Моника Пец
Седем дни сами (52)

52

С бързо движение Кики свали кърпата, която беше увесила над огледалото. Докато приятелките й лежаха в банята със сено, тя бе отишла с Грета в стаята си. Фалк се оказа прав. Време беше да се реши на среща със самата себе си. Кики се завъртя пред огледалото по бельо и високи обувки. Натисна критично горната част на ръцете си, повдигна гърдите си, прокара ръка по корема, подложи на експертиза гърба си, раменете и дупето. Може би не ставаше за реклама на „Виктория Сикрет“, но за домашна употреба не беше никак зле. Кантарът в лекарския кабинет бе показал, че е свалила четири килограма. Вероятно тези четири килограма й дадоха да разбере, че все още е привлекателна жена.

„Цяло чудо е, че не си започнала да се търкаляш“, беше се удивил Макс по време на бременността й. Шест месеца и половина след раждането тя вече дори не си спомняше за учудващо големия си корем. Както и за това, колко щастливи бяха. От мисълта за Макс я заболя. Защо толкова се бавеха тестовете за бащинство?

Кики внимателно се приближи до леглото на Грета. В съня си малката смучеше въображаем биберон, ръчичките й бяха вдигнати над главата, коремчето й се беше оголило. Кики внимателно я зави и извади блока, който й беше дал Фалк. Под Аз мога да рисувам написа гордото Вече мога да си извадя бикините.

Може би не точно това имаше предвид Фалк, като говореше за житейски постижения. Но за Кики беше важно. До него написа: Грета. И понеже не й се стори достатъчно ясно, го написа още веднъж. Грета. Грета. С огромни и извити букви. Грета.

Ако за нещо беше постъпила правилно в живота си, то това беше, че се реши да има бебе. Нито за секунда не се беше колебала. Макс още по-малко. Как щеше да бъде занапред? След една седмица резултатът щеше да е готов. Дотогава щеше да се опита да не мисли за проблемите си. Беше правила секс с двама мъже. След девет месеца се роди Грета. Страхотно постижение.

„Започнете от раждането си. Опишете живота си“, беше я посъветвал Фалк. Но това не интересуваше Кики. Какъв беше смисълът да се сеща как се е претърколила по време на едно триумфално шествие в единайсети клас? Защо да рови като прасе в миналото? Много по-интересно беше настоящето. И това, което можеше да постигне утре.

Почти машинално Кики започна да драска думи на все още празните места по листа. От линиите се получиха форми, а от формите — нови части, и те допълваха картонените й съдове. Може пък проектите, които бе показала на Мол, да бяха твърде ограничени. Някои сервизи предлагаха над шейсет различни части. Може би трябваше да се прибавят чинии за мюсли, чашки за яйца, кутии за курабии, големи плоски чинии. От нищото израстваха сурови проекти. Мина почти цял час, преди да забележи, че мислите й са се зареяли отново.

Никога не се предавам, записа си тя. Кики обичаше работата си, макар да се намираше в тази фаза на кариерата си, в която професията заплашваше да се превърне в хоби. Добра колежка съм, написа отдолу тя и отново блокира. Думите не бяха силната й страна. Още по-малко пък действията. Позитивното мислене беше трудна работа. Как да се справи например с фаталната си склонност да попада на неподходящи мъже? Как да намери позитивното в това? С почти всеки мъж успявам да намеря общ език. Премълча обаче, че обичаше това да става в хоризонтално положение. В настоящата ситуация не можеше да очаква нищо позитивно.