Моника Пец
Седем дни сами (13)

13

Нямам представа колко ще продължи, набираше съобщението Кики с една ръка. С другата държеше Грета, която, смучейки биберона си, възторжено се беше втренчила в белите облаци пред очите й. В Рим белите облаци може и да са добър знак, но в Бавария те са част от пейзажа. А когато се образуват в резултат на излизаща изпод капака на мотора пара, това не вещае нищо добро. И то най-вече ако става въпрос за твоята кола, която току-що си натоварил за екскурзия. Планът беше Макс и Грета да спят в „Дивата патица“. Така Кики щеше да може да се включи в програмата по постенето, а в свободното си време да отскача да види семейството си.

— Едва ли е нещо сериозно — отричаше Макс очевидното. — Досега колата никога не е зацикляла.

Подаръкът му по случай завършването на гимназията, още тогава втора употреба, отдавна бе преживял най-добрите си дни.

— Гарнитурата на главата на двигателя — беше казал Цекерия от „Бутик“.

По принцип той продаваше булчински и официални рокли, които превръщаха всяка жена в пастелно бяла сметанова целувка. Съвсем различната област, в която работеше, не му пречеше да има компетентно мнение.

— При този модел винаги е от гарнитурата на главата на двигателя.

— Залагам двайсет и пет долара, че е от съединителя — възрази един фалцетен глас.

Миро, накиченият със златни синджири собственик на бюрото по залагания на ъгъла, където всяка събота кротко се събираха сърби, хървати, босненци и словенци, за да се обзалагат за изхода от футболните мачове, беше на друго мнение.

„Айгелщайн не е място за младо семейство“, мърмореха свекърът и свекървата й, когато двамата с Макс се преместиха в славещия се с не добро име квартал зад кьолнската гара. Всъщност не само кварталът, но и новото жилище беше труден за преглъщане хап. Банята с плочки с цвят на кафе и наченки на мухъл за последно бе виждала ремонт през седемдесетте, а душът беше направо за музея. Ронещата се мазилка бе дала възможност на поне четири смени наематели да поставят ковьори по свой избор. Кики гледаше само ниския наем и възможностите за преустройство, които даваше жилището. Айгелщайн си имаше свое собствено очарование. И някаква особена сплотеност. Междувременно около колата се бе събрала цяла тълпа от компетентни помощници. Които бяха единодушни само за едно:

— С това нещо няма да стигнете далеч.

— А колко струва едно уплътнение на главата на цилиндъра? — попита Кики.

— Само материалът е триста — изказа предположение Цекерия. — А после и за труд ще ви вземат. Трябва да се извади горната част на двигателя, да се спре студената вода, да се сложат нови зъбчати ремъци и обтегателни ролки…

Кики спря да слуша по-нататък какво й говори съседът турчин. И това, което вече чу, беше достатъчно да взриви плановете й за екскурзия в Алтмюлтал. Месеци наред тя беше заделяла пари. Кога центове, кога няколко евро, веднъж дори десетачка. За първи път Кики можеше да се присъедини към годишната екскурзия на приятелките, без да взема назаем от Естел.

„Човек никога не знае откъде ще му изскочи късметът“, успокояваше се сама Кики. Понякога трябва да тръгнеш от нулата, за да стигнеш далеч. Изобретателите на порцелана в действителност са били пропаднали алхимици, бащата на самозалепващите се листчета е трябвало да измисли универсално лепило, тефлонът е бил предвиден като охлаждащо средство за хладилници, виаграта — като лекарство за сърце. От Сони е излязло нещо едва когато са се провалили с котлоните за готвене на ориз. Дори Стив Джобс е бил изхвърлен от Епъл, преди да го канонизират.

— Може пък утре да срещна някой богат инвеститор в Кьолн — шегуваше се Кики, макар да й идваше да ревне.

— Ще пътуваме с влака — отсече Макс.

Вместо отговор тя отвори капака на багажника: три куфара, адаптирано мляко, шишета, биберони, играчка, бейбифон, чашки, лъжички, подгряващи чинии, памперси, дрехи, които да стигнат за осем дни. Кики се беше подготвила за внезапно застудяване, тропическа жега и бедствен глад.

— Ти ще тръгнеш с влака — реши Макс. — А ние с Грета ще дойдем веднага щом колата се оправи. Ще го уредим.

Кики изпрати гореща молитва към небето. Тя се молеше моделите й да се окажат достатъчно добри, за да си намери по-добре платена работа. И за един влак, който да я закара навреме в Алтмюлтал.