Лулу Тейлър
Златна клетка (29)

29.

— Знам, бебче, знам — изгука съблазнително Коко в телефонната слушалка. Опита се да забрави, че се намира в мизерната си, полупразна стая в общия апартамент, и да си представи, че лежи върху копринени чаршафи. — Знаеш ли какво? Сега съм гола. — Всъщност беше по джинси и тениска. — Лежа и си мисля за теб. — Вярно беше, че лежи на леглото с провиснал матрак и счупена табла, но се взираше в тавана.

— Гола ли си? — попита гласът от другия край на линията. — Господи, не ме измъчвай, Коко!

Тя прокара длан по гърдите си.

— Галя гърдите си. Великолепни са! Зърната ми се втвърдяват. Като куршуми са! Искат да ги засмучеш, бебче. Влажна съм…

В слушалката се чу тежко дишане. Тя зачака, издавайки само тиха, замечтана въздишка, за да го възбуди още повече.

Когато той проговори отново, гласът му беше дрезгав от похот. Представяше си го как седи зад бюрото в лъскавия си кабинет и се опитва да се справи с издутината, напираща да се освободи от раираните му панталони.

— Колко време ще ти трябва да стигнеш до Чарлс Стрийт?

— Около час…

— Добре. Ще се видим там след час.

Той рязко прекъсна връзката.

Тя се подсмихна. Въртеше го на малкото си пръстче. Точно както искаше.

„Сигурно това е начинът да се измъкна“ — помисли си. Знаеше се, че й се предоставя възможност, и беше решена да я използва.

Пристигна в апартамента на Чарлс Стрийт точно след час. Носеше тясна рокля и обувки с високи токчета и най-сексапилното си бельо. Не сложи палтото с леопардови шарки. С него щеше да прилича на старомодна фуста. Не. Предпочете дискретно манто с колан, тъмни очила, а светлата си коса върза на стилно пристегната опашка. Фуста от новата школа, да речем.

Апартаментът се намираше в западния край на Чарлс Стрийт, в Мейфеър. На ъгъла се издигаше висока и тясна сграда, разделена на четири апартамента. От домофона долетя глас:

— Качвай се.

Устройството забръмча и тя бутна вратата. Озова се в елегантно, но безлично фоайе. Затвори вратата и заизкачва виещата се стълба. Досега не беше виждала никого в другите апартаменти. Сигурно бизнесмените ги използваха само за тайни срещи.

Стигна четвъртия етаж и почука на вратата на апартамент Д. След миг тя се отвори и той застана пред нея, почти разтреперан от желание. Тя прекрачи прага и притисна устните си към неговите, прокарвайки върха на езика си по тях. После го заобиколи и си разкопча палтото.

Обърна се и го погледна с усмивка, оставяйки палтото да се свлече на пода. Пресегна се назад и започна да сваля ципа на роклята.

— Е? — прошепна.

Не се наложи да го насърчава повече. След секунда той я сграбчи, ръмжейки от удоволствие, и ръцете му я заопипваха трескаво. Запрепъваха се към спалнята и леглото. Целуваше я грубо, пъхайки езика си дълбоко в устата й, разтворил челюсти, сякаш иска да я погълне. Ръцете му не бяха нежни. Обичаше да щипе и да стиска гърдите, извивайки болезнено зърната й. Обичаше и тя да го драска, прокарвайки червените си нокти по гърба му, и да стиска косматата плът на бутовете му.

Сега беше възбуден и нетърпелив; членът му щръкна втвърден, когато разкопча ципа на панталоните си. Искаше да я чука, и то бързо.

— Презерватив, бебче — напомни му тя и той отвори с разтреперани пръсти чекмеджето на нощното шкафче. После разтвори коленете й с една ръка, а с другата улови пениса си и проникна в нея. Целуваше я задъхано. Поискаше ли да го пришпори, тя просто пъхваше рязко и силно пръста си в задника му и той изръмжаваше от удоволствие, потреперваше и свършваше. Този път не й се наложи да го прави. Той се напрегна и изви тяло само няколко минути след като проникна в нея.

— Леле, Коко! — възкликна той и се строполи до нея с въздишка. — Неустоима си…

— Ти си неустоим, скъпи — измърка тя.

— Но… ти не свърши… — усмихна се той, сякаш споделят специална тайна.

Тя също му се усмихна. Така й харесваше. Неприятна й беше дори мисълта, че може да изпита оргазъм с този мъж.

Обърна се настрани, за да застане с лице към него, и му развърза вратовръзката.

— Не се безпокой. Това беше само ордьовърът. Когато стигнем до основното ястие…

Издърпа вратовръзката.

Той се намръщи и изсумтя жаловито.

— Не мога, Коко. Трябва да се връщам на работа. В пет имам важна среща, после коктейл с други клиенти и благотворителна вечеря в осем и половина…

— Да те почакам ли тук? — изчурулика тя.

— Ммм… не знам дали ще ми остане време…

— Знаеш ли, скъпи, мислех си… — Тя му се усмихна. — Не е ли по-разумно да съм на твое разположение през цялото време? Искам да кажа… това място пустее, нали? Няма ли да ти е по-удобно, ако се преместя тук, за да не се налага да пътувам.

Той обмисли предложението, очевидно поблазнен от идеята Коко да му е постоянно под ръка и от мисълта, че ще идва при нея винаги когато пожелае.

— Но…

— Но какво?

— На теория този апартамент е на компанията. Трябва да е свободен за клиенти от други места, ако се наложи да пренощуват.

— Но ти си шефът, нали? — каза бързо тя с акцента от Южен Лондон, който се опитваше да смекчава, когато е с любовника си. — Защо не ги настанявате в хотел? А и май не го използвате често, нали?

Той се засмя.

— Вярно. Дори не помня някой да е идвал тук. Но по закона на Мърфи, нанесеш ли се, веднага ще ни потрябва.

Тя му се усмихна отново и прошепна:

— Хайде, скъпи, представи си… ще си имаме любовно гнезденце…

Той я погледна и очите му притъмняха от похот. Коко улови дланта му и я постави върху венериния си хълм, за да усети тънката ивица косми и овлажнилата плът между бедрата й.

— Това може да е твое… по всяко време.

— О, Коко… — Той я погъделичка с пръст и го пъхна в нея. Тя разтвори бедра и въздъхна с престорена наслада.

— О, бебче…

Тя облиза устни и затвори очи.

— Слушай, ще се постарая да го уредя…

Коко беше сигурна, че в крайна сметка ще получи каквото иска. Все пак въртеше любовника си на малкото си пръстче и той щеше да й помогне да избяга от живота в жалкия апартамент в Уайтчапъл и от танците в клуба.

Онази нощ, когато излезе да пее на сцената, беше прекрасна. Номерът, който погоди на Хейли, определено си струваше. Нищо че беше жесток. Когато запя, се почувства фантастично. Другите момичета я зяпнаха смаяно, когато разбраха, че замества Хейли, но всички бяха професионалистки и изпълниха танца безупречно, макар и с една танцьорка по-малко. Накрая публиката стана на крака и заръкопляска възторжено, извика ги на бис и тя изпя песента отново. След спектакъла някои момичета останаха зад кулисите да успокояват Хейли. Някакъв сервитьор я беше освободил и сега тя пищеше и плачеше сърцераздирателно. Втурна се към Коко, сякаш да й издере очите, но Роберто я удържа. Коко не й продума. Преоблече се в предизвикателна черна рокля, сложи си червило и се смеси с гостите. Беше страхотно — мъжете я забелязваха веднага, идваха да я поздравят и да поговорят набързо с нея, докато съпругите им я следяха намръщени.

Сдържана жена в семпла черна рокля дойде при нея и й каза, че господин Дейнджърфийлд иска да се запознае с нея. Поведе я към почетната маса. Той й подаде чаша шампанско и я поздрави за изпълнението.

— Беше прекрасно — каза й, впил в нея тъмнокафявите си очи. — Много сте талантлива.

— Благодаря — отвърна Коко с най-ослепителната си усмивка. — И честит рожден ден! Интересно съвпадение е, но днес и аз имам рожден ден.

Той реагира много странно на думите й — подскочи и зениците му се разшириха — но само за миг. След секунда спокойно изрече:

— Наистина интересно! Маргарет ще се погрижи да ви поднесе подарък от мен. Приемете го като благодарност за удоволствието, което ни доставихте.

Тя се надяваше да я поканят на масата и да й предложат още шампанско, но друг възрастен мъж дойде да поздрави господин Дейнджърфийлд и Маргарет я отведе. Записа си адреса на Коко и я остави. Тогава се натъкна на златна жила. Още щом я заговори, Коко разбра какво цели Матю. Носеше брачна халка, но й обясни, че съпругата му не присъства на празненството. След няколко танца и флирт над коктейлните чаши тя разбра, че е уловила голямата риба.

Изигра козовете си много внимателно. Не дръпна веднага кукичката. Навиваше бавно макарата с намеци и обещания и накрая той омекна като глина в ръцете й. В нощта, когато най-сетне спа с него, той едва не експлодира от вълнение. Тя внимаваше да не иска нищо отначало и сега той беше готов да изпълни желанието й — да я измъкне от жалкото й съществувание и да я въведе в бляскав, нов живот.

Изненада се, когато подаръкът от господин Дейнджърфийлд пристигна — беше забравила за него. Изпращаше й чек за сто лири, издаден от частната му банка, и картичка с благопожелания. Не можеше да осребри чека, защото нямаше банкова сметка. Изхвърли картичката и запази чека. Прибра го в портфейла си като талисман, който я свързва с магическия свят на неизчерпаеми богатства и удоволствия.

Освен това чекът беше единственият й подарък.