Моника Пец
Седем дни сами (17)

17

Каквото си пожелаеш първата нощ, прекарана в чуждо легло, ще се сбъдне. В оскъдно мебелираната рицарска стая Каролине повече от всичко желаеше най-после да заспи. Полунощ, дванайсет и петнайсет, един часът, един и половина, един и трийсет и три: минутите се точеха едва-едва. Вятърът шумолеше в дърветата, клоните пукаха, листата шепнеха, нощта беше безкрайна. Каролине се обръщаше ту на лявата си страна, ту на дясната, после пак на лявата, отвиваше се, след това пак се завиваше. Отваряше прозореца, затваряше го, светваше лампата, загасяше я, после пак я светваше. Започна да разлиства отегчено един пътеводител за Алтмюлтал. Липсваше й обичайният за големия град шумов фон: гласовете на прибиращите се от нощни разходки, шумът от моторите на паркиращите коли, далечният грохот на трамвая, полицейските сирени, които можеха да те заблудят, че си насред инцидент. Там, където пулсираше животът. Тук горе в замъка тя беше захвърлена при самата себе си. Усети паника. Щеше ли да издържи една седмица без ядене? Каролине беше от едно поколение, което никога не е преживявало глад. Тя не знаеше какво е това. Само да можеше да заспи. Тишината я изнервяше. Голямото легло я изнервяше. Нервността я изнервяше. У дома можеше да се разсее с филия хляб, чаша червено вино и превключване на каналите по телевизията. Каролине знаеше по коя програма може да се намери нещо що-годе поносимо, без голотии, в два през нощта. Мъчеше я глад. И жажда. Не за водата, която се намираше до леглото й. И със сигурност не за чаша ахенкирхнер, която от утре щеше да служи за основа на тяхното постене. Ахенкирхнерът, така обясни Беа Зенгер, беше някаква супа от картофи, карфиол, моркови, праз, лук и целина.

„Звучи многообещаващо, беше прошепнала Естел. Малко бекон и шепа фиде и ето ти цяла минестроне.“

Шест часа до началото на сутрешната програма, девет часа до първия постен обяд, сто и петдесет часа до петък. Имаше седем дни на разположение да обясни на приятелките си необяснимото. Кога на Каролине й се беше изплъзнал контролът върху собствения й живот? С Франк?

„Това е само една вечеря. Какво толкова може да стане?, беше я склонила за срещата дъщеря й Жозефин, Франк беше бащата на нейна приятелка. Отскоро е в Кьолн, разведен е от много време и наистина е симпатичен, уверяваше я тя. Ще си допаднете.“

Сляпа среща ли? Каролине се колебаеше. Не беше ли твърде стара за такива щуротии? Искаше ли изобщо да се запознава с нов мъж?

„Възможно ли е някога да промениш решението си, след като вече подробно си го обмислила?, възмущаваше се Жозефин и реши да поеме нещата в свои ръце. Просто ще го направиш, Франк е идеален за теб. Никакви досадни обаждания, никакви болезнени сцени, никакъв риск.“

Съществуваха проблемни мечки, проблемни крави и проблемни президенти. Каролине не желаеше в никакъв случай да бъде проблемна майка.

„Само ще му дам някои съвети относно възможностите за развиване на дейност в Кьолн“, каза си тя, когато застана нервно пред гардероба. Какво облича човек, ако иска да създаде неангажиращо впечатление?

Месеци след краха на брака си тя продължаваше да преподрежда чувствата си. Сега Каролине трябваше да си опресни едно позабравено умение: флиртуването. Мислеха да отидат на кино. Но се оказа, че и двамата не проявяват интерес към романтични комедии.

— Вярвате ли в любовта от пръв поглед? — беше попитал смутено Франк.

— Не бих казала — отвърна без заобикалки Каролине.

— Аз също — кимна той. — С бившата ми жена се запознах в Санкт Мориц. На първото си изкачване с лифт, когато за малко щях да падна от седалката. Тя ме спаси. Беше ми причерняло. Коленете ми бяха омекнали. Мислех, че се дължи на нея. По-късно установих, че е било от голямата уплаха.

Каролине се засмя. Ледът беше разчупен. Външно Франк беше доста привлекателен: гъста, младежки разрошена коса, без шкембе, приветливи очи и ясно изразени мимически бръчки. Децата им бяха на една възраст, и двамата бяха тренирали по-рано тенис и еднакво се оплакваха колко малко време им остава за личен живот. Каролине усещаше странно вибриране по тялото си. Но за съжаление това нямаше нищо общо с Франк, а се дължеше на телефона, който беше пъхнала в джоба на панталона си. Полицейско управление Юг, бе изписано на дисплея. От този момент всичко тръгна надолу. Едва се беше оплакала от оскъдния си личен живот, и ето ти нагледен пример.

— Запомнете си думата — извини се тя, обърна се леко встрани, без обаче да може да попречи на събеседника си да чуе всяка една дума.

От другата страна на линията един полицейски служител й каза, че има проблем с дома й. От Лурд насам еднофамилната къща на Линдентал вече не беше „нейният дом“. Засега я беше оставила на Филип. Това „засега“ бе продължило доста.

— Обадете се на мъжа ми — отклони обаждането Каролине, като й стана ужасно неприятно, задето се налагаше да разисква този въпрос точно пред Франк.

Не беше добър ход за първа среща.

— Обърнете се към Филип Зайц, съпруга ми, бъдещия ми бивш съпруг. Ние живеем разделени — обясни тя, затвори и потърси убежище в банален разговор. — Е? С какво се занимавате сега? — попита го тя. За толкова кратко време не й хрумна нищо по-оригинално.

— Инженер съм. Специалист по растителни мазнини — обясни Франк.

— Растителни мазнини — повтори като ехо Каролине.

Толкова. Как би могла една такава тема да възстанови зациклилия разговор? Дали да не заговори за кризата на еврото, за почивки, за хобита?

— Доставяме мазнини за големи пекарни, за цялата хранителна индустрия. Мазнини за чипс, бонбони, шоколади, бланширани картофи…

Мислите на Каролине бродеха из къщата на Линдентал. Наводнение? Пожар? Какво се беше случило? Да не би нещо с Филип? Защо не остави полицая да се доизкаже? Горкият Франк се беше унесъл в безкрайното си изброяване. Каролине скочи внезапно и си грабна чантата.

— Съжалявам — заекна ужасено Франк. — Не исках да ви отегчавам. Толкова много се подготвях за това, какво бих могъл да говоря. Никоя жена не се интересува от растителни мазнини…

Но Каролине вече бързаше към вратата.

Прозорецът на стаята в замъка се отвори с трясък. Вятърът помете листовката, която им бе раздала Беа Зенгер. Каролине скочи изплашено. Имаше ли някой? Тук, в стаята й? Обиденият поглед на Франк я преследваше чак в нощите на Ахенкирх.

Тя трескаво затвори прозореца. Озърна се напрегнато в тъмнината. Навън нямаше нищо необикновено. Дворът на замъка беше потънал в дълбоката нощ. Дори двамата минувачи не се чуваха.

Каролине наплиска лицето си със студена вода, оправи завивките си, намести възглавниците. Ако сега не заспеше, утре цял ден щеше да се влачи. Тя. Трябваше. Да заспи. Сега. Подсъзнанието й беше на друго мнение. Ненадейно и непитано то й съобщи, че е забравила да плати двете глоби. Минаване на червено, превишена скорост, говорене по телефона в движение. 130 евро и три отнети точки във Фленсбург й струваше самоубийственото шофиране през Кьолн, последвало обаждането на полицая.

Тя светна лампата, грабна календара си и смартфона, за да преведе веднага парите по електронен път. На акта, който беше пъхнала между страниците на календара си, беше залепнала моментната снимка. При вида й лентата на спомена се превъртя към онова й душевно състояние. В онези мъчителни минути в колата Каролине виждаше Филип ту провесен на покрива, ту посечен от нахълтал с взлом крадец, ту зашеметен от изтичане на газ. През главата й минаваха всякакви ужасяващи сценарии. Ами ако нещо му се е случило? Ами ако е посегнал на себе си? Ами ако е мъртъв? Осъзнаването, че никое от тези предположения не е изключено, й подейства като удар с боздуган. Вълна от страх я заля. Филип може и да беше лош съпруг, но беше баща на децата й и част от нейната биография за вечни времена. Някога бяха имали добри причини да са заедно. Връзките са нещо непредвидимо, сложно. В семейното право хората открай време се разделяха въз основа на вина. Вместо спокоен развод браковете се разпадаха. Вместо ясно заявяване имаше неопределени скалъпвания на вина, аргументи и контрааргументи, взаимни обвинения, едно както-така-и. Може би това правеше трудно нормалното скъсване с Филип.

Снимката отразяваше точно момента, когато й стана ясно, че присъствието на духа, което бе демонстрирала през последните месеци, е било само фасада. Тя не можеше да си признае колко много я беше наранила раздялата с Филип. Нито пред приятелките си, нито пред себе си. Още по-малко пък пред Филип. Дори когато разговаряше с Юдит, постоянно се опитваше да бъде разумна. При това така и не успя да преодолее предателството на приятелката си. Каролине се стремеше да бъде жена с ясна представа за нещата. Снимката показваше обратното. Показваше жена, която и идея си няма накъде е тръгнал животът й.

Тя скъса моментната снимка и хвърли парченцата в тоалетната. Ала картините в главата, които изгаряха мислите й, не можеха да се отмият. Когато в онази вечер най-после пристигна в дома си на Линдентал, мислеше, че се е сетила за всички възможни сценарии. Нищо подобно. Не беше подготвена за онова, което я очакваше. Пред къщата, в която заедно с Филип бяха отгледали децата си, имаше паркирани полицейски коли и една линейка. Сините светлини се стрелкаха по фасадата на къщата, бившата й съседка даваше показания за протокола на един недодялан полицейски служител, бяха се събрали неколцина любопитни. Каролине показа паспорта си.

„Добре, че сте се сетили да го вземете, поздрави я един полицай. Трябва ни за идентифицирането.“

След половин минута тя стоеше в някогашната си спалня. Точно срещу Сиси Фишер, предишната секретарка на мъжа й. Трепкаха свещи. Бутилка шампанско с две чаши чакаше в шампаниера на нощното шкафче. По леглото бяха пръснати розови цветове. Вратата на балкона висеше на пантите си. Ключалката беше изкривена. Кървава следа прекосяваше помещението до креслото, в което се беше сгушила Сиси. Тя беше боса. Кракът й кървеше.

„Разносвачът на пици позвъни и аз бързо изтичах да отворя, хленчеше Сиси. Тъкмо му платих, и вратата се заключи зад мен. Реших да се покатеря по въже до първия етаж и после да вляза през балконската врата.“

При катеренето Сиси си отворила дълбока рана, която вече беше превързана от санитар. Сигурно се беше подхлъзнала и одрала на ръждивия пирон, забит във въжето, за да крепи лианите.

Полицаят, който изслушваше показанията й, не изглеждаше доволен.

„Вратата на балкона беше затворена отвътре. Опитах се да я отворя с една метла. Тогава се включи алармата.“

Сиси едва сега забеляза Каролине.

„Госпожо Зайц, трябва да потвърдите пред полицията, че не съм крадла, Филип отдавна трябваше да се е прибрал. Не мога да се свържа с него. Нито с Жозефин и Винсент.“

Каролине тъкмо се бе притеснила за здравето на Филип, тъкмо си беше дала сметка, че чувствата й към него още не са си отишли, и ето че сега стоеше неловко пред любовницата на съпруга си, за да бъде свидетел на една провалена среща. Да не би Филип отново да е задържан от някой спешен случай? Това беше по-лошо от студен душ. Неведнъж собствените й деца й бяха казвали, че той живее с друга. Сиси Фишер се беше настанила удобно в някогашния живот на Каролине. И в хавлиения й халат. Нещото под него би могло да се постави в категорията бельо без плат. Нищо чудно, че пътят по въжето е намерил логичния си завършек. В този оскъден тоалет, който повече показваше, отколкото скриваше, тя не можеше да намери помощ отникъде, без опасност да бъде разбрана напълно погрешно. Каролине силно закопня за Франк и неговите растителни мазнини. Защо не му даде шанс? Защо не погледне напред, вместо постоянно да гледа назад?

Полицаите я погледнаха любопитно. Очакваха потвърждение, че Сиси е позната на семейството.

За критични ситуации Каролине препоръчваше на своите често груби и склонни към насилие клиенти следната ясна стратегия: огледай се, не се намесвай, смъкни напрежението. И после дим да те няма. Пред Сиси всяка рационална атака би се провалила. Горчивото осъзнаване, че още не е приключила с брака си, събуди у нея желанието за отмъщение.

„Не, не познавам тази дама“, каза студено тя. Знаеше, че показанията й ще вкарат Сиси Фишер за една нощ в ареста.

— Каролине, какво става с теб? Каролине…

Тя се сепна, не знаейки къде се намира. Утринното слънце проникваше през прозореца на замъка. От коридора се чуваха оживени разговори. Сигурно се бе унесла. По някое време. Каролине се чувстваше така, сякаш цяла нощ е размишлявала.

— Утринна гимнастика — извика весело един глас зад вратата.

Тя се отлепи с усилие от възглавницата и отвори вратата. Ева тъкмо излизаше, облечена в екип за бягане. До нея бе застанала Кики с куфар. След цяла нощ пътуване тя изглеждаше бледа и изтощена. Въпреки това нямаше търпение да се включи в програмата. Преди появата на Грета Кики изглеждаше в идеална форма. Малко утринна гимнастика не можеше да изплаши някогашната спортна икона.

— Ей сега слизам — каза Каролине.

Изхвърлянето на шлаката беше добра идея. Да се освободиш от това, което ти тежи. Да започнеш на чисто. Искаше да остави зад себе си срещата със Сиси. И всичко, което последва нататък.