Лулу Тейлър
Златна клетка (35)

35.

— Да, да, да, да! Ооо! Точно така, бебче, да, продължавай… продължавай! — Коко се задъхваше и викаше. Доста усилия й струваше. — Да, да!

Както се надяваше, любовникът й заиздава познатите стенания, сигнализиращи наближаващата кулминация, после се строполи върху й със звучен стон.

„Слава богу, че приключи!“ — помисли си тя, галейки го по гърба. После попита:

— Добре ли се почувства, скъпи?

— Да, да — разсеяно отвърна той.

— Ще излизаме ли тази вечер? Не каза ли, че ще ме заведеш на някакво хубаво място?

— Всъщност, Коко, плановете ми се промениха.

Матю стана и започна да се облича.

— Какво?

— Ами…

Той си навлече бързо панталоните и ризата. Седна за малко на леглото и я погледна. Тя придърпа завивката, усетила внезапен студ.

— Имам лоша новина — каза той с рязък делови тон.

— Да?

— Опасявам се, че трябва да освободиш апартамента.

Лицето му излъчваше неискрена тъга; личеше си, че бърза да приключи и да си тръгне. Коко се почувства, сякаш я пронизва леден вятър. Кожата й настръхна.

— Как така? — учуди се тя.

— Трябва да се разделим, Коко. От компанията откриха, че живеем тук. Един от съседите е изпратил писмено оплакване. Успях да се оправдая, но няма начин да останеш.

— Но… но… — Тя се изправи, обзета от паника. — Защо не купиш друго място, или да наемеш апартамент?

Той се засмя и тя потрепери. Лицето му изведнъж й се стори неописуемо грозно.

— Чудесна идея, скъпа, но не е разумна. Насладихме се на няколко прекрасни седмици, но стига толкова. Да приключим сега, за да запазим топли спомени един за друг.

Тя го погледна втренчено. Страхът й се превърна в гняв.

— Какво говориш, мамка му! Мислиш си, че можеш да ме захвърлиш ей така? Дошъл си тук с пълното съзнание, че ще ме изгониш, но първо ме изчука? Преди да ми кажеш да се връщам от дупката, откъдето съм изпълзяла?

— Хайде, Коко, не се ядосвай…

Тя скочи от леглото с пламнали очи и застана гола пред него.

— Мислиш си, че ще се върна тихо и кротко към предишния си живот? Че ще съм ти благодарна? Е, няма да стане! Щом искаш да си тръгна, ще си платиш! Искам пари или ще разкажа на всички за малката ни афера.

Матю също стана. Погледна я строго, но не успя да прикрие възхищението си от голото й тяло.

— Това е изнудване, Коко. Незаконно е.

Тя изсумтя.

— Да отидем тогава в проклетото полицейско управление! Двамата заедно! Сега! Ти ще им разкажеш всичко.

Той си облече сакото и я изгледа сурово.

— Добре. Пет хилядарки. Давам ти пет хиляди и приключваме.

— Десет — отвърна тя.

— Пет — повтори неотстъпчиво той. — Ще внеса пет хиляди в кредитната карта. И приключваме. — Той си взе куфарчето. — Трябва да се изнесеш до утре следобед. Благодаря, Коко, беше хубаво. Успех!

— Майната ти! — извика му тя. Когато излезе, му изкрещя: — Ще съжаляваш, че се отнесе така с мен, скапаняко!