Моника Пец
Седем дни сами (7)

7

— Завий — извика Ева. — Трябва да завиеш наляво. Наляво!

Десет дни след срещата в „Ле Жарден“ приятелките се отправиха към Ахенкирх. Дали щяха да пристигнат там беше под въпрос. Колата се стрелна покрай разклонението, без да намалява скоростта си. Каролине, която винаги когато приятелките бяха на път, седеше зад волана, натискаше яростно педала. Пътят не беше никак труден. Само че Каролине мислено беше още в Кьолн. Както и Кики, която най-накрая бяха поканили на интервю и тя щеше да се присъедини към останалите едва вечерта.

— Хотел-замък Ахенкирх. Петнайсет километра. Пишеше го — натякваше Ева.

Трите пропуснати отбивки и вечното хайде-пак-да-видим-къде-сме върху разгърнатата „Туристическа карта Дунав-Алтмюлтал Алианц“ й лазеха по нервите, както и небесната отпускаща музика, която Юдит беше избрала като фон за седмичната им почивка.

— Изключете музиката и включете навигатора — разпореди се Естел. Тя погледна сънено изпод охлаждащата си маска за очи. — Животът е толкова прост, когато възлагаш на друг да свърши работата.

— Подарих навигатора на Филип, когато се разделяхме — отвърна Каролине.

Това беше камък в градината на този, който все още й беше съпруг и който твърдеше, че вроденото му чувство за ориентация е по-добро от всякаква електроника. Филип знаеше как да заобиколи задръстванията на кръговото в Кьолн вечер след работа, как да избегне строежа на моста Северин или да намери затънтената хижа в Южна Франция. По-добре от Каролине и по-добре от гласа на навигатора, който с натрапчивото си „по възможност, моля, обърнете“ пречеше на концентрацията му. Филип не слушаше указанията и не обръщаше. Той имаше собствена представа за това, как да се ориентира в града и в живота си. Накрая не гласът на навигатора беше този, който провали брака на Каролине, а онази дълга редица жени, с които Филип се беше отклонявал от пътя на брачната вярност. Балансът в живота на Каролине беше възстановен: тя беше успял и скандален адвокат по наказателни дела, майка на две пораснали деца, а след пилигримското пътуване — отново във форма. „Издръжлив е различно от жив“, гласеше една летяща фраза в професионалния им жаргон. Каролине трябваше да преосмисли много неща: Юдит, заради която всъщност бяха на пилигримското пътешествие, нежната, наскоро овдовяла женичка, нейна дългогодишна довереница и приятелка, я беше предала. Оказа се една от многобройните любовници на Филип. Същинското чудо от Лурд беше това, че приятелките преодоляха предателството на Юдит. За брака на Каролине не можеше да се каже същото.

„Ти се нуждаеш повече от помощ в ориентирането, отколкото аз“, беше казала тя, когато се разделяха, и сложи джипиеса на масата. И сега, на годишната екскурзия на приятелките, се мъчеше с добрата стара географска карта. Първо тръгнаха по магистрала А3 от Кьолн в посока Нюрнберг, после продължиха по А9 до отбивката към Алтмюлтал. Каролине трябваше да завие при Кипфенберг…

— Тук. Тук можеш да обърнеш. Защо не обръщаш? — извика Ева.

Каролине не беше в кондиция. С рязко движение тя насочи колата към „Панорамен паркинг Ахенкирх“.

— Защото оттук по-добре се вижда долината — излъга тя, благодарна, че може да използва този претекст.

Изгледът беше зашеметяващ.

— Като конструктор „Мерклин“ — извика Естел.

Силен вятър отметна косите им назад и есенните листа се завъртяха около ушите им. Сенките и светлините се стрелкаха над полета, гори и хвойнови дървета. В дъното на долината, закътани на завет, се виждаха реката и селото Ахенкирх. Къщи „Юра“ с плоски покриви се гушеха, плътно притиснати една до друга. От комините излизаше пушек и се губеше в пъстро осветените върхове на дърветата. Над тях се издигаха стръмни, причудливо изсечени мръснобели варовикови скали. На седловината бе разположена целта на тяхното пътуване: замъкът Ахенкирх. Шестстотин години изпълнена с повратности история бе материализирана в потопени в зеленина, внушително дебели зидове от груб, сив камък, в зъбери и бойници, кулички и подобни на дворци пристройки. Една внушителна кула прорязваше бързо движещите се облаци.

— Не изглежда много уютно — отбеляза Естел.

Каролине позна по физиономиите на приятелките си, че и те възприемат пристигането си в замъка със смесени чувства. Отпускане, прочистване на организма, стопяване на мазнините: това беше целта на начинанието. Каролине се бе надявала да остави зад гърба си напрегнатото всекидневие. Седем дни без спешни имейли и телефонни разговори, без трудни клиенти и нетърпеливи съдии, без купища дела и извънработни дежурства, без пазаруване в последния момент от бензиностанцията, без семейни рождени дни, без кола, която да закараш на преглед, без голи електрически крушки у дома. Петнайсет месеца след раздялата с Филип те продължаваха да се люлеят с упрек от тавана на малкия й двустаен апартамент и не спираха да й напомнят фразата: издръжлив е различно от жив. Седем дни без мъже и без семейни задължения, без банкова криза, поевтиняване на еврото и реформи в управлението. За съжаление и без солидна храна. Като ще е постене, да е постене.

Каролине си го представяше като нещо много повече от просто една седмица въздържане от ядене, от сладки неща за душата и вечерното вино, което я приспиваше. Медитирането ти дава: време за себе си, време за приятелките, време за разговори и признания. Ако тя искаше да запази приятелството си с момичетата, трябваше да им каже за странния обрат, настъпил в живота й.

— Такава внушителна панорама. А дори няма прилична кухня — въздъхна Естел.

— Какво ще кажете да си похапнем като за последно? — предложи Ева.

Каролине кимна. При вида на пребледнялото като платно лице на Ева тя разбра, че не е единствената, която трябва да признава нещо през идните дни.