Лулу Тейлър
Златна клетка (18)

18.

В кабинета в Торнсайд Менър Деди Дейнджърфийлд седеше приведен над бюрото. Изглеждаше превит от болка и лицето му беше станало мораво. Очите му бяха кървясали, а клепачите — почервенели. Върху бюрото пред него лежеше лист плътна скъпа хартия, изписан със спретнат почерк.

— Къде го намери? — попита дрезгаво той, сякаш се задушава.

— Беше адресирано до Дейзи — каза спокойно Маргарет. — Стори ми се важно. Затова си позволих волността да не й го предам веднага.

От гърлото на Деди се надигна странно гъргорене.

— Как е могла да ми го причини? — успя да изрече най-сетне. — Намеците й са възмутителни… ужасни! Дори не споменава име!

Маргарет го гледаше спокойно със сините си очи под съвършените арки на веждите й. Не беше красива жена, но излъчваше изисканост както с острия си интелект, така и с безупречните си обноски и ненатрапчивия, подбран с вкус гардероб от семпли, но скъпи дрехи.

— Трябва да се уверим, че казва истината — каза тя тихо и отмерено както винаги.

Деди се втренчи в нея с искрица надежда в очите.

— Би ли излъгала за такова нещо?

— Кой знае? Не съм способна да дешифрирам мислите и мотивите на депресирана алкохоличка на ръба на лудостта. Но лесно ще разберем истината. И ако лъже, не е необходимо никой, освен мен и теб да узнава.

— Как ще разберем? — намръщи се объркано Деди.

— Остави на мен — каза Маргарет. — Ще направя каквото трябва и веднага ще ти докладвам.

— Благодаря, Маргарет, благодаря.

Деди я погледна с признателност, каквато малцина в живота му бяха зървали.

— Това е част от служебните ми задължения — усмихна се леко тя.

— Знаеш, че ще изразя благодарността си по обичайния начин.

— Разбира се. Веднага се заемам.

Същата вечер, усамотена в кабинета си, Маргарет напечата писмо до клиниката, обяснявайки какво й е необходимо. После сложи в непромокаемия плик при писмото няколко стерилни тубички, в които имаше нещо, наподобяващо спирала за мигли в найлонов плик. Запечата внимателно плика, написа адреса. На сутринта куриерът щеше да го отнесе.

Впи очи в него. Работодателят й имаше право да знае истината. И тя щеше да му помогне.