държа се отвратително. Защо на всички им е позволено да се веселят, а на мен ми забраняват? А?

— Утре ще се забавляваш — отвърна лаконично Уил.

— Защо ми провали вечерта с момичетата? Моята беше много красива, но сигурно няма да ги видя повече.

— Стига, Ксандър! Те са танцьорки. Изкарват си прехраната от мъже като теб. Не ти трябват.

Ксандър го изгледа втренчено. Очите му заискриха заплашително. После измърмори нещо, което Уил не чу.

— До утре, приятелю. Лягай си!

Уил изкачи тичешком стълбите. Приятелят му го проследи с изцъклен и гневен поглед.