Василий Ян
Внукът на Чингис Бату хан (67)

Осма глава
Тревожни нощи

Врагът не знае замислите на своя враг.

Източна поговорка

Савелий прекара тревожно нощта. Вглеждаше се в далечината през бойниците и се вслушваше в шума на разбунения град. Обичайната нощна тишина около Рязан бе изчезнала. Хиляди огньове горяха долу под стените и из равнината зад реката, сякаш щедра ръка бе разхвърляла наоколо разпалени въглени. Всъщност татарите през цялата нощ поддържаха огньовете, като безжалостно рушаха за тази цел къщи, плевни и стобори. На хоризонта в далечината пламтяха огромни пожари и пурпурните им отблясъци трептяха върху ниските облаци.

Приближиха се ратници и неспокойно се загледаха в далечината.

— Там гори Пронск!

— Ама че го рече! До него са петдесетина версти, не по-малко.

— Тогава кое е това?

— Нима наистина е Пронск…

— Виж, Соболевка са подпалили!

— Братлета, братлета, Ухорское палят…

— Къде?

— Ей там, след гората…

— А не е ли Переволоки^[1]?

— Не, засега не са го пипнали…

— Та какво е това, братлета?!… Изверги проклети!…

— Ето и там гори! Ей там — далече!…

— Това е Ярустово…

— Как така Ярустово? — застена Савелий. — Та нали Ярустово е на трийсетина версти от Рязан!

И си помисли за своите, които бе посъветвал в случай на беда да бягат при рибаря Пахом в Ярустово.

— Защо им е да чакат, докато превземат Рязан? Колко са за тях, окаяните, трийсетина версти?! Виж ги колко са! Как само са се разпръснали наоколо. Палят и грабят селищата…

Заревото откъм Ярустово бе особено силно. Яркият жълт пламък се издигаше високо и облизваше облаците.

— Глупаци! — каза млад ратник. — Тези татари палят купите сено на главите си.

— Това, което казваш, не е така! — възрази му Савелий. — За татарите сеното е по-скъпо от хляба. Конете им без сено са наникъде… Къде ще се дянат тогава тези негодници? Нашите сами палят сеното. Ще горим купите и копите, за да морим татарите.

— Точно така! Няма живот за тях тук!… Ние няма да се покорим!

Нощта премина в тревоги, а стражите не мигнаха.

На сутринта оттатък реката пропяха петли. В Рязан откликнаха други. Покритите със скреж воини се взираха в угасващото зарево. Татарските огньове продължаваха да мигат с хилядите си пламъци.

Слънцето се издигна над сините очертания на далечните гори. Пробягващите по снежната равнина розови лъчи осветяваха татарските отряди, които на черни потоци се насочваха към града.

Коне и хора теглеха шейни с греди, колове и дъски. Рязанците се тълпяха с любопитство и вълнение и гадаеха какво ще правят татарите. Започнаха да пристигат групи от пленници. Около тях се навъртаха татари и размахваха бичовете си, подгонвайки изоставащите. От стените ясно се виждаше, че мнозина от татарите са надянали руски селски полушубки и армяци, а пленниците вървят разсъблечени, изпокъсани, мнозина — само по едни гащи и риза. Някои падаха и татарите се нахвърляха върху тях и ги биеха, докато не станат отново или не затихнат завинаги.

Долу, около града пленниците започнаха да издигат дървен стобор, подреждайки откъртените от къщите греди и дъски.

— Гледай, сякаш овни ограждат!… — говореха на стената.

— И кожата ни ще одерат, като на овни…

— Ще видим кой кого! Нека само се наврат тук, мръсниците!…

Към портата се приближиха няколко конници. Сред тях бе и княз Глеб, който крещеше и се кълнеше, че никаква вреда за никого в Рязан няма да има:

— Отворете портата и излезте навън! Само имуществото си оставате вкъщи! Свободно ще си тръгнете, накъдето искате, татарите с пръст няма да ви пипнат.

— Това е Глеб Владимирович — завълнуваха се на стената. — Братоубиецът окаян! Роднините си с измама е избил. Каин проклет!… Ненапразно те анатемосват!

— Братята си изби, сега родината си продаваш… Трепетликов кол в гърба за теб!

От стената се посипаха стрели. Точно премерен камък рани Глеб. Той набързо обърна коня си и препусна обратно.

На разсъмване камъкометателната машина се приближи до градската порта. Криейки се зад големи дървени щитове, татарите започнаха обстрела. Издърпваха гредата и слагаха в желязната чаша на края й голям камък. Наблизо, зад развалините на една къща, се криеха в засада татарски конници, чакащи дали някои смелчаци няма да излязат през портата.

Войводата Кофа много строго заповяда:

— Пазете силите си! Отблъсквайте неверниците! Но не излизайте през портата, защото там са ни подготвили хитра уловка!