Моника Пец
Седем дни сами (36)

36

— За историческите събития можете сами да прочетете — започна лекцията си Фалк. — В библиотеката ще намерите дузина книги, документиращи фактите. Затова ще ви покажа неща, които няма да откриете в никоя хроника. Историите, които се разказват на ухо.

Предчувствието на Ева не я беше излъгало. Айзерман имаха собствена представа за запознаване със замък.

— Може би ще ни разкажете за различните архитектурни стилове — предложи господин Айзерман.

— Как наричаме архитектурен стил с изпочупени парапети, провиснали фронтони, плесенясали зидове, пробит покрив и изпозапушени комини?

— Руини — каза Юдит, която се беше изправила точно пред Фалк.

Той кимна:

— Точно такъв беше стилът, когато поех замъка.

Юдит остана впечатлена:

— И веднага сте се заели с реставрирането му?

— Майка ми твърдеше, че по погрешка съм се сдобил с няколко чешки гена. Чехите могат лесно да се разпознаят в морето. Те не се плацикат на плиткото, за да изследват брега. Излизат директно в открито море.

— А преди това? Когато замъкът още е бил детски лагер? — попита Ева. — Как е изглеждал тогава?

— Отвън замъкът изглеждаше като бижу — обясни Фалк, — но отвътре беше истински кошмар. Общината беше разквартирувала тук немски бежанци от Судетите с надеждата, че ще поддържат замъка. Зимите бяха тежки. Пушекът влизаше вътре, а навън и най-слабият дъждец превръщаше вътрешния двор в киша. Като дете имах само сандали и краката ми постоянно бяха студени и мокри.

Почти като по команда цялата група погледна към краката му, които както обикновено бяха боси в мокасини.

— Човек свиква да ходи без чорапи — оправда се той.

Колкото беше нелюбезен през първата вечер, толкова открит се показа сега, когато разказваше за замъка и неговата история.

— Липсващите обувки са една от многото възможности да се развие травма от детството. Никога не съм имал истински обувки, за да играя футбол. Искаше ми се поне веднъж да вкарам гол. Един-единствен път. Толкова ми беше мъчно, че не мога да ритам топка.

— И въпреки това сте се върнали? — попита Юдит с неимоверно учудване.

— Може би точно заради това — каза откровено Фалк. — Мисля, че съм искал да си докажа, че мога.

Ева не беше доволна. Тя искаше да знае повече. Юдит я изпревари.

— А историите, които не ги пише никъде? — попита тя. — Страшните приказки?

— За целта трябва да навлезем по-навътре — обясни Фалк. Той поведе групата през двора към една стопанска постройка под замъка. — По-рано това беше кухнята. Най-топлото помещение в целия замък. Майка ми готвеше тук всеки ден за децата, които идваха от Рурската област. С много старание.

Ева се вцепени. Видът на фасадата й се стори познат. Отляво вратата, до нея три високи прозореца в дебелия зид. Точно на това място беше снимана Регине.

— Тук децата получаваха това, за което вкъщи можеха само да мечтаят: пудинг с месо, топли колачи с масло и захар, картофен гулаш, брашнени кнедли. Най-много обичаха кейка с маково семе.

Кейк с маково семе. Любимият сладкиш на Регине. Ева знаеше, че е попаднала на вярната следа.

— Моята стая беше до кухнята. Тя беше много мъничка, но пък топла. И стратегически най-важното място в замъка.

 

 

Фалк беше решил да си направи малка шега. Тобиас, младият готвач, се появи като изневиделица и раздаде свещи на групата.

— Пригответе се да надникнете в един свят, за който горе дори не подозират — каза многообещаващо Фалк.

Те влязоха в помещението, което някога е било кухня, а сега се използваше за склад, Фалк отвори един люк в каменния под и освети зейналия мрак. Една стълбичка водеше надолу в тъмното.

— По-малко романтичните считат това място за склад на замъка. Аз твърдя, че е таен коридор.

Юдит се приближи до Фалк.

— Иска ми се да съм израснала в такава магическа обстановка — зашепна тя.

Приятелките си размениха многозначителни погледи.

Госпожа Айзерман се дръпна назад.

— Четирийсет години страдам от клаустрофобия — рече тя. — Пари да ми дават, не бих влязла тук.

Хюго също се отказа от своеобразния асансьор.

— От многото седене имам проблеми с гърба. Ако се сгъна така, после не мога да се изправя.

Дамата с дакела и Симоне, която се беше нагласила за обиколката с високи обувки, също се извиниха. Останаха само майката и дъщерята, които мълчаливо приключиха с програмата, петте приятелки и Хаген Зайфритц.

— Царството на мъртвите винаги ме е привличало — каза възторжено той. — Повече от живите.

След мъчителното изпитание, на което бе подложен по време на обедната супа, беше решил за нищо на света да не остава при Симоне.

 

 

Приведена напред, групата заслиза по стълбата към подземните сводове. Юдит първа последва Фалк. В помещението под кухнята бяха складирани бутилки, бъчви, картофи, буркани с плодове и консервирани зеленчуци. Зад него се откриваше дълъг тесен коридор. Неравният под затрудняваше ходенето в подземната тъмница. Миришеше на мухъл и влага.

— Тук направо получаваш ревматизъм — рече Естел.

Обясненията на Фалк ехтяха из подземния коридор.

— Казват, че когато е съвсем тихо, тук в подземните затвори може да се чуят духовете на рицарите разбойници, които някога са обитавали този замък.

Ева беше гледала доста филми на ужасите. Съмнителните филмови продукции, на които се посвещаваше в задушевните вечери на чипс с децата, бяха доказателство за нейната издръжливост. Сега очакваше всеки момент от тъмнината да изскочи някое зомби. Усети нещо студено. Някой я докосна. Някаква ръка. Тя извика. Беше Естел, която я търсеше опипом.

— Дали тази тъмна дупка не е гнездо на змии? — Естел шепнеше, за да не предизвика излизането на евентуални обитатели от скривалищата им.

— Светлина в края на тунела — извика Юдит отпред.

Неудобният път свършваше до една порта с тежка желязна решетка, Фалк извади някакъв ключ. Обясни, че е открил прохода като дете при една изследователска разходка.

— Беше голямо разочарование. В действителност търсех дракон.

Решетката се отвори със скърцане. Вече бяха на чист въздух. Зад тях се намираше замъкът, пред тях — Алтмюлтал. Над долината се беше спуснал мрак. Светлините на селото трепкаха неясно.

— Долу до наблюдателницата спеше госпожица Дорш — рече Фалк. — Там никой не смееше да пристъпи. Но аз бях по-умен. За десет пфенига можех да кажа какво съм научил. На всеки, който искаше да си плати.

 

 

Ева разбра стратегическото значение. Оттук можеше да се избяга по време на обсада, оттук можеше и да се измъкнеш тайно към селото. Една тясна пътечка водеше надолу покрай скалите.

 

 

— Ученичките много ме харесваха — добави Фалк. — Парите, които получавах, ги инвестирах в сладолед на клечка. Ягода и ванилия. Продаваха го за двайсет пфенига в „Дивата патица“.

 

 

Обиколката още не беше свършила. Продължаваше по скалната пътека.

— Не се отклонявайте от пътя, не говорете. Тук бродят духове. Стара легенда разказва, че призраци причакват бегълците, за да ги повлекат в дефилето.

Мъглата, мракът, свещите, цялата тайнственост нямаше как да не окажат въздействие. Разговорите заглъхнаха. Чуваха се само стъпки, които шумоляха в нападалите листа, тежкото дишане на Хаген Зайфритц. Беше студено. Беше неприветливо. Ева пъхтеше по стръмната пътека. Пламъците на свещите им танцуваха по скалите, от които дъждът беше изваял вълшебни фигури. Каменното образувание се отвори към една пещера.

— Тук госпожиците от замъка са се срещали тайно с възлюбените си — прошепна Фалк.

Ева едва не извика. Пещерата беше на границата между замъка и селото. Това, което някога е било удобно на господарките на замъка, можеше да е само евтино за жадните за живот ученички.

„Нямам нищо общо с това, което се случва нощем“, беше извикал Емерих по време на разговора им в оранжерията. Значи момичетата са напускали замъка нощем, за да отидат в селото? Ева почти беше стигнала до Фалк, когато Юдит извика:

— Тук има някого — изписка тя и отскочи право в ръцете на Фалк.

Надеждата на Ева да му зададе няколко въпроса стана на пух и прах. Юдит сочеше и скимтеше, увесила се на врата му.

Имаше ли в действителност някого там? Някаква свита фигура? В мрака? Да не би Тобиас да искаше да изплаши групата?

— Това е вкаменен рицар — обясни Фалк. — Неговата господарка на замъка избягала с някакъв обикновен гражданин. Самотата го принудила да отвлича като призрак момичета в дефилето.

— Това са глупости, нали? — попита Хаген Зайфритц.

Но Фалк държеше на историята си.

— За последно през шейсетте две момичета изчезнали безследно от замъка. Едната през хиляда деветстотин и шейсета, а другата — през хиляда деветстотин шейсет и пета година. Без да оставят следа. Оттогава нищо не се е чуло за тях.

Юдит гледаше възторжено към Фалк. Харесваха й тези романтични страшни истории. Още повече й харесваха мъже, които умеят да ги разказват толкова увлекателно. Ева изгуби търпение.

 

 

Когато отново се прибраха в двора на замъка, тя дръпна приятелката си настрани.

— От сто километра се вижда как се натискаш на Фалк. — Вече не можеше да се сдържа.

— Не му се натискам — защити се Юдит. — Просто се изплаших, това е всичко.

— От някакви истории за призраци? — попита Ева.

— Не може ли да ми бъде симпатичен? — бранеше се приятелката й. — Не ви ли е познато усещането да срещнеш човек, когото сякаш отдавна познаваш?

— Познато ми е — потвърди Естел. — Имам го всяка вечер, когато се прибера вкъщи и видя мъжа си.

— Говоря сериозно — наежи се Юдит. — Надушвам сродна душа.

— От месеци подлагаш на проверка всеки мъж дали става за брак. Този тук е женен — предупреди я Каролине.

— Два пъти развеждан — поправи я Юдит. — С Беа Зенгер не са женени. Въпреки че са заедно от осем години.

— Този мъж може да ти е баща — настоя Естел.

— На мен също — добави Ева.

— Никога не съм се интересувала от свои връстници — не отстъпваше Юдит.

— Не ми говорете за бащи — предупреди Кики. — Само — проблеми създават.

— Кой ви каза, че се домогвам до него? — възмути се Юдит.

— Седмото ми чувство — отвърна Естел.

— Седмото ти чувство нищо не разбира — извика Юдит и си тръгна, обърна се още веднъж и добави: — Аз питам ли ви какви ги вършите тук? С вечното ви шушу-мушу? С вечните ви тайни? — Тя заговори още по-яростно. — Можете да ми спестите самомнителността си. — И тя гневно напусна двора.

— Така става с изчезналите момичета в Ахенкирх — коментира Естел. — Първо се оставят някой мъж да им завърти главата, а после изчезват безследно.