Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нашествието на монголите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Батый, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2016)
Корекция
plqsak (2017)
Форматиране
Analda (2017)

Издание:

Автор: Василий Ян

Заглавие: Внукът на Чингис Бату хан

Преводач: Мариян Петров

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: ИК „Ирина Галчовска — Гея 11“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Технически редактор: Валентин Иванов

ISBN: 954-361-007-X ; 978-954-361-007-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1809

История

  1. — Добавяне

Пета глава
Монголите се готвят за поход

„Силата и дисциплината на нахлулата

в страната ни татарска войска бяха

толкова необикновени, че ни се струваше,

че може да покори целия свят.“

Китайски летописец от 13 век

Отдавна, още от времето на монголското нашествие[1], мирният град Сигнак не бе виждал по тесните си улички толкова много камилски кервани, толкова много препускащи на всички страни конници и припряно крачещи хора. Всички бързаха да научат доколко са верни долетелите от степта слухове за великия поход на Запад, замислян от монголите.

Развълнуваната тълпа веднага замълчаваше и правеше път, когато от някоя пресечка се показваше група монголски голобради воини, приличащи на мрачни стари жени. С неподвижни и мургави от загара и мръсотията лица, монголите яздеха дребни, зли и пръхтящи коне, като не ги спираха пред тълпата. Замахвайки силно, удряха с бичовете си вляво и вдясно по главите на зазяпалите се.

Всички те се отправяха към главния пазарен площад. Там, зад високата арка от цветни кахлени плочи, се намираше дворецът на знатния Чингисов внук, Тангкут хан. Монголите се разполагаха на отделни кръгове на площада, като привързваха към поясите си юздите на конете. Веднага разпалваха огньове, като за целта цепеха врати и порти и сечаха дърветата от околните градини. Невъзмутими и горди, те влизаха в домовете на гражданите, откъдето вземаха хляб и каквото им харесаше. Насядали край огньовете, сърбаха чорба с месо и печено просо, сварена в котли и подправена с лой и мляко.

Това бяха челните отряди от тургауди[2] на единайсетте монголски принцове, пристигнали в Сигнак от далечните области за чергаруване. Основната монголо-татарска[3] войска бързо се придвижваше след тях. Очакваше се да пристигне тези дни.

Населението на Сигнак трепереше пред монголските воини и безропотно им отстъпваше всичко, върху което спираха кривогледите си очи. Все още всички добре помнеха нахлуването на страшния Чингис хан преди петнайсетина години. Цялата страна бе обхваната от пламъците на горящите градове и селища, а тълпи от обезумели жители бягаха по пътищата. Монголските воини избиваха мирното население, откарваха занаятчиите като роби в далечна Монголия[4] и си поделяха жените и децата като законна плячка и двукрак добитък.

Но сечта спря и монголските отряди си тръгнаха обратно на изток. Криещите се в горите и блатата жители постепенно се върнаха в разрушените си домове. Отново изкопаха пресъхналите напоителни канали и от пръти и глина издигнаха паянтови къщи. Богатите търговци започнаха да служат на монголите като бирници. Скоро си издигнаха красиви къщи и завъдиха нови овощни градини. Високомерните дългобради имами пречистиха осквернените от монголите джамии. Отново от високите им минарета пет пъти в денонощието проточваха напевно гласове звънкогласите азанчи[5], призовавайки правоверните мюсюлмани към усърдни молитви. Както и по-рано, недостатъчно набожните, които не се разбързваха при техния зов, бяха бити с камшици от специални надзиратели.

Когато съвсем неочаквано в Сигнак се появиха[6] монголските принцове с челните си конни отряди, населението на града се изплаши. Управителят на областта — Тангкут хан, разпрати джигити до всички околии ханове, като спешно изискваше овни, кончета, кумис[7] и друга храна за изхранването на знатните потомци на завоевателя на Азия — Чингис хан. Населението издигна няколко хиляди юрти[8] покрай брега на реката Сейхун[9] за настаняването на пристигащите от изток свирепи победители.

Бележки

[1] Монголо-татарското нашествие на Чингис хан в Средна Азия е през 1220–1225 г. и води до пълното й поробване от монголите. — Б.а.

[2] Тургауди — телохранители. — Б.а.

[3] „Монголи“ и „татари“ — през описваното време това са наименования не на два различни народа, а две названия на един народ. Много по-късно наименованието „татари“ започва да се употребява основно за тюркските народности в Източна Европа. Чингис хан е бил от сравнително малко племе, живеещо по течението на реките Онон и Керулен, наричано „монголи“. След възцаряването си той заповядва да бъдат наричани „монголи“ всичките подчинени му татарски племена от Централна Азия. — Б.а.

[4] Монголия — държава в Средна Азия, започнала съществуването си от началото на 13 век, когато Чингис хан обединява монголските племена, ханства и княжества в ранносредновековна държава, която се превръща в могъща империя. След междуособици и войни, през 14 век тя се разпада. — Б.пр.

[5] Азанчи или мюезин — помощник на имам, свещеник в джамия, четящ напевно молитва (азан) от върха на специална куличка. — Б.а.

[6] През пролетта на 1237 г. — Б.а.

[7] Кумис — питие от ферментирало кобилешко мляко. — Б.пр.

[8] Юрта — у киргизите и други азиатски народи — палатка от пръти, покрита с кожа. — Б.пр.

[9] Сейхун — р. Сърдаря. — Б.а.