Василий Ян
Внукът на Чингис Бату хан (27)

Шеста глава
Седемте звезди на Бату хан

Заедно с челната елитна хилядна „непобедими“ на Ослепителния Бату хан пътува специален керван от петнайсет високи тангутски камили. Те са жълто-сиви с прошарени косми, полудиви и свирепи, но много силни и бързоходни, и почти никога не изостават по време на стремителните преходи на Субетей-багатур.

Върху тези камили пътуват „седемте звезди“ на Бату хан. Така ги наричат в отряда, а това са седем прекрасни жени. Още в Сигнак, преди похода, те са подбрани сред четирийсетте жени на Бату хан лично от мъдрата му майка Ори-Фуджин, която казала на сина си:

— Ти ще бъдеш завоевател на нови страни. Във всяка страна покореният народ ще ти изпраща в дар своята най-блестяща и в същото време най-коварна жена, за да те погуби. Спомни си съдбата на дядо си, Свещения управник. Довели в шатрата му тангутската принцеса и тя така го наранила, че ускорила смъртта на Най-великия. Не се доверявай на чужди уговорки и се пази от вражи дарове! Както през нощта Колесницата на вечността^[1] свети на небето със седемте си звезди, така и по пътя ще ти светят вярно и предано и ще ти носят щастие и радост седемте най-големи красавици, които сама съм ти избрала.

Винаги почтителният към майка си Бату хан й отвърнал:

— Първо трябва да се посъветвам с моя верен съветник Субетей-багатур.

На другия ден Бату хан се явил пред майка си заедно с великия престарял пълководец и казал:

— Моят походен летописец и учител Хаджи Рахим провери по книгите и ми обясни, че Искендер Двурогия не е водил никакви жени със себе си по време на своите походи и всичките му грижи са били свързани само с разгрома на срещаните народи…

Без да се замисля, Ори-Фуджин му казала:

— А аз и без книги знам, че като завоювал Персия^[2] и се оженил за дъщерята на победения персийски цар Дарий^[3], Искендер е заболял от отрова и е умрял млад… Жителите на небето да те пазят от това!

Като паднал ничком пред ханшата, старият Субетей-багатур й казал:

— Думите ти блестят от мъдрост като скъпоценни диаманти! И ако ти, силно загрижена за своя ослепителен син, пожелаеш с него да пътуват дори и всичките му четирийсет жени за радост на питомника ми, то те ще бъдат толкова неприкосновени в отряда ми, колкото са и в твоя улус, и никога няма да изостанат и никоя от тях не ще се изгуби. Нареждането ти е кремък, а аз съм само искрата, която получаваш. Ако, зает с военни грижи, джихангирът не иска днес да вижда своето блестящо съзвездие, може да пожелае да го види по пътя. Но тогава звездите му ще са далече. Предвидливо е да ги вземе със себе си!

Ори-Фуджин се поклонила толкова, че перата на обшитата й с бисери шапка докоснали покритите с прах направени от чортова кожа ботуши на сина й.

— Ти си повелителят, ти си джихангирът, ти кажи!

Бату хан казал неохотно:

— Така да бъде! Но една от седемте ще избера самият аз. Тя трябва да бъде девойката, която наричат „Утринна звезда“, Йълдъз… Ти, Субетей-багатуре, ще ми я намериш!

За един ден нукерите на Субетей-багатур намерили в Сигнак няколко девойки с името Йълдъз. Всичките, треперещи от страх, били доведени при Бату хан. Той огледал доведените със скучаещ поглед и посочил слабичка девойка, почти момиче, със сълзи на миглите. Нахлузили й копринено фередже и я отвели при старата ханша Ори-Фуджин. Тя наредила да я съблекат, лично я огледала, поопипала слабите й рамене и ребра и решила, че момичето Йълдъз няма външни недостатъци, че е скромна и красива, че погледът й е проницателен, а на бузите си има трапчинки, но е слаба и плашлива като диво гъсе.

— Какво можеш да правиш? — попитала ханшата.

— Мога… да доя бодлива крава — скромно изчуруликала Йълдъз.

— Това не е лесна работа! — отбелязала Ори-Фуджин и се засмяла с басов мъжки глас. — За нея трябва търпение. Какво още можеш?

— Мога… да паса агнета, да плета пъстри везани чорапи, да пека колачета със стафиди в жарта…

— Това е полезно за из път — казала старицата, като отново се засмяла, и по-ласкаво загледала момичето. — Още какво можеш?

Бату хан се приближил безшумно и се заслушал в отговорите на Йълдъз.

— Казвай какво още можеш?

— Мога да пея нашите кипчакски песни и да разказвам приказки за стария Хизр, за съскащи джинове^[4] и за смели джигити…

В очите на Бату хан светнали весели искри и той се спогледал с майка си.

Ори-Фуджин милостиво кимнала с глава:

„Може да тръгне!…“