Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нашествието на монголите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Батый, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2016)
Корекция
plqsak (2017)
Форматиране
Analda (2017)

Издание:

Автор: Василий Ян

Заглавие: Внукът на Чингис Бату хан

Преводач: Мариян Петров

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: ИК „Ирина Галчовска — Гея 11“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Технически редактор: Валентин Иванов

ISBN: 954-361-007-X ; 978-954-361-007-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1809

История

  1. — Добавяне

Осма глава
Батиевата пътека

… Още в стари времена Рус се е настанила

по горите и блатата край горното течение на

река Волга… Там още се пазят преданията за

Батиевия погром. Ще ви покажат и „Батиевата

пътека“… Там Рус е стара, изконна, солидна…

П. И. Мелников-Печорски[1], В горите

След разгрома на Владимир-Суздалски татарското войнство се отправи на северозапад в три колони. Единият от отрядите, под командването на темника Бурундай, тръгна към Суздал, Юриев[2], Переяславъл, Скнятин[3] и Кашин[4]. Оттам татарите се отправиха към Бежецк и Червения хълм.

Отрядът на Бату хан пристигна в Углич, откъдето срещу течението на река Корожечна[5] стигна до горското селище Кой[6]. Третият отряд тръгна към град Мишкин и по-нататък и, като се провираше по горските пътища, се отправи към горното течение на река Молога. Татарите измъчваха с огън заловените по пътя им селяни, опитвайки се да изкопчат от тях къде се намира бойният стан на владимирския коназ Гюрга.

Малобройни татарски отряди бяха разпратени от Бату хан, за да разоряват Великото Владимирско княжество, и те палеха всички изпречили се на пътя им градове и села.

В началото на март Бату хан се разположи в горското селище Кой, където завари много сено, подготвено за пролетното спускане по вода. Темникът Бурундай се разположи в Бежецк. И двамата вече знаеха, че наблизо, сред дремещите гори, се събират воинските сили на великия коназ Гюрга.

На съвещание на хилядниците Бату хан каза:

— Трябва с една битка да унищожа основното урусутско войнство, иначе ние самите безславно ще погинем из тези снегове, горски пущинаци и блата. Ще се биете, без да жалите живота си. Като унищожим основното войнство, аз ще стана единственият повелител на цялата урусутска земя, тъй като повече няма да има нито един опасен за мен противник. В страната на тези дългобради мечоци ще се възцарят сляпа покорност към мен и мъртва тишина… Така ни учеше и така постъпваше винаги по време на своите войни най-великият от всички хора, моят дядо, Свещеният управник. Утре ще бъде ден на велика слава или ден на велик позор за монголското име.

— Позор няма да има! — възкликнаха хилядниците.

— И след като разбием коназа Гюрга, ние няма да се спрем. Ще обърнем конете си по големия път, водещ към най-богатия урусутски град — Новгород. Ще се понесем натам с цялата си бързина, за да се доберем до него, преди ледът върху реките да почне да се топи…

— А след това? — попита един от хилядниците.

— След това, преяли и починали си върху женски пъпове, ще тръгнем към страната на гордите търговци, които хванахме в Мушкаф. В тази страна градовете са още по-богати, отколкото е Новгород. Кажи, Хаджи Рахиме, как се наричат тези градове?!

— Рига[7], Любек, Хамбург[8], Берген, Лигниц[9] — отвърна тих глас.

— Точно така! Аз ще напъхам всичките тези градове в походната си ръкавица. Но преди това трябва да се разправим с урусутския коназ Гюрга.

Бележки

[1] Мелников-Печорски, Павел Иванович (1818–1883) — руски прозаик и историк. Известен с дилогията си за живота на горноволжкото старообрядническо търговско съсловие: „В горите“ (1871–1874) и „В планините“ (1875–1881). — Б.пр.

[2] Юриев — първоначалното наименование на град Юриев-Полски (от „поле“). — Б.пр.

[3] Скнятин — наричан още Кснятин, Коснятин, Константин. Древноруски град на мястото, където р. Нерл се влива във Волга, близо до съвременното село Скнятино. Според Никоновската летопис е основан през 1134 г. — Б.пр.

[4] По това време град Калязин все още не е съществувал. Той е основан през 15 век. — Б.а.

[5] Корожечна — река, ляв приток на р. Волга. — Б.пр.

[6] Кой — село в Красноярския край на Русия. — Б.пр.

[7] Рига — столица на Латвия, на река Даугава, близо до Балтийско море. — Б.пр.

[8] Хамбург — град в Германия, на река Елба, на 110 км от Северно море. — Б.пр.

[9] Лигниц (Легнице) — град в пруската провинция Силезия, в близост до сливането на Кацбах и Шварцвасер. — Б.пр.