Лулу Тейлър
Златна клетка (13)

13.

Хотел „Крийон“ блестеше. От всички прозорци струяха водопади от светлина.

В хотела двайсет и три млади дами от аристократични и богати семейства се готвеха за голямата нощ — нощта на бала, френския еквивалент на Бала на кралица Шарлот в Англия, където девойките дебютираха в обществото. Когато организаторите поканиха Дейзи да участва, тя заподскача от вълнение. Разочарова се само, че нито една от приятелките й не получи покана. Двете други английски момичета бяха от друго училище, а третото живееше в Южна Африка. Останалите участнички бяха потомки на високопоставени чуждестранни семейства — имаше две принцеси, баронеса и дъщеря на прочута холивудска звезда. Свързваше ги фактът, че притежават много пари — щастливо стечение на обстоятелствата, защото балът беше много скъп. Не за момичетата, а за гордите им родители, които плащаха сметките и правеха щедри дарения за благотворителната кауза, която балът подкрепяше.

Преди голямото събитие професионални гримьори и фризьори подготвяха девойките. Различни дизайнери отговаряха за роклите им. На Дейзи отредиха „Маркеса“ и тя остана очарована, защото много харесваше романтичните им модели. Щеше да носи тъмносива пелерина от тюл с пайети над дълга, права рокля от коприна с широко деколте. Гримираха момичетата и ги поведоха към маса, върху която бяха подредени бижута. Двама охранители придружаваха бижутера, докато момичетата си избираха аксесоари.

— Бих предложил диаманти — каза дълбокомислено той, когато огледа роклята и лицето на Дейзи. Косата й беше навита на едри ролки, очите й бяха гримирани в опушени тонове и подчертани с тъмна очна линия, а устните й блестяха от бледорозовия гланц.

Бижутерът помисли малко и избра семпла, но изумително красива диамантена огърлица с филигранен обков, както и подходящи обици.

— Позволете ми — каза той и й закопча огърлицата.

След като си сложи и обиците, Дейзи се обърна да се огледа. Дори с ролките изглеждаше великолепно и бижутата блещукаха изкусително.

Фризьорката се втурна към нея.

— Хайде, cherie, нямаме време!

— Изглеждаш прекрасно! — каза й на излизане от гримьорната Олимпия вон Грасон-Бентик, една от другите дебютантки, когато вдигнаха полите на дългите си рокли и запристъпяха на високите си токчета.

— Благодаря — отвърна Дейзи. — Ти също.

— Ще се радвам, когато циркът свърши — довери й Олимпия.

— Кой ще те въведе? — прошепна Дейзи, когато наближиха салона, където ги чакаха младите им придружители — представителни младежи от богати семейства в смокинги, бели жилетки и папийонки.

— Уф! Един идиот! — въздъхна тя. — Максимилиан де Бетанкур. Истински великан! Ще изглеждам жалко до него. Да не говорим за танците. А теб?

— Фреди Амбърс — отвърна нехайно Дейзи, стараейки се да не показва задоволството си от късмета, който я е споходил. — Ето го и него.

Застанали на групички, младежите очакваха момичетата. Първо щяха да ги снимат, за да запечатат участниците в бала в пълния им блясък, после всяка дебютантка щеше да влезе тържествено в пълната с гости зала, уловена под ръка за придружителя си, да я представят на присъстващите и да я фотографират отново. Дейзи зърна Фреди. Различи го по жилетката, която не беше снежнобяла като на европейските аристократи, а с ярка щампа на Юниън Джак. Беше висок и изискан, с къса тъмноруса коса и ясносини очи. Стоеше облегнат небрежно на стената, но когато забеляза Дейзи, веднага изопна рамене и очите му блеснаха одобрително.

— Леле! Изглеждаш прекрасно! — каза той и я целуна по бузите. По лицето му се четеше искрен възторг.

— Благодаря — усмихна се тя, поруменяла от комплимента.

Той се приведе към ухото й и дълбокият му глас й се стори по-мек от кадифе:

— Отегчен съм до смърт. Кога ще започваме? Чакам цяла вечност.

— След десет минути, мисля. Още гримират последните момичета. После ще ни снимат.

— След това — гласът на Фреди долетя още по-отблизо, изпращайки електрически вълни по гърба й — ще имаме време… да… знаеш какво.

Тя ахна.

— Не бива!

— Напротив.

Той се усмихна палаво, хвана я за ръката и я изведе бързо от стаята, за да не ги забележат организаторите и уредниците. Тя се засмя нервно, когато я поведе към асансьора. Той пристигна след секунди и двамата поеха към последния етаж. Когато излязоха, Дейзи извади картата за стаята си от майсторски прикрития вътрешен джоб на роклята и отвори вратата на апартамента на Ленард Бърнстейн — най-луксозния в хотела. Баща й настоя да й го наеме и планът беше да покани приятелите си там след бала, за да продължат да празнуват в дневната и на балкона е изумителна гледка към площад „Конкорд“, Айфеловата кула и левия бряг на Сена, грейнали в светлини на фона на нощното небе.

— Ама че лудория! — изкикоти се Дейзи, когато влязоха в пищната дневна. В единия ъгъл на стаята имаше огромно пиано, на което навремето свирел самият Бърнстейн.

— Забавно е! — прегърна я задъхано Фреди и я целуна.

— Гримът ми — ахна тя. — Ще го размажеш.

— Ще си сложиш наново червилото, какво толкова — прошепна той и разтвори устните й с езика си, а ръцете му се плъзнаха жадно по гърба, ръцете и гърдите й. — За бога, великолепна си!

Тя се предаде на опиянението от целувките му. Чувстваше се невероятно съблазнителна; знаеше, че е облечена красиво и е съвършено гримирана. Фреди внезапно повдигна тюлената й пола, стисна кадифения й хълбок и я целуна още по-страстно.

— Искам те сега — прошепна той и притисна силното си, мускулесто тяло към нейното.

— Не бива! — каза задъхано, обзета от отчаяно желание и същевременно разтревожена за външността си. Щяха да се ядосат, ако съсипеше целия им труд. Освен това не беше спала с Фреди… все още. Бяха правили всичко, но…

— По-късно тогава — отвърна той, отдръпна се и я погледна с пламнали от страст очи. — Тази нощ. Тук.

— Да — каза тя, обзета от смущение и развълнувана. — По-късно.

Той притисна устни в нейните, прегърна я силно и тя усети как я залива горещо, влажно желание.

— За бога! — въздъхна разтреперана Дейзи, когато устните им се разделиха. — Какво правиш с мен?

Фреди й се усмихна лукаво.

— Разпалвам те, скъпа. Искам да мислиш за мен цяла нощ… И за прекрасните неща, които ни предстоят.

— Подобава ли такова поведение на непорочна дебютантка? — попита тя и погледна малкия златен часовник с перли на стената. — Божичко! Трябва да се връщаме. Балът ще започне всеки момент!

Тръгнаха бързо към асансьора. Когато вратите се отвориха на приземния етаж, Дейзи чу, че от големия салон долита музика, известяваща появата на дебютантките. Сигурно правеха общата снимка. Наистина беше закъсняла.

От залата излетя зачервен организатор, видя Дейзи и заекна:

— Мадмоазел! Моля ви! Елате веднага вътре.

— Съжалявам! — извини се тя и се втурна по мраморния под, сляпа за погледите на пиколата и портиерите, възхитени от английското момиче със зачервени страни, устремено напред сред облак от тюл и блясък като закъсняла за бала Пепеляшка.