Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нашествието на монголите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Батый, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2016)
Корекция
plqsak (2017)
Форматиране
Analda (2017)

Издание:

Автор: Василий Ян

Заглавие: Внукът на Чингис Бату хан

Преводач: Мариян Петров

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: ИК „Ирина Галчовска — Гея 11“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Технически редактор: Валентин Иванов

ISBN: 954-361-007-X ; 978-954-361-007-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1809

История

  1. — Добавяне

Осма глава
Лопатката на Гуюк хан

Внукът на Чингис хан — Гуюк хан, син и наследник на великия хаган на всички монголи Угедей, съвсем неочаквано напусна двореца на управителя на Сигнак и разположи шатрата си, оцветена в малиново, далече от града, върху един хълм в степта. Оттам се откриваше изглед към долината, в която непрестанно пристигаха войски[1], разполагащи се по курени[2].

В тесен кръг около шатрата на Гуюк хан бяха издигнати още множество юрти. В тях бе разположена охраната му — млади и отбрани телохранители, тургауди, от знатните семейства на степните феодали. В кръга, образуван от юртите, бяха разположени ханските коне. За тях се полагаха старателни грижи и така ги омотаваха с чуловете, че се виждаха само опашките и ушите им. Те бяха от рядка и скъпа порода и Гуюк хан обичаше да се хвали с тях по време на ловните хайки, изискващи преди всичко от конете бързина и повратливост.

Като се стараеше да подражава във всичко на пищните порядки, установени от дядо му Чингис хан, Гуюк заби до шатрата си дълъг прът с черно петоъгълно знаме, върху което със златни конци бе избродиран конник със зверско лице — богът на войната Сулде, свирепият покровител на монголските походи.

Съгласно уверенията на шаманите, бог Сулде незабележимо бе съпровождал Чингис хан в походите му, носейки му изумяващи целия свят победи. За да може богът да язди, Чингис хан бе следван навсякъде от непознаващия седло млечнобял жребец с черни очи. Внукът на Чингис хан — Гуюк хан, също държеше около шатрата си неоседлан бял жребец, за когото непрекъснато се грижеха двама шамани.

Пред малиновата шатра горяха два неугасващи огъня. Обкичени с хлопки и с плъстени кукли на поясите си, шамани обикаляха, подскачайки около огъня като подрънкваха с големи дайрета.

Четирима монголи бавно се изкачваха по хълма, като вървяха наведени напред и с широко разтворени криви крака и държаха стрели зад гърба си. Като се приближиха до огъня, те почтително се представиха на шаманите. Произнасяйки молитви, шаманите ги окадиха със свещен дим, за да отлетят заедно с него злите желания и престъпните мисли. До входа на шатрата, кръстосали копия и приклекнали, двама тургауди съблюдаваха влизащите да повдигат внимателно със стрела завесата и да не докосват с крак прага, защото това можеше да предизвика великия гняв на небето. И тогава надоблачният страшен бог щеше да порази със святкаща мълния и гръмотевица стопанина на шатрата.

Един след друг, четиримата воини прекрачиха кръстосаните копия. Строполиха се на колене и докоснаха с брадичките си постланото бяло кече.

— Да бъдеш славен, победоносен и дълголетен, велики! — възкликнаха те.

— Приближете се! — прозвуча в отговор.

Воините пропълзяха напред на четири крака, след което се изправиха.

Върху нисък широк трон, украсен с шарки от злато и кости, седеше със свити под себе си крака пълен и с голям корем юноша. Върху оранжевата му шапка потрепваше снопче бели пухкави пера от свещена чапла — знак, че е принц от рода на Чингис хан. Бе облечен с малинов копринен елек, с втъкани златни дракони и с червени сахтиянови[3] чехли с високи, извити токове. От дясната страна на трона бе положен знакът на властта — метален боздуган със златни зъбци, а отляво — дълга лопатка от слонски бивни.

Тесните очи на хан Гуюк се взряха в лицата на четиримата монголи.

— Отново ли идвате с празни като на гъсок лапи? Къде е поясът му? Къде е шапката му? Къде са неговите рубинени копчета?…

Ханът сграбчи кокалената лопатка и започна да налага монголите по бузите. Те стояха неподвижни и широкоплещести, с каменни лица, но сякаш при всеки удар главите им потъваха все повече между широките им рамене.

— Прости ни, владетелю на света! — възкликнаха в хор те и отново се проснаха по лице върху кечето.

— Кажи ти пръв, Мунке-Сал[4]! Ти си най-умният от всички.

— Веднага ще ти разкажа всичко, мой хане! Научихме, че протегналият ръка към висока звезда Бату хан, се е разделил със Субетей-багатур и е пристигнал в Сигнак с петима нукери…

— Скарал ли се е със Субетей-багатур?

— Не съм чувал такова нещо…

— Ето това не е било за изпускане! Защо не го хванахте?

— Пристигна много бързо, направо в двореца на брат си, Тангкут хан. Спореха на висок глас и ужасно си крещяха. Тангкут хан започна да вика на нукерите си: „Убийте го!“ Като проклинаше брат си, Бату хан избяга, метна се на коня си и препусна…

— Проследихте ли го? Къде е той?

Монголите отново се стовариха по лице върху кечето.

— Вие не сте никакви воини! Вие сте жълти глупаци, лапащи месата на покойния си баща! — разкрещя се Гуюк хан. — Вие сте куци козли!…

И, като се озърташе недоверчиво, продължи със злобен шепот:

— Препускайте около града! Търсете омразния ми враг! Той е със син чапан с шест рубинови копчета… Ако го удушите, ще станете стотници[5]!… Ще бъдете хилядници[6]!… Ако отново се върнете с празни ръце и този самохвалко стане вожд, джихангир, то смъртта няма да ви се размине! Палачите ще ви отрежат ушите и ще пречупят гръбнаците ви! Запомнете това! И побързайте!

Монголските воини запълзяха назад и изпълзяха зад черната завеса на входа, бродирана със сребърни щъркели.

Бележки

[1] Съгласно източни летописи, в този поход на Запад са участвали ок. 4 хил. кореняци монголи (гвардията) и ок. 30 хил. татари. Монголите и татарите са били основното ядро на армията, към която са се присъединили ок. 200–300 хил. конни воини от различни племена, присъединяващи се в процеса на придвижването й. Особено много са били кипчаците. Очевидно под това общо наименование трябва да се разбират предците на казахите, киргизите и други номадски племена от тюркски произход. — Б.а.

[2] Курен — монголска дума (кюрийен), проникнала впоследствие в руския език (у запорожските казаци и др.). Означава „стан, образуван от наредени в кръг юрти, с юртата на началника в центъра на кръга“. — Б.а.

[3] Сахтиян — обработена козя, а понякога овча кожа за обувки, подвързия, чанти и други; марокен; шевро. — Б.пр.

[4] Мунке-Сал — вечен и умен. — Б.а.

[5] Стотник — командващ 100 души в древноруската войска. — Б.пр.

[6] Хилядник — командващ 1000 души в древноруската войска. — Б.пр.