Моника Пец
Седем дни сами (4)

4

В течение на 7600 поколения трупането на вещи е било най-разумната стратегия за защита срещу повратностите на живота. Бабата на Ева се беше подготвила за всичко. В един стар шкаф висяха хипарските дрехи на Регине. В друг баба Лоре държеше папка за спешни случаи с важни документи като паспорти, банкови документи, имунизационни паспорти в случай на криза и война, употребявана подаръчна хартия, резервни връзки за обувки в кафяво, синьо и черно, изгодно закупени големи пакети с пликове за писма — със и без прозорче, коледна украса, заедно със съдържащата олово ламета от шейсетте, която Ева като дете прилежно беше изгладила след Празника на тримата влъхви и бе увила във вестник. Всяко писмо, всеки етикет с име от коледния подарък, цялата официална кореспонденция, всяка пощенска картичка бяха грижливо архивирани. Ева се надяваше, че тук на тавана ще научи нещо и за собствения си произход.

Пласт по пласт тя избърсваше прахта от миналото и документите от детството и младостта на Регине. С всеки документ Ева се приближаваше до собствения си произход. Копието на едно писмо, в което дядо й благодареше на Антон Дорш за договора за обучение на дъщеря му, й посочи първата следа. На 1.1.1965 г. Регине бе започнала обучение за икономка в детската лагер школа към предприятието, замъка Ахенкирх. Ева знаеше историята на Антон Дорш. Подобно на много предприемачи от неговото поколение, той си бе поставил за задача, освен за предприятието, да се грижи и за своите служители. Социалният му ангажимент касаеше най-вече децата на работниците и служителите му. Основаната от него детска лагер школа се намираше във Франкония и се управляваше от сестра му. По време на обучението си Регине беше написала няколко картички от Ахенкирх. И после бум: едва шестнайсетгодишна Регине беше бременна. В средата на шейсетте този факт е бил равносилен на катастрофа и обществена смърт едновременно: Едно пропаднало до такава степен същество, бе написала гневно директорката Фрида Дорш в предупреждението си за изключване, не може да продължи да общува с поверените ни деца. Регине напуснала Ахенкирх оскърбена и наранена и се върнала в дома на родителите си. На 22 януари 1966 г. се родила Ева. На акта за раждане липсваха всякакви указания за бащата.

Тя прибираше папката Писма отново в таванския шкаф, когато видя някакъв изпаднал плик. Писмото беше адресирано до баба й: Да се предаде на Регине Бекман. От размазаното пощенско клеймо личеше годината. 1993. В плика бяха пъхнати три черно-бели снимки от времето на Регине в Ахенкирх и картичка с изглед към замък, издигащ се високо над едно село. Това не може да е случайност, скъпа Регине, бе написано на гърба с уверен и ръбест мъжки почерк. Отново съм в замъка Ахенкирх, по радиото пее Дорис Дей, а Емерих носи кутии стари снимки за деня на субвенцията. Виждам те отново седнала в нишата на прозореца. Не ти ли се иска да разгледаш нашия нов стар замък? Въпреки всичко, което се случи? Може би, може би, може би. Поздрави, твой Лео.

Ева нямаше представа дали майка й е получила това писмо.