Моника Пец
Седем дни сами (25)

25

Стаята на Юдит и Ева се намираше в някогашната наблюдателница и от отопляемата стая до нея се стигаше през коридор с дървени подпори. Каролине беше придружила двете приятелки, когато оглеждаха помещението.

„Точно такова нещо съм искала винаги“, беше извикала Юдит още щом пристъпи прага. Най-луксозното в тази стая беше огромно легло от 1804 година, уж по случай едно посещение на Наполеон. Откритата камина обещаваше уют, а прозорците на трите стени предлагаха внушителен изглед към природата: гора, хълм, стръмни скали. На хоризонта стадо овце не позволяваше на юрските скали да се скрият в храстите и запазваше типичните постни пасбища, предаващи характерен изглед на Алтмюлтал. Стаята в кулата беше създадена за жена с романтична нагласа. Юдит ликуваше. Ева, която делеше апартамента на Наполеон с Юдит, не бе така въодушевена. Под покрива си беше свило гнездо цяло ято гълъби. Постоянното гукане, пляскане с криле и отлитане събуждаше у Ева неприятни асоциации с филма на Хичкок „Птиците“. За Юдит тези шумове бяха невероятно поетични. Най-интересно беше акустичното реле, с което бе снабдена стаята. Само с едно плясване с ръце от леглото можеш да включваш и изключваш осветлението. Луксозна работа. Чувстваш се съвременен Наполеон.

За да не отнеме радостта на Юдит, Каролине си замълча в деня на пристигането. За нея всичко това беше мит. Ако се съберат всички легла, в които се предполага, че е спал Наполеон, ще излезе, че той не е правил през живота си нищо друго, освен да спи. Да не говорим, че Наполеон също като Каролине е страдал от хронично безсъние и е считал за идиот всеки, на когото са му необходими повече от пет часа сън. На него лично му е било достатъчно да обори за десет минути глава върху коня и вече се е чувствал отпочинал. За такова нещо Каролине можеше само да мечтае.

Но не умората размекваше краката й, когато вечерта след първия същински постен ден отново се запъти към апартамента на Наполеон. А несигурността за това, как ще реагира Юдит на нейното признание.

Каролине се беше надявала да я завари сама в стаята. Вместо това и четирите й приятелки се бяха настанили под балдахина на Наполеоновото легло. Бяха се увили във вълнени одеяла, а в камината бумтеше огън.

— Какво е това? Финландска сауна ли? — учуди се Каролине.

— Измръзнахме. И четирите — отвърна Кики.

— Ако сега затанцувам фламенко, няма да имам нужда от кастанети, толкова силно ми тракат зъбите — трепереше Естел.

Ева знаеше на какво се дължи това:

— При постенето тялото отделя по-малко енергия. Затоплят се само жизненоважните му части.

— Явно моето тяло счита крайниците ми за излишни — изхленчи Кики и потърка ръце.

Юдит държеше в ръка купа с гореща вода и лайка.

— Няма ли да се присъединиш и ти?

— В сауната ли? — попита Каролине.

— Ние медитираме — обясни Кики, потопи две памучета в топлия чай и ги сложи на очите си. Другите направиха същото.

— Опитваме се да пропъдим глада с бягство към вътрешния си мир.

Да медитира? Мир? Бягство към себе си? Обикновено Каролине не обичаше да я притискат. Но остана ли изобщо нещо от предишния й живот? Имаше афера с неверния си съпруг и правеше седемдневно въздържание от храна. Тя си даде сметка, че познава наказателното съдопроизводство повече от себе си. През последните месеци захвърли твърде много непоклатими разбирания. А гладът я измъчваше не по-малко, отколкото приятелките й. Двеста милилитра плодов сок, които им даваха вечер, не успяваха да запълнят за дълго дупката в стомаха й.

— Пробвай — подкани я Юдит.

Каролине се намести до приятелките си и си сложи памучетата на очите. Може пък точно медитацията да беше подходяща за гладкото протичане на предстоящия разговор с Юдит.

— Настанете се удобно — започна Юдит. — Краката изпънати, ръцете положени до тялото, с обърнати към леглото длани.

Пръстите на Каролине се срещнаха с пръстите на Кики. Двете бяха плътно притиснати една о друга.

— Отпуснете тялото си и се концентрирайте върху дишането — напътстваше ги Юдит.

В леглото беше толкова тясно, че Каролине се чувстваше като потопена в олио сардела. Ставаше все по-трудно да се концентрираш върху собственото си дишане. Докато следеше как диша, губеше естествения си ритъм.

— Вдишвайте, бавно издишвайте. Вдишвайте.

Каролине се мъчеше да не гледа на всичко това като на загуба на време.

— Освободи се от всичко. Мисли. Чувства. Грижи. Следи само собственото си дишане. А сега много леко повдигни десния си крак. И го пусни отново. Почувствай земята, върху която стъпваш.

Вместо единение със земята, Каролине усещаше само дюшека и един лек спазъм в лявата си подбедрица. Мисълта как да започне разговора не й даваше мира. Макар да беше известна със своята способност да обяснява в пледоариите си много по-необяснимите действия на своите клиенти. Престъплението беше налице. Дали нейната афера с Филип беше само безобидно шушу-мушу, невинна забежка, или беше съвсем ново начало след края? Каролине мразеше да представя нещата полуготови. Дори когато готвеше за приятелките си, тя цял следобед прекарваше в шетня, така че вечерта да не се мотае преди сервирането на готовото ястие.

— Почувствай левия крак. Вдигни го бавно. Следвай движението с всичките си сетива.

„Каролине се опита да се концентрира върху основните действия на тялото си. Дясна ръка, лява ръка, леко повдигаме главата, свиваме пръстите в юмрук, отпускаме ги, вдишваме, издишваме, вглъбяваме се в себе си, дишаме, отпускаме се…“ Тя като нищо би заспала, ако гласът на Юдит не се бе променил внезапно.

— А сега погледни в себе си. Какво виждаш?

„Нищо“, идеше й на Каролине да каже — как би могла с тези памуци на очите!

— Какво виждате, когато очите ви са затворени? — продължаваше да пита Юдит. — Концентрирайте се върху картините, които изникват в подсъзнанието ви.

— Аз виждам главоболие — изскимтя Ева. — Когато съм гладна, получавам главоболие.

— Ако искаш, сложи си компрес на челото — предложи Естел.

Но Юдит беше непреклонна:

— Опишете точно каква картина се появява пред вътрешния ви взор. Може да е нещо от бъдещето или нещо от миналото.

— Аз виждам пакетче чай — излъга Каролине.

В действителност тя си представяше как ще реагират приятелките й, когато им разкаже за Филип. Присмехулната усмивка на Естел, обърканото изражение на Ева. Може би само Кики щеше да прояви разбиране към нейните необичайни любовни щуротии. Юдит щеше да го приеме лично.

„Как можеш да продължаваш да дружиш с Юдит?“, бяха я попитали порасналите й деца, след като връзката между Филип и Юдит излезе наяве. Този въпрос и тя си го задаваше. Как бе възможно Филип и Юдит да продължават да са част от живота й? Каролине не беше единствената, чието подсъзнание се занимаваше със съвсем конкретни проблеми, вместо да рисува интерпретативни картини.

— Виждам кнедли, задушени в салвиево масло зеленчуци, „Шевал блан“ реколта хиляда деветстотин четирийсет и седма — фантазираше Естел. — Виждам свинско печено с лъскава златиста коричка.

— Такова не си яла от петнайсет години — обърна се към нея Каролине.

— Но съм мирисала — не отстъпваше Естел.

— А за десерт нещо сладко — предложи Кики. — Димящо, горещо какао с купче снежнобяла бита сметана.

— Няма ли да престанете — помоли Ева. — Моето подсъзнание вече пътува към кухнята.

Кики беше обсебена от представата си:

— А в чинийката под чашката има бисквитка. Ванилова кифличка. Леко поръсена със захар, не много мека и не много твърда. Бисквитката се топи на езика.

По-нататък не продължи. Една възглавница полетя към лицето й и прекъсна описанието.

— Вашите кнедли и ванилови кифли ме довършиха — оплака се Ева.

— Какво да направя? Постоянно си мисля за ядене. Дори и с отворени очи — възнегодува Кики, метна обратно възглавницата и улучи Юдит.

Това я изтръгна от медитацията й, тя се изправи и с отривисто движение избута Естел от леглото. Естел се приземи с трясък върху твърдия дървен под. Акустичното реле веднага реагира и автоматично изключи осветлението.

— Събудете ме в събота — прозвънна гласът на Естел в тъмното. — Нямам сили да се изправя.

Едно почукване накара лампата отново да светне. Миг по-късно в рамките на отворената врата стоеше Беа Зенгер. На лицето й бе изписано онова подчертано безстрастно изражение, тип „Плащащите гости по принцип са прави, независимо че аз не намирам това за редно“. Погледът й се плъзна над хаоса от жени, одеяла, разхвърляни възглавници и лежащата на пода Естел, която не даваше никакви признаци за намерение да промени позицията си на легнала пред леглото.

— Това е програмата ви за утре — каза беззвучно Беа. Дори не мигна с клепач, но успя да остави усещането, че си оплескал нещата. Каролине хвърли бърз поглед върху листа. Сутрешен чай. Скандинавско ходене. Постене. Прочистване на черния дроб. Медицински преглед. Вечерен чай. Разпускане в групата. Вечерен час — 22 часа. Всеки ден едно и също. Имаше допълнителни предложения за хидроколонтерапия и възможността за посещение на католическата служба в Ахенкирх.

— Ако решите да се подложите на хидроколонтерапия — каза с придихание Беа, — утре рано сутринта оставете вратата отворена. Колежката с удоволствие ще ви услужи.

Ева плахо се обади:

— Може ли да научим повече за историята на замъка? За мен ще е удоволствие да разбера какво е било преди.

Беа кимна:

— Ще информирам господин Фалк за желанието ви. Сигурна съм, че ще приеме идеята ви с радост.

Ева кимна благодарно.

— След трийсет минути настъпва вечерният час. Успокойте се — сбогува се Беа. — Пазете силите си за утре.

Начинът, по който изрече „господин Фалк“, беше същият, по който каза „с радост“ — с придихание. Беа не го каза с лоша интонация, но се усещаше подсъзнателно нежелание. На Каролине й бяха познати този тип хора. Беа Зенгер беше от онези, които все потискат чувствата си и после изведнъж избухват. Като вулкан, който всеки момент ще изригне.

Едва излязла ръководителката им по постене, и стомахът на Кики направи коментар за общото състояние на храносмилателната й система. Той изкъркори силно и недвусмислено.

— Прозвуча така, сякаш си глътнала дакел — изпръхтя Естел.

Каролине се облегна назад. Нямаше смисъл да подхваща сериозни теми. И утре е ден, тогава ще му мисли. Днес искаше да се наслаждава на компанията им. Без конфликти. Нямаше как да стане по-лошо. Най-болезнената сцена от живота й вече беше в миналото, мислеше си Каролине. Обърка се. Не за последен път днес.