Моника Пец
Седем дни сами (18)

18

Нова утрин. Нови възможности. Нови планове. И най-лошата точка от програмата. През изминалата нощ Ева измисли сто и четирийсет възможни уводни изречения за разговора с Фалк. Веднъж само да минеше сутринта. След закуската (чаша чай с лъжица мед) и утринната гимнастика (леки упражнения за издръжливост) следваше по програма „сладки приказки на глауберова напитка^[1]“.

Цялата група се събра във вътрешния двор на замъка. Живописното място и топлото септемврийско слънце разсейваха факта, че това, което предстоеше на участниците, не беше никак романтично. Вместо сладки приказки се чуваше нервен кикот.

„Трийсет процента от енергията на тялото се използва за храносмилане, беше казал Фалк по време на уводния урок. Ако човек я контролира, получава свободен капацитет за нещо ново.“

За съжаление контролът не беше толкова лесен, колкото звучеше. На една маса беше приготвено всичко, от което щеше да се нуждае постещата група: чаши, вода, мензури, парчета лимон и безобиден бял прах, съдържащ в себе си глауберова сол.

— Три препълнени чаени лъжички слабително в два до три милилитра хладка вода — поясни на приятелките си Юдит. Тя беше прочела внимателно листовката.

— Обърнете внимание как се разтварят кристалите, докато разбърквате. После силно разбъркайте сместа с лъжичка и… пийте — обясняваше Беа Зенгер на колебаещата се група. — Глауберовата сол не е върхът на вкусотията. Изпийте я наведнъж и забравете за нея.

Естел опита да се пазари:

— Няма ли да стане със сок от сливи или кисело зеле? Мъртво море за закуска не ми понася.

Кики, която и без това беше изтощена от дългото пътуване с влак, сръбна предпазливо и изкриви уста.

— Ако трябва да изпия това, червата и стомахът ми моментално ще се изпразнят — мрънкаше тя.

Ева беше учудена от Каролине: приятелката й правеше това, което трябваше да се прави. Без да мърмори, без да хленчи, без драма. Тя първа остави обратно на масата празната чаша, плътно последвана от офицера с посивелите коси.

Ева трескаво разбъркваше отварата си. Съпрузите учители от Фулда, които още не бяха отпили и глътка, раздаваха съвети така, сякаш те водят семинара.

— Най-тежко е, когато си начинаещ. Най-добре го изпийте на екс.

— И прогонете вкуса с достатъчно вода — допълни съпруга си госпожа Айзерман.

Ева започна да се разхожда из вътрешния двор с чашата в ръка. В коя ли стая беше спала майка й? Къде ли е работила? Къде беше направена снимката на прозореца? Толкова много въпроси. Вече й беше лошо, а още не бе отпила и една глътка от разтвореното слабително. Самата представа да излее в гърлото си тази отвратителна помия я караше да се поти. Руската балерина вече се оттегляше заедно с помощничката си, съпрузите учители Айзерман казаха, че са готови, дори хилавата Симоне беше изпълнила задачата.

Естел ругаеше това кулинарно недоразумение на висок глас:

— Знаете ли, че натриевият сулфат се слага в перилните препарати за повече грамаж? Използват го за производство на хартия, целулоза или стъкло. Но за пиене? Откривателят Йохан Рудолф Глаубер е умрял в бедност. Това винаги си има причина.

Никой не отговори. Приятелките се бореха със собствените си страхове и усещания. Ева потърси помощ при Юдит, която пробваше начина с малките глътки. Тя си запушваше театрално носа и смело поднасяше към устата си лъжица от гадната помия. Повече героизъм не можеше да си позволи. Но пък издръжливост не й липсваше. При всяка глътка лицето й се изкривяваше така, сякаш се бореше за ролята на умиращия лебед в някой ням филм.

— Тази вечер ще тежите с около половин килограм по-малко — обясняваше Беа. — Но тук не това е целта. Става въпрос за ново усещане на собственото тяло. Ние жените и бездруго все се мислим за твърде дебели, твърде слаби, твърде сбръчкани, твърде отпуснати.

Хаген Зайфритц избухна в своя гръмогласен смях.

— Мъжете по принцип се имат за венец на мирозданието — каза Естел. — Със или без шкембе.

— Пийнете глътка вода — подкани Беа Зенгер. — Това ще охлади гласните ви струни.

Естел се обърна недоумяващо към Каролине:

— Тя да не би да ми казва да си затварям устата?

Каролине се ухили широко:

— Вече усещам забавната част на постенето.

— Аз говоря от напрежение. Имам нужда да го правя, за да успокоя нервите си — заоправдава се Естел.

Тя изпи цялата чаша наведнъж и направи гримаса към Беа. Това постави началото на една превъзходна вражда.

Само Ева още не можеше да събере смелост. Кики тайничко потърси в чантата си някакви остатъци от храната за из път. Беше тръгнала в три и половина сутринта от централната гара в Кьолн. Нищо от онова, което можеше да се купи от автоматите по това време, не беше подходящо за един разтоварващ ден. Можеше обаче да залъже чувствителните вкусови рецептори.

— Надявам се, че сте се сетили да си вземете навреме евентуални противозачатъчни. В противен случай има опасност след девет месеца да си имате у дома едно гукащо пропуснато хапче — предупреди Беа.

Кики кимна. Не можа да каже нищо, защото устата й беше пълна с неимоверно хрупащия чипс на марката Thai Sweet Chili. Идеята, както се оказа, изобщо не беше лоша. Вкусът на глауберовата сол беше силно притъпен от чипса.

— След приемането на слабителното ще разполагате със свободно време — даваше указания Беа. — Ако обаче сте планирали големи разходки, имайте предвид, че до един-два часа тоалетната ще стане любимото ви място.

Високо в планината изръмжа дрезгаво един допотопен мотопед. Ева погледна любопитно, все още с чаша в ръка, над стената към разположената в ниското зеленчукова градина, където беше спрял мотопедът. Водачът свали каската си. Показаха се бели коси. Това беше Емерих. Настроението на Ева светкавично се подобри. Тя отпи от чашата една голяма дълга глътка.

— Важно е всичко да излезе навън — чу тя Беа.

Нямаше и представа колко е права.