Василий Ян
Внукът на Чингис Бату хан (95)

Четвърта глава
Пред вратата на килията

Арапша извика Мусук и двамата тръгнаха по покрити галерии, изкачваха се по стълбички и се спускаха в затулени кътчета. Най-накрая Арапша остави Мусук в дълъг и тесен коридор. От едната му стена го осветяваха малки мътни прозорчета от опънати рибешки мехури, а на другата имаше редица затворени врати. Арапша посочи една от тях:

— Тук си почива жената на джихангира, отхан-хатун^[1]. Не пускай никого! Ще се наложи да се пази цяла нощ. Ще дойда да те сменя. Не мърдай оттук!

Мусук стоя дълго. От време на време край него минаваха стари монаси с черни калимявки и дълги черни дрехи. Те прикриваха с длани запалени восъчни свещи и нещо си шепнеха.

Чуха се гласове. Бе Субетей-багатур, зад когото водеха под ръка Бату хан, който се олюляваше, махаше с ръка из въздуха, сякаш се опитваше да хване нещо, и говореше с преплитащ се език:

— Свещеният управник разреши три наливания в месец, но по-добре е да е едно… Казвам, че… и монголските шамани, и арабските молли, и урусутските попове… са твърде полезни и предани ми хора! Те учат народа да се подчинява на властта, уговарят го да не се бунтува и своевременно да плаща данъците си. На всичките шамани ще дам пайцзи, даващи им право на свободно придвижване по земите ми за събиране на пари. Ще заповядам шаманите, моллите и поповете да не плащат никакви налози…

Архимандритът и четирима монаси с големи горящи свещи съпроводиха Бату хан до вратата на килията му. Той залитна през нея.

Архимандритът се поклони ниско на Субетей и се отдалечи с монасите.

Субетей-багатур каза:

— Сега в този божи дом всички, от горе до долу, са пияни. Опасявам се от умишлен палеж и от това — нашите нукери да не обидят монасите и да започне сеч. Ти, нукере, стой тук, гледай и слушай внимателно! Не мърдай от мястото си! Аз ще обходя манастира и ще проверя стражата.

Мусук стоеше, изпълнен с тревога…

„Йълдъз ли е?… Или не е Йълдъз?… Не! Това, разбира се, е грешка! Такова в живота не се случва. А фурмите? А гласът в пустинята, извикал името му? А малката ръка, подхвърлила му коприненото възелче с курабийките и златните монети?…“

През една дупка в спукан мехур на един от прозорците се виждаше голямата манастирска градина с обезлистените черни дървета. Синкавият сняг лежеше на преспи. Отъпкана пътечка пресичаше градината. По нея бавно крачеше нукер с дългопола шуба, въоръжен с копие… Вятърът духаше през прозореца и засипваше Мусук със снежен прах…

Нещо изшумоля и Мусук се огледа. Пред него, цялата обвита в ефирна тъкан, стоеше малка стройна жена. Главата й е покрита с пъстър шарф. Разширените й очи гледат тревожно, чакат нещо, питат.

Жената направи крачка напред:

— Мусук?

Мусук се обърна и стоманената му ризница иззвънтя.

— Една мисъл ме изгаря — прозвуча познат глас. — Ти също ли взе от парите, получени за мен?

Мусук жадно се взираше в блестящите очи.

— Виновен съм само за това, че не си бях вкъщи, когато братята ми са отвели моята малка Йълдъз. Ако бях видял това, щях да се бия с тях като с най-злите си врагове. Като разбрах какво са направили, проклех юртата си и се отрекох от баща си и от братята си.

— Сега отново си заслужава да живея!

Тя понечи да каже още нещо, но премълча. Мусук заговори рязко:

— Сега Йълдъз е жена на моя господар. Той ми даде кон, меч и ризница. Той е щедър, грижовен и справедлив към нукерите си. Храбър е и е бърз в решенията си. Върши велики дела. Ще премине през целия свят и няма да се намери нито един пълководец, който да успее да го победи… И аз го обичах…

— А сега? — попита го, задъхвайки се, Йълдъз.

— Сега трябва да го ненавиждам.

С котешка гъвкавост Йълдъз обви ръцете си около него и почувства вледеняващия студ на ризницата му. Лицето на Мусук побеля. Остана толкова неподвижен и студен, колкото бе и ризницата му.

— Нима вече не си мой, Мусук?

С малката си ръка Йълдъз докосна Мусук по бузата и той усети ароматът на непознати цветя. Трепереше, полузатворил очи, и не знаеше как да постъпи.

— Кажи ми, Йълдъз, той много ли те обича?

— Мен ли?… И сама не знам защо ме обича! Веднъж Бату хан ми каза, че съм му дала три горещи колачета, докато се е криел от враговете си. Заради тези три колачета той си обещал да ми подари три царства — северно, източно и западно… Сега ще му кажа, че си ми брат, и той ще те обсипе с подаръци като в приказките. Ще те загърне с брокат, ще ти даде елмазен пръстен и табун коне!

— Ще му кажеш, че съм твой брат ли? Именно братята ми продадоха тази, която ми бе по-скъпа и от Аллах, и от целия свят! Остана ми само конят, който за мен е по-добър и от брат. Ще напусна Бату хан…

Йълдъз се отдръпна, но отново се хвърли напред и загали с ръце суровото лице на Мусук.

Изскърца врата и се чу насмешливо „дзе-дзе!“. Двамата се огледаха. В рамката на една врата стоеше Бату хан.

През открехнатата врата на съседната килия надничаха приближените му ханове.