Моника Пец
Седем дни сами (37)

37

„Юдит мисли ли изобщо за нещо друго, освен за мъже?“

„Само как се сваля на Фалк.“

„Направо ужасно.“

Юдит си представяше какво се говори за нея в другите стаи. Тя се беше оттеглила в едно тихо кътче извън замъка. Сама. Лесно им беше на приятелките й да говорят. Естел се чувстваше щастлива със своя аптекар, Ева си имаше Фридо, Кики — Макс и Грета, а Каролине — любовна авантюра. Почти беше сигурна в това. Юдит нямаше нито тайна, нито любим, за когото да си мисли преди заспиване. Любовта я беше напуснала преди две години и оттогава не можеше да я намери. Юдит наистина се опитваше да се радва на новия си живот като сама. Тя се беше разделила с чудовищното легло на Арне, беше пренаредила дома с помощта на една фън шуй консултантка и си беше намерила работа при Люк в „Ле Жарден“. Обслужването на другите беше естествено продължение на нейното покаяние. Но не помагаше. Самотата я съсипваше.

Някаква светлина припламна автоматично. При вечната борба с разходите Фалк беше инсталирал отвън сензори, които светваха и най-вече изгасяха осветлението, когато нищо не се движеше.

— Те не го мислеха — каза един глас.

В светлината на прожектора стоеше Кики.

— Наистина се опитах да започна нов живот — оправда се Юдит. — Да закусвам салда, телефон без номер едно за бързо набиране, храна за един човек от супермаркета, самотна чиния на трапезата, студени крака в леглото и никой, който да вземе мерки, когато някой дебел паяк се загнезди в банята.

— Просто трябва да си потърсиш партньор — рече Кики. — После всичко ще се оправи от само себе си.

Юдит се колебаеше. Това може и да важеше за Кики, която никога не бе страдала от липса на мъжко внимание. Юдит обаче не притежаваше такава притегателна сила.

— Нямаш представа колко неловко се почувствах, когато за първи път отидох на вечеря сама — призна си Юдит.

Тя с ужас се връщаше към онази вечер. Единственият човек, с когото се запозна тогава, беше Пеги, безкрайно потискаща компания. Мнимата другарка по съдба щедро я гощаваше със своята излязла от бутилката житейска история: „Забравете мъжете. Послушайте ме. Имам четирима синове и двама бивши съпрузи. Шест пълни провала. Вродено им е.“

Юдит стигна окончателно до дъното, когато на Коледа седеше като неомъжена, леко причудлива леля до елхата на своите с шест години по-малки братя, и имаше усещането, че е обкръжена от някаква аура от нафталин, стара мома и безнадеждност. Скоро щеше инстинктивно да посяга към люлякови комбинации и кьолнска вода, с което окончателно да завърши метаморфозата си на стара леля.

— Защо да е добре да си сам в живота? Що за разточителство! — каза Юдит. — Инвестирам най-добрите си години в едно голямо, сиво нищо.

— И без мъж може да се води пълноценен начин на живот — отвърна енергично Кики. — Така четох. В едно списание — довърши с по-тих глас тя.

Кики беше пословично известна сред приятелките си с бързото прекратяване на връзките си. Но нямаше представа какво е да живееш изобщо без мъж.

Затова пък Юдит знаеше какво е.

— Половината ми живот мина — каза тъжно тя — и нищо от това, което правя, не се задържа във времето.

Кики кимна.

— И при мен нещата не са по-различни.

— Теб поне двама души те обичат — напомни й Юдит.

Кики завъртя очи. Тук не беше толкова сигурна.

— Любовта носи в живота буря и топлина — разпали се Юдит. — При мен всичко е хладко.

Двете потънаха в мълчание. Сензорът реши, че няма да се случи кой знае какво, и угаси светлината. В тъмното от другата страна на замъка варовиковите скали светеха на лунната светлина.

Юдит скочи, раздвижи краката си и загреба с ръце, сякаш искаше да се откъсне от земята.

— Какво е това? Африканска любовна церемония ли? — попита Кики.

— Опитвам се да запаля осветлението — въздъхна Юдит. — Искам да ти покажа нещо.

Кики вдигна ръка. Лампите светнаха веднага. Дори с електрическите сензори тя имаше повече успех, ако трябва да сме честни. Но това не биваше да остане така. Юдит извади от джоба на панталона си нещо увито в парцалче.

— Обещай да не ми се смееш.

Тя внимателно разгърна червената коприна. Показа се някакво очукано късче метал, талисман, който Юдит носеше със себе си. Като знак, че всичко ще се оправи.

— Това е лят куршум. От Нова година — обясни тя. — Този оракул още никога не ме е подвеждал. Нито когато се запознах с Арне, нито когато той се разболя и се случи историята с Филип.

Кики се опитваше да открие в това парченце нещо съществено.

— Юдит, не го мислиш наистина, нали?

— Защо да не го мисля?

— Дори домашният боклук е по-изразителен. Колкото повече опаковки с готова храна, толкова по-драматични са кръвните показатели. Съответно толкова по-рано ще умреш.

Юдит изстена. Беше празнувала Нова година заедно с Каролине и Ева у Естел. Още тогава й бе трудно да убеди прозаичните си приятелки да си отлеят куршум. Каролине беше категорична, че разтопеното олово е токсично и в никакъв случай не бива да се вдишва, а Естел се притесняваше най-вече за това, как ще се отразят евентуални оловни инжекции на бъдещето на луксозната й маса. Ева пък имаше дежурство. Но не в болницата, а на улицата, където Фридо и децата стреляха с пиратки в новогодишната нощ. Всяка година Фридо ходеше до Белгия, за да си купи оттам нелегално фойерверки, носещи причудливи имена като „креслива помощничка в кухнята“.

„Ще се радвам, ако не отидат до Полша, за да си купят оттам тези опасни фойерверки“, беше въздъхнала Ева. Откакто тя отново работеше в болницата, се беше наплашила и стриктно следеше за това, четирите деца да си слагат защитни очила и да посрещнат новата година с по две очи и с по десет пръста.

Юдит се беше наложила. И почти се разкая, когато приятелките се показаха толкова слабо креативни при разчитането на значенията на оловните фигури.

„Това е отпадък, беше извикала спонтанно Естел, когато Юдит пусна във водата охладената форма. Баща ми събираше такива неща. Веднага мога да позная боклука. Това означава пари.“

Идеята на Каролине не беше по-добра:

— Тази форма ми прилича на персийската котка на съседите.

— Преди или след като я сгази беемвето? — осведоми се Естел.

Юдит се надяваше Кики да има повече талант. Кики направи огромни усилия да види нещо определено.

— Протей? — пробва се тя.

— Горната част символизира сърцето — обясни дълбокомислено Юдит. — Веднага го разпознах. Нащърбената долна част беше загадка за мен. Докато не дойдохме тук.

Юдит вдигна парчето олово. Зъбците се съединяваха в разцепените силуети на варовиковите скали.

Кики разбра какво имаше предвид тя.

— Това не е символ. Това е нещо като карта на съкровищата.

Юдит кимна.

— Опитвам се да разбера какво означава този знак. Дали съдбата няма предвид Хаген Зайфритц?

Кики остана безмълвна.

— Да не би и ти да вярваш в историята за изчезналото момиче?

Юдит кимна:

— В старите легенди винаги има зрънце истина.