Моника Пец
Седем дни сами (26)

26

По време на пост човек демонстрира сила на волята, самообладание и хладнокръвие. Ева не притежаваше нито едно от тях. След една безсънна нощ тя се бореше със себе си, с празния си стомах и с треперещите си колене. Кръвообращението й се лашкаше като влакче в увеселителен парк.

„Не знам дали съм създадена за въздържание“, размишляваше тя, докато шляпаше към банята.

Ръката й плесна по студените плочки. Акустичният сигнал беше достатъчен да светне лампата в банята. Обикновено под душа й идваха най-добри идеи. Тази сутрин Ева щеше да е доволна, ако на тялото й не му хрумнеше да се прекатури.

— След третия ден става по-добре — увери я Юдит.

Тя беше в чудесно настроение за път и готова да се потопи в тайните на скандинавското ходене.

„Три дни? Дали ще оживея дотогава?“, питаше се Ева. Досега не беше издържала на нито една диета. Причините за неуспехите й в този род начинания се кореняха още в детството й. Баба й Лоре, която беше ревностна католичка, чинно спазваше четирийсетдневното въздържание от месо и сладкиши преди Великден. Ева си спомняше, сякаш беше вчера, как нехаещият за католическите ритуали Хенри Шмиц незабелязано й тикваше в ръката блокче шоколад. Докато баба й проповядваше въздържание, тя блажено смучеше под завивката си сладка карамелена близалка с шоколадова глазура, за която Шмиц вероятно беше дал нищо неговорещата й сума от трийсет пфенига. Ева беше на седем. Оттогава яденето и грехът вървяха ръка за ръка. След борбите в пубертета, четирите бременности сломиха последната й съпротива. Междувременно тя беше научила какво ли не за диетите. FdH^[1], разделно хранене, отслабване по време на сън, доктор Аткинс, диета „Бригите“, Weight Watchers^[2], диета според кръвната група, метаболизмен баланс: нито една от диетите Ева не спази докрай.

— Ела и ти на похода. Това ще подобри кръвообращението ти — предложи й Юдит.

Ева поклати глава:

— Ще ходя на църква и ще се моля за чудо.

За Ева църквата беше място на спокойствие и пречистване. Лъжите и предателството към майка й й тежаха. Надяваше се поне за час да се откъсне от гризящата я гузна съвест.

— Защо си причиняваме това? — изстена тя, когато срещна в коридора Каролине, която се беше приготвила за поход.

Каролине й подаде пътеводителя на Алтмюлтал.

— Заради това — каза тя и отвори книгата на едно предварително отбелязано място. — Не можах да заспя. Тогава прочетох цялата книга, от А до Я.

Ева хвърли бърз поглед към пътеводителя. Каролине имаше предвид написаното за историята на замъка Ахенкирх.

Тя започна да чете:

— „Подобно на дядо си, който през двайсетте предприема строеж на заводско селище в родния си град Бергиш Гладбах, индустриалецът Антон Дорш се заема в края на четирийсетте с нов, амбициозен социален проект. Предприемачът, чиято фабрика преживява невредима войната и през хиляда деветстотин четирийсет и шеста година отново получава лиценз за производство, купува за жълти стотинки плячкосания и опустошен замък Ахенкирх. Алтмюлтал се превръща в лагер школа за деца от бомбардираната Рурска област.“

Сърцето на Ева слезе в петите. Пред Естел не можеше да се пази тайна. Пред Каролине — още по-малко.

— Нали бяхме дошли заедно в Бергиш Гладбах. Заради шкафа…

Ева си спомни с лукава усмивка епизода. Регине беше купила от битака на алеята по Рейн в Кьолн един скрин от палисандрово дърво с огледала и пъстри дървени орнаменти.

„Източноиндийски палисандър с разкошни рисунки, дивеше се майка й. Не мога да го оставя току-така.“

За съжаление не можеше и да го транспортира. Регине не обичаше да шофира. Предпочиташе да се вози. Накрая Ева беше организирала чрез Каролине да наеме караваната на един неин колега адвокат. И тъй като Ева не можа да я овладее след напускането на паркинга, накрая Каролине подкара колата заедно с ремаркето. За жалост Регине беше пропуснала да спомене, че мястото за скрина все още е заето от стария дъбов шкаф на баба Лоре. Отне им половин ден да демонтират дъбовия шкаф с помощта на Хенри Шмиц и да го занесат на бунището.

— Шмиц цял следобед разказваше анекдоти за Дорш. Как пеел на фирменото парти. И как на осемдесет и пет години всяка вечер лично помитал производственото хале — спомни си Каролине.

Любопитните Айзерман минаха бързо покрай тях, плътно следвани от офицера, чиито крака стърчаха от късите панталони. Приличаха на шишета с мляко. Нежеланите подслушвачи стреснаха Ева. Нямаше нужда да отрича. Каролине имаше бърз ум и неподражаема способност да навързва нещата. Всъщност Ева изпита облекчение, че най-после ще може да се довери на някого. На човек, който имаше опит във воденето на разследване, човек, който щеше да застане до нея. Човек като Каролине. Тя изчака стъпките да заглъхнат в колонадата. После извади от джоба на панталона си писмото от Фалк и старите снимки.

— Тук майка ми се е обучавала за икономка.

Каролине разгледа снимките.

— Явно по онова време Регине е завъртяла главите на много мъже — предположи тя.

— Вероятно съм зачената тук. Някъде между седемнайсети април и четиринайсети май хиляда деветстотин шейсет и пета година — добави Ева и посочи снимката със селския празник. — Правена е на първи май.

Каролине размишляваше:

— Майските тържества, съчетани с внушителна продажба на алкохол, винаги предразполагат към тайни целувки и тийнейджърски бременности.

— Снимката е правена от Емерих. Той сигурно знае.

— Какво казва Фалк? — попита Каролине, която междувременно беше прегледала писмото от Ахенкирх.

— Искам да съм сигурна, преди да говоря с него.

Каролине беше на друго мнение за нещата, юридическо:

— А Регине? Всеки човек има право да знае за собствения си произход. Пише го в Гражданско-процесуалния кодекс. От хиляда деветстотин седемдесет и седма година. Можеш да осъдиш майка си да ти каже името на баща ти.

— На теория — рече Ева.

— Ще спечелиш делото.

Ева поклати енергично глава:

— Не е толкова просто. Не и за семейство, в което темата е табу от десетилетия.

— Всъщност щях да отида на скандинавското ходене с Юдит — рече Каролине. — Но ако искаш, ще дойда с теб на църква. По пътя ще ми разкажеш какво си открила досега.

Тя се радваше, че ще й се размине есенният поход с щеки.

— Нито дума на останалите — предупреди я Ева.

— Както кажеш — съгласи се Каролине.

Ева прегърна приятелката си.

— Филип е абсолютен глупак. Как може да остави такава жена! Няма представа какво губи — изтърси Ева.

Това трябваше да бъде комплимент, но прозвуча като плесница. Погледът на Каролине показа, че я е посрещнала.

— Извинявай — добави Ева. — Изплъзна ми се. Повече няма да говорим за него. Никога повече. Обещавам.

Тя реши в бъдеще да се отнася по-внимателно към Каролине.