Моника Пец
Седем дни сами (24)

24

— Кръвното ви е твърде високо — рече Беа Зенгер.

Като школувана знахарка тя отговаряше за всекидневната проверка на здравните показатели. Каролине се качи на колело. На мониторите се изписа резултатът от ЕКГ след физическото натоварване.

— Не е свързано с пречистването — каза тя.

— Може да има нещо общо с постенето — обясни Беа. — Тялото ви е в състояние на тревога и адреналинът се покачва. Навярно сънят ви не е наред.

— Така е от месеци — добави Каролине.

— Ще ви забъркам нещо за приспиване — обеща Беа и се скри в съседната стая.

Във фитнес центъра телевизори отклоняваха вниманието от монотонността на физическото натоварване. Каролине беше сама. Със себе си. С колелото. С вътрешната тревога и мислите за Филип. Усети облекчение, когато телефонът иззвъня от джоба на панталона й и я изтръгна от скуката. Още не се беше решила да прекъсне последната си връзка с външния свят. На дисплея се появи непознат номер. „Не вдигай, каза си тя. Помисли за кръвното си. Покажи, че си научила нещо от сбирката.“ Каролине натисна педалите. Трепереше, потеше се и се молеше и накрая направи това, което не биваше. Вдигна си телефона.

— Само не казвайте на Филип, че съм ви търсила — обади се женски глас.

Сиси Фишер. Отново.

— Не знам за какво можем да си говорим с вас — отвърна студено Каролине.

— Майка ми все казва, че не е хубаво ние жените да се настройваме една срещу друга заради мъже. В това е цялата беда. Жените не си говорят една с друга.

Гласът на Сиси звучеше особено. Нервна ли беше, или си бе пийнала?

— Затова ви се обаждам сега. Защото ние жените трябва да си говорим, Филип не е добър човек.

Измерителните уреди побесняха. Дишането на Каролине се учести, честотата на пулса й скочи нагоре.

— Първо казва, че връзката ни е нещо специално. А после ме напуска. Нищо не разбирам.

— Аз съм последната, която може да ви помогне — рече Каролине.

Защо слушаше това? Защо просто не затвореше? Любопитството надделя над разума. Кръвта нахлу в главата й. Тя с мъка се изкачваше по виртуалната планина.

А Сиси продължаваше:

— Той каза, че ще се разведе едва когато получи сигнал от вас. В коридора още има ваша снимка. Мисля, че изобщо не е имал намерение да се развежда.

Каролине не можа да сподави една усмивка на задоволство. Такива дребни детайли бяха като балсам за наранената й душа.

— Когато мога, ще мина да си взема снимката. — Като че ли в това беше проблемът.

— Мисля, че отново си има друга — продължи Сиси. — Той никога не остава сам. Как мислите? Случайно не сте ли чули нещо за Филип?

Котката беше изскочила от чувала. Това с женската солидарност беше вярно само на теория. Първо слагаш малко мед на устните, за да скрепиш женското побратимяване, и после пак се връщаш на темата. Сиси се опитваше да изтръгне информация от Каролине и бе подхванала ловко въпроса.

— Сама трябва да разберете това — прекъсна разговора Каролине.

А толкова много можеше да разкаже на Сиси.

 

 

„Звучиш така, сякаш все още изпитваш нещо към Филип“, беше казала Кики. Допреди няколко седмици Каролине щеше да възрази бурно. Високо и енергично. Вечерта с Франк, специалиста по растителни мазнини, тя беше научила нещо важно. Рефлексите й й разкриха това, което нито можеше, нито искаше да си признае: заради Филип би зарязала всеки друг мъж. До пилигримското пътуване тя беше убедена, че е щастливо омъжена. И нищо не подозираше за постоянните изневери на съпруга си. Живееше добре с лош човек, Филип също не можеше да се откъсне от общото им минало.

Беа се върна в помещението. Тя размаха високо едно пакетче с билки.

— Иглика, лавандулов цвят, жълт кантарион, хмел и валериана, това ще ви помогне. — Погледът й попадна върху показателите на Каролине. Тя въздъхна. — Малко каране на колело и сърцето ви започва да бие като обезумяло.

Каролине си вееше смутено с телефона.

— Добри новини — каза тя.

Беа кимна.

— Разбирам.

Да, ама нищо не разбираше. Още по-малко пък Сиси. И как би могла? На Сиси й липсваха най-важните части от пъзела. Три дни след неприятната случка в спалнята синът на Каролине Винсент празнуваше двайсет и четвъртия си рожден ден. Беше поканил у тях на вечеря Каролине и сестра си Жозефин заедно с някои приятели. Филип, както се бяха споразумели всички, щеше да направи бащинската си визита едва на следващия ден. Уговорката беше ясна и все пак — подвеждаща. Четири минути след полунощ той се появи на вратата. Първият импулс на Каролине беше да избяга. Заради Филип. Вторият импулс — да остане. По същата причина. По-рано толкова скараният със спорта Филип сега изглеждаше отслабнал и си личеше, че е тренирал. Вместо с шестдневна брада лицето му беше гладко избръснато, вместо износения пуловер — светла риза. За месеците, през които не се бяха виждали, той се беше подмладил с десет години.

„Реших да се избръсна“, каза притеснено, като че ли това беше най-важното.

„Трябваше да дойдеш утре“, нахока баща си Жозефин. Винсент също не беше очарован, че баща му използва рождения му ден за арена на семейни конфликти.

„Това беше напълно излишно“, изръмжа му.

„Тук съм заради Каролине, рече без заобикалки Филип. Майка ви никога не си вдига телефона, когато искам да говоря с нея.“

На човек му трябват няколко секунди, за да изпита симпатия или антипатия. На Каролине й трябваше да измине целия път до Линдентал, за да разбере, че още има чувства към съпруга си, с когото бяха разделени. Но никога не би си го признала. За нищо на света. Не и пред Филип, който последно се беше хванал с такава като Сиси.

„Друг път ще говорим“, каза тя и излезе от кухнята.

Филип я последва в коридора. Обгърна я дъхът на познатия афтършейв. Някои неща никога не се променят. Жозефин затвори енергично вратата на кухнята. Силният смях и възбудените гласове показаха, че младите хора не желаят да се месят в семейните проблеми на по-старото поколение, Филип и Каролине бяха сами. Със себе си. И общата си история.

„Когато полицаят каза какво се е случило, си мислех само дали си добре“, започна Филип.

„Не си длъжен да ми даваш отчет“, отвърна Каролине.

„Тревожех се за теб“, рече Филип и думите му прозвучаха така, сякаш и той е учуден.

„На твое място щях да се тревожа за Сиси. Нали тя поседя в ареста“, помисли си Каролине. Но не отговори. Не искаше да показва слабост. Не желаеше Филип да се наслаждава на победата си.

„Все си мислех, че не бързам с развода, за да не те ощетявам, добави искрено той. От онази вечер обаче не съм сигурен дали мотивите ми не са съвсем егоистични.“

Защо не си взе питието от кухнята? Едно блъди мери сигурно щеше да успокои нервите й.

„Мисля, че не искам да се развеждам с теб“, призна Филип.

Не, нямаше да се поддаде на това. Не. Не. Не.

„Сиси беше накъсала рози, за да ги разпилее по леглото.“

Розата „Дамаскиня“, която пълзеше по задната стена на къщата, беше още от времето на бабата на Филип. След нейната смърт той започна да я отглежда с много грижи и любов. Когато се разхождаха заедно в една горичка, разположена в близост до Кьолн, Филип събираше конски фъшкии с детска кофичка и лопатка. За да тори розите.

„Идеалната фъшкия, можеше да изрецитира Каролине и насън, е белезникава. Едва тогава трябва да се намокри и да се използва за торене на цветя.“

За Филип тази роза беше част от миналото, за Сиси — декорация за еротична среща.

„Най-лошото беше, призна той, че нямах ни най-малко желание да й обяснявам какво означава за мен тази роза. Не ми се започва отначало.“

Ръката на Каролине затърси вратата. Не желаеше да спорят за Сиси Фишер.

„Разделих се с нея“, призна Филип.

Каролине побягна. Разумът надви сърцето. За съжаление за последен път.

 

 

Седмица по-късно надвечер Филип се появи в кабинета на Каролине. Колегите отдавна си бяха отишли и спокойно се наслаждаваха на лятната вечер. Само Каролине продължаваше да кълве над делата.

„Всичко започна с прекалено многото работа, беше казал Филип. Нека да отидем до рейнските тераси.“

Тя се поколеба.

„Неутрална територия и чист въздух, беше обещал той, така човек най-добре се отпуска.“

Имаше право. За първи път не говореха за проваления си брак, за децата и други организационни проблеми. Беше приятна вечер. На раздяла Филип залепи една целувка на бузата на Каролине.

Оттогава той започна редовно да я извежда. На вечеря, на кино, да карат колело, Филип я ухажваше. Каролине започна да очаква вечер появата му в кабинета си. След няколко срещи тя установи, че всичко, което по-рано се подразбираше в отношенията им, е някак вълнуващо ново. Едновременно чуждо и познато. Веднъж дори си уговориха среща в един бар с танци. От десет години не бяха ходили на танци. Половин час Каролине си игра с косата си, три пъти се преоблича. Само дето не си сложи домино на очите.

По време на танците се чувстваше като шестнайсетгодишна, когато иначе неприятният курс по танци предлагаше идеална възможност да се разменят дискретни нежности. Ръцете им се докосваха, раменете, бузите. Беше отпускащо. Толкова отпускащо, че в края на вечерта Каролине предложи на неспособния да шофира Филип да спи на дивана в новото й жилище. Все пак можеха да са приятели. Грешка, както щеше да се окаже по-късно.

Каролине седеше на колелото си и се усмихваше. Имаше сериозна причина да мълчи пред приятелките си. Нейният любовник не беше друг, а собственият й мъж. Брачната двойка, на която й предстоеше развод, се беше превърнала в двойка тайни любовници, които възродиха старата си любов в тайните хотелски нощи. Грижите напуснаха безсънните й нощи. Сега вълнението й пречеше да спи.

 

 

Ръководителката по постене я изтръгна от любовните й мисли.

— Чаят ще ви успокои — увери я Беа.

От нямане какво да каже Каролине кимна. Като че ли няколко билки щяха да решат проблема. Той беше другаде. Когато Каролине понечи да сподели с приятелките си, откри една нова черта у себе си: малодушие. А от човек като нея то можеше да бъде преборено само с усилена работа. Тя сама си беше опряла пистолет в гърдите. За разлика от приятелките си, Каролине не обичаше изненадите и беше потърсила в интернет какво се крие зад впечатляващата точка от програмата „Завръщане“. Последната вечер всеки, който иска, можеше да си покани гост. И тя беше взела своето решение: нейният мост между постенето и всекидневието, нейният специален гост на прощалната вечер щеше да е Филип. Имаше седем дни на разположение да каже истината на приятелките си. И да добие кураж да го направи. Най-напред трябваше да говори с Юдит.