Моника Пец
Седем дни сами (9)

9

— Гарнитурата на шницела от дивеч? Само ориз? — изрева на стопанката от уютната стая с дървени пейки дрезгавият бас на пушачка.

На масата за постоянни посетители, където половин дузина пенсионери тъкмо обсъждаха политическата съдба на Областния съвет, коментираха резултатите от футболния мач и разнищваха брака на фризьора, внезапно настана тишина. В края на септември не всеки ден се случваше четири привлекателни жени да се объркат и да се отбият в района. Старите господа не искаха да пропускат важните неща.

— Без сос, ако обичате, и зеленчуците само задушени — плахо допълни поръчката си Юдит.

Тя се беше запасила с подходящите четива от своята езотерична книжарница веднага след срещата в „Ле Жарден“. Книгите носеха заглавия като „Удоволствие от прочистването на организма“, „Да се преродиш чрез пост“ или „Лечебно гладуване“. „Почивка за тялото, духа и душата“. Юдит бе научила от специалисти колко са важни старателната подготовка и постепенното ограничаване на храната още преди същинското постене. Ориз и зеленчуци беше идеалното съчетание за едно прочистване на организма.

— Аз ще си поръчам домашно приготвен ябълков щрудел — реши Ева, като пренебрегна унищожителния поглед на Юдит.

— Със или без щрудел? — осведоми се духовитата стопанка.

Дълбокият й глас издаваше известна свадливост, а мимическите бръчки показваха, че е човек на удоволствията. Отказът и въздържанието нямаха място в живота й. В „Дивата патица“ богатите на баластни вещества диетични храни като ориз, задушени зеленчуци и сурова храна служеха само за залъгване на глада.

— Вярно, че се казвам Кьорнер^[1] — шегуваше се стопанката, — но това не означава, че трябва да се изхранвам с такива работи.

— Роберта е опасна — прозвуча един глас от дъното. — По-добре човек да не се закача с нея.

Ева се обърна. Старецът с бялата четинеста коса и фотоапарата беше последвал приятелките в гостилницата. Той бе седнал на масата за постоянни посетители и си мърмореше нещо неразбираемо. Никой не се мъчеше да го разбере. А и той като че ли не очакваше някаква реакция. Мъжете на масата за постоянни посетители бяха на точната възраст. Всеки от тях можеше да й бъде баща, мина през главата на Ева.

— Супа без подправки — поръча Естел.

Стопанката най-сетне разбра какво става.

— Вие сте от горе. От замъка — заключи тя.

Показалецът й сочеше към средновековната крепост.

Гласът й прозвуча така, сякаш това бе тежка болест за нея.

— Натам сме тръгнали — потвърди Естел.

Роберта остана доволна. Ходенето в замъка беше достатъчно обяснение за всяка вегетарианска или каквато и да е друга откаченост.

— Веднъж окепазен шницел от дивеч, веднъж салата от сурови зеленчуци, една картофена супа без топчета и една ябълка — резюмира тя без повече коментари поръчката на приятелките. За хората от горе важаха други закони, различни от законите за хората в долината.

Две момичета взеха от тезгяха сладолед за малките си деца.

— Явно бременността в тийнейджърска възраст е нещо като хоби в Ахенкирх — установи Каролине.

Естел имаше друго обяснение за ранното създаване на семейство:

— Хрумва ли ти нещо по-добро, което би могло да се прави тук?

— Да постиш — каза замислено Юдит. — Нали затова сме дошли?

Каролине машинално стрелна поглед към Ева. Само тя можеше да отговори на въпроса какво му е специалното на това провинциално местенце. Ала Ева се беше снишила под масата. Един кратък поглед бе достатъчен, за да се види как тя прибира скришом менюто в чантата си заедно със старинната кожена подвързия. Каролине не беше единствената, която я наблюдаваше. Когато Ева изплува над масата с пламнало лице, блесна светкавица. Мъжът с четинестата коса ги снимаше, без да иска позволение.

— Остави гостите на мира, Емерих — сопна се Роберта на фотографа. — Съжалявам — извини се тя на приятелките. — Деверът ми не е много с всичкия си.

— Как се казва фотографът? — поиска да чуе отново Ева с отпаднал глас. — Емерих ли?

— Странно име — потвърди Юдит.

Сякаш в това беше проблемът. Но в кое всъщност? По-рано Каролине бе наясно с тези неща. По-рано беше омъжена за Филип, мислеше, че има хубав брак и живот, че държи работата и семейството си под контрол. По-рано беше преди петнайсет месеца. Тя се облегна назад и намигна съзаклятнически на Ева. Не се съмняваше, че тя ще им каже какво се случва. Когато му дойде времето.